НАЙ-БЛИЗО ДО EDITORS

Какво те привлича, завърта и държи около идеята за една група? Лиричните отклонения? Самата група? Или близостта, която музиката създава? Вчера се озовах по-близо от всякога (засега) до една от от близостносътворителните за мен банди – Editors. Дългоочакваната августовска среща с пост-пънк инди алтернативната музика, обещана още миналата година, най-накрая се състоя. Не в Колодрума, както беше планирано, а в зала 3 на НДК. Дали заради времето или заради уюта на закрито, концертът на Editors беше точно навреме и на точното място, за да ни предпази от „счупване“. Все пак,

People are fragile things, you should know by now
Be careful what you put them through

Editors ми бяха най-далечни по време на първото си участие на българска сцена на Spirit of Burgas 2013. Беглите спомени оттогава придават усещане за дистанция, но също и за приятен тътен, напомнящ моментът, когато вълната се отдръпва, а тълпата прелива. Напук на тази тълпа, изпаднала в лежерна еуфория в едно лято преди 11 години, приятел коментира, че вече никой не се кефи на „сдухан брит“. Не съвсем. Следващата ми среща с Editors напълно го опроверга.

Съвсем различно беше Editor преживяването, когато редактирахме тазгодишния Sziget. Публиката, далеч по-многобройна от просто фенове на „сдухан брит“, този път се бе превърнала в масивна сплав, която Editors оформяха по тяхно желание.

И ето, че времето за поредната среща с бандата, която винаги си пускам, когато съм се изморила да превъртам The National и Interpol, дойде, за да се озовем на топа на НДК. Забързани, задъхани, едва успяхме да хванем участието на ALI. За малко. По лицата на приятелите ни, които не бяха толкова забързани и задъхани, разбрахме, че са се насладили подобаващо на ранното подгряване, започнало в 18:15 ч. и приключило в 19:00 ч. Всеобщо потвърждение – в коментарите.

Настанихме се в тъмната утроба на зала 3, след като се полюбувахме на влажна София от терасата на НДК и оставихме половината от присъстващите да си допушат навън. Спомних си за първата ми среща с Deadletters от тазгодишния InMusic и за пореден път осъзнах колко повърхностно може да се гледа на по-непознатите банди на фестивал, когато има изобилие от „звезди“, накацали по останалите сцени. Преминаваш през нечуваните групи не като валяк, а като през картина, бодната на моста на влюбените – без да се впуснеш в симбиоза. Но този път беше различно. Този път беше на разположение само една сцена, която бе клопка за слушатели със short attention span. Deadletters започнаха линията на близостта, приканвайки ни да пристъпим напред. Това беше пътят към Editors тук и сега.

Положението беше More Heat!

Металният вентилатор на сцената беше застинал, а дайрето и ризата на вокалиста Zac не спираха да се вихрят. Този път изслушах всичко, което ни дадоха и поразкърших телеса. Включването им беше някак кратко, но изпълнено с енергия. Приканването за близост свърши работа. Сплотихме се. Сплавта се насочи към вече не влажната, а мокра тераса. София явно също се беше подмокрила, а бирата за малкото, но много жадни – привършила.

Музикалният театър на Editors вече започваше, когато всички се събрахме около „емблематичния баритонов глас и завладяващото сценично присъствие на Tom Smith„. Гласът, подкрепен от пулсиращата бас линия и пронизващите китарни рифове, коваха наред.

Колко да се преливат интерпретацията на Killer (Adamski) и Munich? Колко ти трябва, за да се сетиш, че love is on fire again? Това е всичко. Счленяване, потапяне и нанизване на редакция, след редакция.

Разгърнати, сближени, наситени напуснахме финалните фази на музикалния театър. Една моя близка съзаклятничка сподели, че гласът на Tom Smith ѝ напомня на смесица между тези на Phil Collins и Alex Turner. Така ли е? Всеки възприема Editors по свой начин, защото копнеещите по „сдухан брит“ умеят да се доближават. Заедно сме!

photo: IveIva