0shares

Insane Interactions at the INmusic Festival 2024

снимки: YoYo

„Една история трябва да има начало, среда и край – но не непременно в този ред.” И тъй като INmusic festival #16 си беше отвсякъде INsane, INtro-то ще остане за финал. Може би…

Годината е 2024 г., но по тъмно прозрачните води на езерото Jarun само се мълви за 1979…

Неопетнени са останали очакванията към The Smashing Pumpkins, че ще закрият подобаващо 3-дневния хърватски фестивал, за да се помни вопълът Tonight, Tonight дълго след последната вечер. Billy Corgan проповядваше в расо на клоун; пречистваше и засмиваше носталгично. Ефектът бе с няколко нули… Smash-ването се развиваше на Main Stage, но калните крачка сновяха и през:

World Stage, най-вече, за да се насладят през последната вечер на Ibibio Sound Machine. С хитачката Electricity ме забиха към „златната ера на западноафриканския фънк, диско, съвременния пост-пънк и електро“. Не се спряха, за да се разкалям на макс.

След тях пък на „световната сцена“ нахлуха Squid – „британска група, която непрекъснато тества своите граници“, начело с Ollie Judge, едва на 30, но изглеждащ на 17, който съпреживяваше The Smashing Pumpkins точно до мен.

Hidden Stage пък предложи Vrelo zvuka by Klub Močvara – извор на белоногата, който разлюля много тръпнещи за балкански ритми прашни пръстета.
Šuma Striborova биеше Hidden stage по прикритост, но не и по знаменитост. На затънтения оазис в острова, всред отрупани с бръшлян дървеса, се бяха загнездили диджей интерпретации, а около тях жужаха като щурци, люде, избрали този начин за наслада.

Разнообразието на изминалата вечер ескалира с превъртане във времето ала Röyksopp. Норвежците дирижираха звуци и пластики, преминаващи от скуид гейм елементи през еротично мистичен бийт, благодарение на себе си и на трима пластьори (каучукови танцьори). What Else Is There? Нищо освен Sordid Affair…

Други, като мен, искрено се вълнуваха преди Röyksopp за поредна (за някои) среща с Bombay Bicycle Club. И, да, бяхме по-малко от очакваното, но Mr Jukes приветливо ни обля, както той си знае, с мелодично динамични инди рок ритми и в една песен описа положението ми през целия INmusic фест и изобщо пребиваването в „загреби от всичко“ град. Положението беше Eat, Sleep, Wake.

Пътят от парти острова до квартира „Као дома“ е дълъг, но приятен, мирише на джоджен, подухва на влага, мълви на завръщане. А спомените и картините от другите два дни на INmusic Festival ще останат, за да дадат път на нов ищец за фест в градец и през 2025 г. А дотогава ще си гледаме FJAKA или, както биха казали пловдивчани – айляка.

П.С. няма как да „опусна“ споменаването на Viagra Boys и зверските превъплъщения на GOGO (Oscar Carls) в Sebastian Murphy и обратно. Нема такива сцени, нема такава постпънкария. Изтрещяването им на сцена надмина дори това на Sleaford Mods. Надмина дори главоломното им избухване миналата година в Маймунарника, преживяно благодарение на феновете от Wrong Fest. Но пръсти замълчете… Снимките значат повече.