ВТОРИ ШАНС ДА ЧУЕМ КОМОДСКИЯ ВАРАН НА ПУСТИННИЯ РОК – NICK OLIVERI

ВТОРИ ШАНС ДА ЧУЕМ КОМОДСКИЯ ВАРАН НА ПУСТИННИЯ РОК – NICK OLIVERI

Ник Оливери е американски мулти-инструменталист, певец и автор на песни с приблизително 30-годишна богата кариера. Най-известен е като формиращ член в две от най-важните банди в алтернативния американски рок. Още в края на 80-те той участва в сформирането на Kyuss – изключително недооценена банда, която полага основите на няколко стила, гравитиращи около стоунър рока, но почитана почти фанатично от феновете ѝ. Ник Оливери е също басист в Queens of the Stone Age между 1998 и 2004 г., вероятно най-популярната банда в днешно време, която има подобно звучене.

Превъртаме към 2024 г. и Ник е вокал и басист на трио Mondo Generator, банда, която съчетава споменатото рок звучене с пънк моменти. Mondo Generator не са нова банда и са активни от далечната вече 1997 г., но за нас, дори и 20+ години след участието на Ник Оливери в Kyuss, именно това е притегателната сила да го видим и чуем на живо. Welcome to Sky Valley ни е любим албум до ден днешен.

Бяхме прочели коментар, че това е най-близкото до концерт на Kyuss, на което можем да се порадваме в България. Първо, защото Kyuss не са активни от две десетилетия, а второ – защото инвестицията в концерт на Queens of the Stone Age тук е прекалено рискова за родните промоутъри.

снимки: Lemouserat

С екипа на DJambore.com сме доста активни по събития и гледаме да не се тровим, ако пропуснем някое. Обаче наистина страдахме, че не присъствахме на второто посещение на Ник Оливери и Mondo Generator в България през февруари 2020 г. Много пандемични/локдаунски седмици минаха в съжаление как може да пропуснем един от последните яки концерти за онзи период. Почти се бяхме примирили, че никога няма да се докоснем на живо до това звучене и ето, че за наше щастие, успяхме да постигнем (най-после) вътрешен мир: Rawk’n’Roll и Threechords Record Store отново поканиха Ник и Mondo Generator! Музикалното съсловие в България рядко дава втори шанс, но когато го даде, трябва да го хванеш здраво.

Концертът бе заплануван за неделя в голямата зала на Микстейп 5, но ние сме свикнали да ходим на яки банди в работни/пред-работни дни. Тук е така. В последно време концертите бяха започнали да се движат твърде по график, но събитието на 12 май ни върна към старите порядки, та имахме време да изпием няколко бири на свеж пролетен въздух.

Подгряващата банда бе Sheepfucker and Kraut – напълно непознати за нас изпълнители, които спечелиха предварителни симпатии заради името си. В последствие се оказа, че това е италианско-немска-гватемалско-българска група, която логично смесва различни движения в музиката си. Макар да твърдим, че музикалните ни познания са на прилично ниво, ни е трудно да сложим стилова рамка на Sheepfucker and Kraut. Имаше рифове, имаше и бързи, и бавни моменти, не толкова пеене, имаше си и стоунър и псайкаделик моменти. Накратко – бяха абсолютно адекватна подгряваща банда за очакващата ни пустинна феерия. Допаднаха ни, но не са и точно в десетката по отношение на стиловите ни предпочитания.

Имаме време да изпием още една бира и настъпва моментът, когато Mondo Generator се качиха на сцената. Най-после видяхме комодския варан на пустинния рок със собствените си очи, та даже и правим няколко снимки, за да го увековечим в джамбурейските архиви.

Сетът на Mondo Generator включваше много нови и непознати за нас песни, няколко от модерните Мондо класики и няколко от вечните Kyuss и QOTSA класики (за които сме най-жадни). Не сме сигурни в абсолютния ред на песните, но сме почти убедени, че в началото чухме традиционните Fuck it, F.Y. I’m Free и 13th Floor. Покрай и след тях чухме няколко непознати за нас песни, които може да са, а може и да не са нови.

Направи ни впечатление, че бандата свиреше много стегнато, бързо, без излишни разговори между песните. Ник Оливери беше в добра форма. Гласът му бе силен и плътен. Радвахме се, че го виждаме на живо. Той е една модерна рок легенда на ъндърграунда. Тук е моментът да кажем, че барабанистът беше друг, поради някакви ангажименти на титуляря.

Атмосферата в Микстейп 5 бе абсолютно парти. Клубът не беше препълнен прекалено, но си имаше достатъчно хора – супер комбинация! Имаше танци, ръце горе, подвиквания, леко пого – както си му е реда за такъв концерт.

Други песни, които отличихме бяха Kyuss Dies!, Listening to the Daze, Shawnette и кавърът на Kyuss – Supa Scoopa and Mighty Scoop. Песните от новия албум ни идваха прекалено бързички и различни от звука, заради когото дойдохме тази вечер. Това очевидно беше само наш проблем, защото всички други очевидно се забавляваха. Явно просто не е нашата чаша чай.

Почакахме до края на концерта, но в крайна сметка чухме песните, заради които бяхме дошли –  Green Machine на Kyuss и Millionaire на QOTSA. Бяхме направили предварително проучване и знаехме какво да очакваме. Е, две песни бяха, но си заслужаваше. Звучаха ни, както трябва. Изкефихме се! Това беше и краят, но така или иначе концерта бе продължил повече от първоначалните ни очаквания.

На тръгване си разменихме няколко реплики и се снимахме с китариста Mike Pygmie, но за жалост последният автобус и чакащите ни утре срещи не ни позволиха за изчакаме Ник Оливери, но както е имало втори път, може да има и трети.

Тук е момента отново за похвалим Rawk’n’Roll и Трикордс рекордс за силния букинг и се надяваме да продължат да ни радват с подобно звучащи банди, защото друг сякаш не ги кани. Надяваме се, че в бъдеще все пак ще имаме удоволствието да видим Queens of the Stone Age на живо, но дотогава – това определено бе второто най-добро нещо.

Още снимки във Facebook.