Здравейте, приятели,
Мега, гига доволни, искаме да ви разкажем какво се случи в мрачната петъчна вечер.
Godflesh ни издъниха с пълна сила, копелеееееееееееееееееееееееееееееее!
Чакахме тази среща дълго и определено си заслужаваше.
Godflesh – бирмингамските метъл пионери, които сме слушали в утробата на мама, бяха тук и ни изнасилиха безкомпромисно.
Категорични сме, че скоро не сме били на по як лайв, вЕрвайте ми, както беше казал един наш началник на държавата.
Влизаме леко омаяни от какво ли не и от петъчната, топла, красива вечер в Mixtape 5. Закачени сме още от вратата от приятели, познати, малки и големи ценители на пионерите на индустриалния метъл Godflesh. Безмилостно брутални, водещи до хипнотичен транс, съчетаващи огромна интензивност със свръхчовешка сдържаност; издигнали музиката си на следващото ниво с тежки китари, бавни ритми в една експериментална форма на индустриален метъл…
Подгрява ни Adonai Atrophia, проект, състоящ се от един човек, който преследва специфична цел – откриването на добре скритите останки на Никого и истините за Космогенезата. Постиндустриално/ дарк ембиънт шоу с тъмни акорди, звуково преливане, ефирни вибрации и шумови елементи, които обединяват минало, настояще и бъдеще в една безпричинна първично нулева точка, която ще поставя началото от предвечния Хаос към това, което ще чуем от Godflesh с мега брутал сет. Всеки е в друга вселена. Всеки е със затворени очи. Всеки се самоизчуква, защото е много добър този, бееееее.
Публиката е мега микс – нашите, вашите, сестра ти, брат ти, аз ти… всички сме тук, защото Godflesh е банда на 100 поколения.
Който не е имАл кой да му каже кои са (лошо), ноо… Godflesh са английска индъстриъл метъл група от Бирмингам. Групата е създадена през 1982 г. под оригиналното заглавие O.P.D. (по-късно Fall of Since), но не издава музика до 1988 г., когато Джъстин Броудрик (китара, вокали, програмиране) и Би Си Грийн (бас, програмиране) преименуват групата и решават да използват дръм машина за перкусии. Сливайки хеви метъл с индъстриъл музика и по-късно с електронна музика и дъб, звукът на Godflesh е определян като основополагащ за други индъстриъл метъл и пост-метъл изпълнители и като важен както за експерименталния, така и за екстремния метъл.
Godflesh се появяват на сцената след неописуемо дране на публиката. Присъствието им е факт и го заявяват с неудържим, непрестанен тътен, много подобен на танк. Предизвикват касапница и унищожават всичко пред себе си. Случва се. Тук са. Стартират с „Land Lord“. Зад тях екранът гори. Смесицата от изображения, които следват е вдъхновена от обложките на албумите им. Басът на Green допринася брутално много за звученето им, нещо което леко се губи в микса от албуми, но на живо е очевидно. Green беше стабилно, непоколебимо присъствие през цялата вечер.
Въпреки, че чух коментари че Godflesh не се отклоняват твърде далеч от това, което е в записите им, мисля, че Broadrick експериментира с цялата си агресия и ярост и определено много добре ги канализира чрез изпълнението си.
Енергията, дадена на публиката от групата е брутална и върната десетократно. В очите ми това категорично са хора, готови да се подчиняват на метъл богове.
Преминават през “Army of Non,” “I Me Mine,” “Ringer,” “Post Self,” “Like Rats,” “Spite” и други. Ставаме неудържими. Сякаш музиката е погълнала и тях и нас; всичко което имаме са звуците, излизащи от колоните и не ни трябва нищо друго. Аз лично от началото до края се чувствам сякаш мога да превзема света. Най-накрая ги виждам на живо и това остава един от най-смислените, любими и паметни концерти в списъка на моето концертоходене, който е безкраен.
Чувствам се сякаш ми бе изнесена проповед с тежка музика. Завършват с “Crush My Soul” – нашата най-любима, и “Slateman”.
Бяхме дарени с невероятна музика на живо, която през годините продължава да вдъхновява поколения метъли и любители на индустриалната музика до днес. Минималистичният им подход към създаването на музика, която е еднакво модерна и предизвикваща транс, ни води към катарзис чрез ритмично изоставяне, бойни ритми, които ни въвеждат в една тъжна атмосфера с рязко носеща се мрачност по дълъг, колкото цяла нощ, тунел.
Бе ни показано класно насочване на страданието и отвращението в музиката, които удрят както тялото, така и душата, но едновременно с това, бяха използвани тонове ужас и болка, които създадоха нещо прекрасно в петъчната вечер в любимия ни „Mixtape 5“.
снимки: Камен Минков
- Total: 0
