Rock@Exit, QOTSA, 11.06.2014
Страх ли те е, че очакването на нещо може да се окаже по-приятно от самото преживяване? Е, аз вече се плаша, заради загрявката за същинския EXIT. Queens of The Stone Age. Novi Sad. 11.06.2014.
Един протъмнял Дунав и едни приятни сърби. Дам, уютно е, жега е, много сме и българите, окупирали Петроварадинската крепост. Да се зачудиш направо дали някаква Q сила не е събрала всички, сновещи в Борисовата в София събота привечер. Ама дори и там не съм виждала хората наоколо, по какъвто и да било повод, да са толкова тръпнещи и задъхани. Не е от жегата, не е от задушното пъплене на хиляди опиянени човеци по прашната трева, не е и заради стръвните комари, които приличат на обикалящата във въздуха камера мини хеликоптер. Дали и те не снимаха?
Хората (и най-вече жените:)) пъшкат, защото години наред са искали да видят на живо и да грачат с Джош и другите класически бандити от QOTSA на живо. След задоволяването на тази потребност ще могат да продължат да си живеят един по-спокоен и завършен живот.
Знам, че крепостта първо ще завладеят още по най-горещо пладне repetitor, следвани от други местни емблематични банди – Ritam nereda, Eyesburn и Partibrejkers. Бодвам знаменцето си на върха, точно навреме, за да не изпусна съвсем хардкор реге дъб избухванията на Eyesburn. Силни, присъствени и изпотяващи… Няма как да не ги хвана отначало след два дни за друга разбивация загрявка, ама на маймунарски терен… След като си изгорих очите и полите, преплетох се с EXIT лепенки и изстъргах с крак няколко празни бирени чаши, дойде време и за Partibrejkers, които се опитаха да ми пречупят настроението (долавях мотиви ала Васко Кръпката), ама не успяха. Скоро QOTSA live.
Някакви наши си вътрешни неуредици, някаква суетня, Деймън на екрана, (а какъв е този Iron Maiden?) и настаняване леко встрани около насподобни. Не пробиваме барикадата най-отпред… Айде първи лъчи светлини, първи китари, опа Джош, опа забивка.
Queens of the Stone Age натискат газта с You Think I Ain’t Worth a Dollar, but I Feel Like a Millionaire. Изглежда и скоро няма да натиснат спирачката. Възхита някаква ме лъха откъм сцената.
Оставяме километража на 230 км/ч и с No One Knows, Avon (спомени за един live, с един друг барабанист:), гледан не на живо, ами превъртан в youtube), Burn the Witch и Smooth Sailing.
Това отплаване предшества I Sat By The Ocean… Докато превъзбудени женски гласове се опитват да събличат Джош, аз се хипнотизирам от басобразието на Michael Shuman. Е, няма такова/такива/такъв… Make It Wit Chu ли чу? Или аз съм глуха, или глухарчетата около мен заглушават Джош и гласът му звучи за първи път от 1 час не чак толкова велико… Може проблемът да е в моето радио, но всичко ми се намества отново заради култовото изпълнение и избухване на
SICK, SICK, SICK. Горе ръцете! The Lost Art of Keeping a Secret. Горе вече и краката!:)
Тъкмо си мисля, че всичко което съм искала, вече е било изстреляно от тази QOTSA картечница, и ме подсещат, че е време за Go With the Flow. Каква подходяща песен за завършек, ама сме сигурни, че това не е края. Крещим. Успех. Джош на пианце. The Vampyre of Time and Memory. Някой зад мен се цепи – „Като Фреди Меркюри е“. Уа-а-а-ха-ха-ха.
A за Song for the Dead вече сме безсмъртни. Е, няма такова/такива/такъв… Езична преплетня. Разотиване с уплаха – може ли същинският EXIT да ме вдъхнови повече? Айде стига, вече сме безсмъртни, така че се сбогувам с „боса“ на хотела: сачекати и видети.
[media link=http://www.youtube.com/watch?v=SsF9iBkgPts]
- Total: 0
