За INmusic Festival разбрах от Краси Москов, който е по-вещ от мен що се отнася до модерен рок. Доста от бандите ми бяха непознати, но получих гаранция, че ще муча от кеф, когато ги чуя на живо. Естествено част от програмата на INmusic Festival бяха и банди, на които съм хард фен. Цената на тридневния билет беше по-малко от 90 лв. Tук доста от BG промоутърите трябва да се замислят адекватно ли е за еднодневни фестивали с къде по-скромни участници да надуват цените до и над 100 лв., което кара все повече мои сънародници да предпочитат чуждестранните фестивали, особено тези в близки и съседни нам страни. За справка – десетина дни преди INmusic Festival имахме уникалната възможност да гледаме Queens of the Stone Age в Сърбия срещу скромните 10 евро.
Кореспондент от Загреб: Лъчо (Q-Check)
Снимки: Glasbofil
Загреб е един прекрасен град, намиращ се на около 800 км от София, а мястото, където се проведе INmusic беше повече от добре подбрано – на полуостров до езеро, съвсем близо до града.
Вечер първа.
След дългото пътуване и моткане успяваме да изпуснем първите банди. Бисерът на вечерта бяха Foals – жестока английска инди рок банда с модерен звук, в който все пак китарите преобладават над синтовете. Първата вечер на фестивала приюти и Partibrejkers, които гледахме преди QOTSA в Нови Сад – позастаряващи сръбски пънкари с доста рокенрол звучене – рифове в стил Rolling Stones и Sex Pistols. Чухме и шотландците The Fratellis, които взривиха публиката и накараха всички колективно да пеят почти футболния рефрен “та-да-да-та-да-да” от “Chelsea Dagger”…
Вечер втора.
Готвим се да избухваме стабилно, защото освен, че най-силните групи са в този ден, имам и още един хубав повод за празнуване, а именно рожденият ми ден, който ще посрещнем след 00:00 ч.
Пристигаме точно за Flogging Molly, любима моя банда, свиреща келтски пънк. На сцената е истинска лудница, трудно е да преброя колко музиканти свирят – има акордеон, ирландско бузуки, цигуларка, няколко китари и всевъзможни балалайки и мандолинки. Енергията, която излъчват тези пичове е огромна. Не издържам и влизам в погото пред сцената. Точно една песен ми трябва, за да бъда полят целия с бира и да секне ентусиазмът ми да съм в челните редици. Пичовете не пропускат нито една от големите хитачки – Salty Dog, Devil’s Dance Floor, What’s Left of the Flag и сантименталната The Likes of You Again, която посвещават на наскоро починалия баща на китариста.
Следват Bombino на съседната сцена, които са и най-приятната изненада на феста. Уникални пичове – туареги от Сахара (Нигер), свирещи сърф рокенрол с арабски напеви. Силно присъствие на сцената, виртуозно свирене на китара и 24 каратови усмивки на лицата им. Тия момчета наистина се забавляват на сцената. След 2 песни публиката вече танцува и всеки е усмихнат. Уникално! В последствие разбирам, че продуценти на Bombino са The Black Keys!
Айеа! Следват Wolfmother на мейн стейдж. Отново любима моя банда от Австралия. Подкарват ни още от начало с хитачки като Woman, Joker and the Thief, Vagabond, както и с парчета от смазващия им нов албум. Смазващ е точното определение и за звука на бандата като цяло. Прекрасна смесица от Black Sabbath и Led Zeppelin в духа на стария хард рок.Така и не уцелихме бандата, кръстена на известния италиански касапин – Gatuzo…
Става 00:00ч. Вече съм на 32, а на сцената са The Black Keys. Велика банда, още по-велика на живо. Смело наливам коктейли Клинт Ийстууд (Джак с бира), а пичовете ни подкарват ударно и доказват защо са една от най-популярните рок банди в света в наши дни. Сетлистът е безпощаден – стари хитачки и песни от новия им албум: Howlin’ for You, Bullet in the Brain, Gotta Get Away, She’s Long Gone, Tighten Up Fever, Lonely Boy.
След тях отиваме на т.нар. Hidden stage, където попадаме на Jagwar Ma, чийто електронен сет не ми се понрави особено, но пък настроението е на ниво след още няколко от гореспоменатите коктейли.
Вечер трета.
Доста уморени от двудневната фиеста, все пак се дотътряме до фестивала, където след цял ден дъжд се е образувало голямо блато пред главната сцена и калта стига до над глезените. Въпреки това хората са ентусиазирани и това не ги смущава, дори забелязвам няколко кални чудовища да се въргалят доволно.
На сцената са MGMT, модерни псайкъделик пичове, редуващи супер лежерни парчета, на които започвам да се прозявам, с вметки стил Pink Floyd със Сид Барет. Въпреки, че не съм запознат в детайл с творчеството им, разпознавам два от големите им хитове – “Electric Feel” и “Kids”.
Черешката на вечерта са култовите американци Pixies. От скоро те свирят с новa басистка Paz Lenchantin. Сетът им ме връща назад в 90-те, когато за доста хора тази група бе религия и вдъхновител. Макар и поостарели, Pixies свирят все още чудесно, а публиката полудява на “Where is my mind” и “Here Comes Your Man”. Силите ни свършват и не оставаме за култовия Rambo Amadeus, по-известен като черногорския Франк Запа.
В заключение – Inmusic Festival остави чудесен спомен в мен и с удоволствие ще го посетя и догодина.
MGMT – Kids – Live @ INmusic festival 2014, Zagreb
- Total: 0
