DJA, DJA, DJA ЗА 2024-А

DJA, DJA, DJA ЗА 2024-А

Имало едно време едно джамборе, което обичало да предава въобразено преживяване от разни благи концерти в страната и чужбина. Търколило се, търколило се DJambore.com, та даже превалило 2024 година. И много животни го дъвкали, а хиляди party animals го преглъщали. Ето как беше замесена 2024 г. и в какво ни забърка.

ЗИМА

Януарски отбелязахме 25 години HMSU подобаващо като „за пореден път се убедихме че при родната организация Hard Music and Sounds Untied „нема лабаво“„. (Пст, само да не пропуснате и новогодишното парти на ветераните). И защото сме си бъбриви, намерихме време да размъркаме котараците и да разпитаме Kottarashky за туй онуй около него и концерта му със Subcarpati. Резултатите са налице – чакаме същите съставки за парти в Mixtape 5 през февруари 2025.

 

Нужно ли е да се споменава, че превъртяхме играта с East 17; че обръщахме малки текили с Jeru the Damaja; че си припомнихме Bobo & The Gang и че вбесявахме с The Tiger Lillies?

„Именно с парчето от него (Hell) започна и нашата разходка из покварения бардак, наречен планетата земя. Във всички тези пиеси, освен огромно количество хумор и самоирония, имаше и доста тъга. Боядисаните в бяло лица на тримата музиканта сякаш плачеха отвътре, макар че с изключителната си енергичност придаваха ведрост на това безпътие. Усещането за безпомощност и отчаяние пробиваше през пукнатините на грима, докато артистите изливаха душата си на сцената.“

ПРОЛЕТ

И пукна пролет, за да ни омае жожобата с неповторимия си разказ за съпреживяното по време на As I Lay Dying.

„Завършвам с това, че излязох щастлив до небесата от залата. По принцип вселената обича да ме тества, да си взима и от време на време да ме събаря, но на този ден тя просто ми сипа щастие с чувалите.“

Пълна разсипия.

Нинджата от DJambore.com компанията побърза да „обзори“ и 20 години Атила зад микрофона:

„Така, както съм започнал, ми се струва, че за всичките тези години се роди не един истински Атила, а по-скоро Орлин Милчев. Да, той винаги е стоял здраво стъпил на земята с името си, а не с псевдоними или прякори, и казвайки ни „Ето ме, тук съм, това съм аз и съм истински“, никога не спря да преследва мечтите си! А мечтите са много повече от рапа, баце.“

 

И докато SRB продължаваше да е на HMSU вълна и да разказва за BARS & BASS, анна се препъна в WOOMB & MARO, а Нинджата неуморно сновеше между ONYX и PERKELE.

„Културка – така бих определил концерта, ако някой познат ме попита как съм си прекарал. Дали сме дърти вече, дали редиците ни са оредели и най-крайните и върли пънкари са си останали по домовете, или просто вече пънкът не лови – това ще остане неясно. Със сигурност обаче си имахме и пого, и стейдж, и разсипани бири, и строшени носове.“

 

През пролетта и Lemouserat излезе от фотосесийното си леговище, за да си даде втори шанс да чуе, снима, но този път и да разкаже за Nick Oliveri, а много скоро след това пресъздаде (визуално и с думи) преживяването Corey Taylor.

 

ЛЯТО

Лятото вече беше стихийно, когато долетя и дългочаканият по тези земи Thom Yorke. Хванахме се за усмивката му и си въобразихме, че той е нас.

„Вчера спрях да бягам и да се крия. Нахлух в Колодрума след кратко чакане на изключително културна опашка. Около мен бях все аз. Преживели музиката на Thom Yorke, гладни и жадни за още, вдъхновени равносметкаджии, застаряващи мечтатели, страдащи от imposter syndrome манячета, поклащащи се влюбени…“

 

В жегата нямаше как пък Елена да не яхне Brujeria, Нинджата да не продължи пънк носталгични записки по The Casualties, а Злото да не поеме Five Finger Death Punch.

