Помня, когато за първи път се срещнах с THE TIGER LILLIES. Някъде около 2007-ма ми попадна един филм – Плънкет и Маклейн (Plunkett & Macleane), в чийто саундтрак чух и бандата. Леко филмче за разврат и престъпност, развиващо се през 18-ти век в Англия. Все още смятам, че именно този филм най-добре описва и самите The Tiger Lillies. Урина, богохулство, убийства и самоубийства, ад, сатана, алкохолизъм, наркотици, проституция, разруха са само част от палитрата от теми, които се вплитат в разказите на бандата. Тъй като те са изключително плодотворни (имат повече от 40 албума), не знаех и какво да очаквам. Фолк кабаре пънкарията им граничи от бавни балади до мелодични избухващи светотатства.
Денят ми завършваше повече от приятно. След работа отидох на театрален пърформанс в Топлоцентрала. Трудно мога да споделя дългото 3 реда заглавие на събитието, но то определено беше началото на една прекрасна мизантропска вечер. Темата, най-общо казано, се завъртя около това какви отвратителници сме ние хората и до каква степен нашето капиталистическо или просто конусматорско мислене е довело до изчезване на десетки животниски видове, а и в последствие на цялата планета. И така, докато всички в залата бяха в ступор, а аз доволно потърквах ръце и си повтарях в главата „хахаха, казаха ли ви го и те“, се запътих към Строежа.
The Tiger Lillies буквално ме хванаха на гребена на нихилистичната вълна и ме преведоха през френските бардаци, обиколихме ада, приковахме Иисус към кръста (Banging in the Nails), завихме зад ъгъла и се изпикахме (Piss), за да си купим хероин (Heroin and Cocaine), след това да изпием един джин (Gin), изчакахме деня на страшния съд (Crack of Doom) и накрая се дезинтегрирахме (Disintegrate) в пръстта. Помните ли филма, споменат малко по-нагоре? Именно с парчето от него (Hell) започна и нашата разходка из покварения бардак, наречен планетата земя. Във всички тези пиеси, освен огромно количество хумор и самоирония, имаше и доста тъга. Боядисаните в бяло лица на тримата музиканта сякаш плачеха от вътре, макар че с изключителната си енергичност придаваха ведрост на това безпътие. Усещането за безпомощност и отчаяние пробиваше през пукнатините на грима, докато артистите изливаха душата си на сцената.
За съпреживяната атмосфера допринасяха и множеството извратени инструменти, с които те си служиха на сцената. Аз като фетишист на тема малки музикални джаджи, останах силно впечатлен от музикалния трион, мини укулелето с формата на срязан гриф от китара Кремона, теремина, оная простотия дето в САЩ си перат гащите на нея и още куп други забавлялки. Да не забравяме, че всичко това беше подкрепено и със сценични театрални реквизити като гигантски чук (като на Тор), нож (като от Американски психар), кръст, корона и други и други.
Е, надявам се, че не съм предал усещането за сатанинско сборище. Това беше една изключително зареждаща вечер, която ме отрезви и ми напомни, че всичко зависи от нас и че никой не ни е виновен за пътя, по който сме поели.
снимки от разказвача
- Total: 0
