Трудно и мъчно ще вървят тези редове. Още, когато прочетох във ФВ, че концертът на Onyx ще приключи към 22:00 най-късно 22:30, предусетих, че има нещо гнило.
Onyx е една от хип-хоп бандите, която никога няма да спра да слушам. Те продължават да бъдат продуктивни, дори повече отколкото в златната ера. Разбира се, това се отразява и на качеството. Въпреки това не престават да обикалят света и да пускат нови албуми. Силни бийтове с щипка от новото. Така бих определи новите им продукции, макар и лириките им да тъпчат на едно място.
И така де… да се върнем на концерта. Или концертчето, може би ще каже някой друг.
Влизам аз в бърлогата, а там бийтът вече ме блъска в главата. Мазаляк! Пълно е с народ и млади, и стари, лепкав под и пот. Грабнах апарата и докато направя десет снимки и концертът свърши. What?! Ко стана? Усети се като преждевременна еакулация. Иначе за 47-те минути на сцената Фредро и Стики разцепиха. Този път гласът на Стики си беше на мястото, а Фредро, както винаги, подскачаше като обезумяло бясно куче на сцената. По едно време дори се завъртя и любимото ми рап пого.
„Да, да знам. Да, еми какво да направя. Да, това беше, да. Еми… това е положението.“ Това бяха само част от отговорите, които давах на познати и приятели, които постоянно ме ръчкаха и търсеха някакво обяснение. Бях надъхал цяла тълпа за това събитие, с която малко преди 22:00, с леко подвити опашки, се насочихме към съседния бар, за да удавим мъката в няколко питиета.
Обобщение за финал. Силно, но изключително кратко изпълнение (предвид стандартите, които те самите са поставили). Доста добра посещаемост. И като за финал, може би най-хубаво: зад пулта беше български DJ и то само на 20 години. Евала!
- Total: 0