„Про-дължавам да си живея във вчерашния концерт не само заради Про-бандите, Про-организацията и Про-буждащата се за мощни събития бг сцена, а Про-сто, защото споменът ми дава сили да избутам скучната сряда…“

 

Заредихме батерии за горещи фестове с превърналия се в традиция Sofia Live Festival. Предколедно си пожелаваме и да вземат награда, защото са с поредна номинация за European Festival Awards.

Летоска, настана време и да се домъкнем за втори път, след точно 10 години, до InMusic Festival, само за да констатираме, че „една история трябва да има начало, среда и край – но не непременно в този ред“. И в този ред на мисли се замечтаваме за In-a 2025, който ще приюти Air, Massive Attack, Kings of Leon, Michael Kiwanuka, Yard Act, Fontaines D.C., St. Vincent и кой ли още не…

Гмурнахме се и в  EXE BEACH FESTIVAL (btw, преди дни Ники улови духа и на 10 години EXE, more info coming soon), чиято проява е трудна за описание. Точно, както изгревът.

За гледане е:

И тупна дългоочаканият Hills of Rock. Изнизаха се 1, 2, 3 жежки дни на хълма (черешата), които ни държаха цяло лято.

„Спането е зависимост. Нарушена, тя предизвиква сънотворна реалност, която може да се изрази в daydreaming. Някъде между daydreaming-a и night walking-a, между повторно сбъдване на желания и дълбоко гмурване в бясно куфеене, между „гриби-и-и“ и „удри-и-и“ алитерации, блесна Hills of Rock 2024.“

„Огньове, боеве на рицари с мечове, дракон, гребане с викингска лодка… Да, в един момент почти всички от публиката сме седнали на земята и под дирижирането на вокалиста, гребем в такт, все едно животът им зависи от това и сме заедно в битката.“

И за Dubioza Kolektiv в Созопол имахме човек, който зажужа със събратя в кошера, за да констатира: „Полуделият рояк от босненски пчели – Dubioza Kolektiv, напълни стадиона в Созопол и заля публиката със зашеметяващ подбор от рап, рок, ска и фънк. Нектарът от позитивна енергия още ни опиянява.“

Замрежихме се и в Sziget 2024, макар и само за един ден. Ден, ден, ама какъв.

„Свирепо предвидила програмата си за първия и единствения ми ден на тазгодишния фестивал, имах чек лист, от който не трябваше да се отклонявам, въпреки, дебнещите от всеки ъгъл магии. Оттам се подава тупцо ритъм; в оня ъгъл те приканват да се щракаш или да се изкъпеш под брокатен дъжд; нечий бурен смях те затлачва към друга сцена, на която не можеш да откъснеш очи от водещия глас…“

 

Шеметният завършек на лятото нямаше да е същият, ако не уважихме ежегодното посещение на S.A.R.S.; ако не гаврътнахме от punkfolkwellness-а на машината Brkovi и не преоткривахме Krakra Jazz Fest сред руините.

„Самата идея да сложиш Перник и джаз в едно изречение е достатъчно абсурдна и би предизвикала иронични усмивки у всекиго, който чува това за първи път…“

Да не забравяме и че 2 седмици преди училище осъществихме за втори път редакторското си намерение да бъдем още по-близо до The Editors.

„Какво те привлича, завърта и държи около идеята за една група? Лиричните отклонения? Самата група? Или близостта, която музиката създава? Вчера се озовах по-близо от всякога (засега) до една от от близостносътворителните за мен банди – Editors. “

ЕСЕН към нова ЗИМА

Почнахме есента с още едно здраво Metropolis парти с „дум-дум, мачкане и безмилостно раздаване до край“; усетихме непосилната лекота на павето със Squid; разбрахме, че неродена Елена е слушала Godflesh, престъпихме закона с Fun Lovin’ Criminals; влязохме в правата вяра и врява с Temples; раздумахме се с ALI и причислихме стрия ни познайник Маранца към отбора на джамборепищещите, благодарение на змейовете от Балканджи.

Напоследък просто сме наясно, че пред Apocalyptica нищо не е от значение, че истината е в Cocoon, а сапунените балончета обичат Jaya The Cat.

Не ни остава нищо освен да те почакаме още малко, за да чуем някъде ще ни затърколиш през новата година. Давай смело, ще ти/ни се получи!