Концерт-спектакълът от световноизвестната британската банда Temples отбеляза 10 години на сцена от дебютния им албум Sun Structures. Тъй като пред градската сцена (City Stage), където се разигра близо двучасовата пиеса, нямаше барикади със спонтанно организирани „антихрамовисти“, на събитието, освен журналисти, бяха допуснати и всички с билети.
Главната репетиция преди спектакъла представляваше DJ сет от Ping Pong Galya, който винаги предлага отлична загрявка и зарежда с енергия основния герой на вечерта – публиката.
Постановката „Temples и човекът“ се разигра за първи път в България, както отбелязаха самите главни действащи лица и съ-автори. Публиката бе пренесена в носталгично психеделичните 60-те години на миналия век, но благодарение на модерния прочит на всяка ретро сцена, дори най-младите присъстващи в City Stage бяха трогнати.
Ролите бяха разпределени така:
- Блестящият James Bagshaw (вокал и китара) – като Човекът: въплъщение на влюбен сърфист, заточен в храм, възпяващ носталгични сънища и емоции.
- Adam Smith на клавишни и китара – като музикалният гений, който усеща кога „невидимата ръка“ трябва да се премести от струните към клавишите.
- Tom Walmsley на бас – харизматичният плейбой, който не признава правила.
- Rens Ottink на барабаните – син на основателя на „храма“ и потомък на бог Тор.
Пиесата бе разделена в две основни действия. Първото започна ударно със сцени от Sun Structures, представяйки изграждането на персонажите, които постепенно се сближиха с публиката, превръщайки я в част от звуковия спектакъл. Фенки на Temples, открили „човека“ в лицето и тялото на James, рецитираха заедно с него реплики, научени наизуст. Закачлива червеноуста почитателка (поставено лице?!) беше готова да метне оскъдната си рокля на сцената в знак на почит към актьорите.
Незабравимите сцени включваха Colours to Life, Move with the Season и Mesmerise, а кулминацията дойде с финала на първото действие – Shelter Song, в който „човекът“ пише поеми, възпява любими и подтиква към осъзнаване на деня, нощта, живота.
Планираното второ действие беше накратко изиграно, провокирано от въпросите на публиката, която настояваше за разяснение на отворения финал на първо действие. Макар и кратки, сцените Paraphernalia и Gamma Rays поставиха отличен завършек на майсторската игра на актьорите-автори. Повечето от зрителите стояха на крака през цялото време, отдавайки дълъг аплауз след края на първото и второто действие.
Запомнящо се представление и истинска виртуозност – за човека, от човека. Strings Attached.
- Total: 0
