През цялото време докато гледах тълпата как пее заедно с Атила, си мислех, че не съм аз човекът, който трябва да пише тази статия. Всеки един от тези няколкостотин фена заслужава да напише този текст. Чувствам се като новородено (препратка към „Извънземните проекти“) пред клавиатура и съм готов да разменя всеки един от тези редове, за да изпитам чувството да чуя албуми като „Счупеното огледало“ или „8“, когато са се появили за първи път на бял свят.
Първа среща
Годината е 2005-а, аз съм пред компа и записвам поредния диск с MP3ки на лаптопа. Тогава на 20 години ми беше писнало от БГ рап и постоянното циклене върху едни и същи теми с плоски бийтове. Не бях очарован кой знае колко и от „Извънземните проекти“ – компилация от няколко EP-та на БГ рап изпълнители, продуцирани от DJ Darkstep. Именно в този момент се запознах и с Атила. Както споменах вече, парчетата бяха ОК, надъхващи, почти истински, но нищо повече. Тук някъде връзката се губи. Следващите 15 години редките ни срещи (аз в публиката, а Атила над мен с микрофона в ръка, подготвящ ни за някое рап величие) само натрупаха в мен един изключително голям респект. Респект, породен от последователността, тежкото бачкане в студиото, израстването в лириките, надграждането в бийтовете, профилирането в безупречния флоу, където можеш да различиш всяка една дума (а не просто да си изстрелям текста и да си бегам), сценичното поведение, спокойствието, земното присъствие. Така, както съм започнал, ми се струва, че за всичките тези години се роди не един истински Атила, а по-скоро Орлин Милчев. Да, той винаги е стоял здраво стъпил на земята с името си, а не с псевдоними или прякори, и казвайки ни „Ето ме, тук съм, това съм аз и съм истински“, никога не спря да преследва мечтите си! А мечтите са много повече от рапа, баце. Много държах да напиша тези редове, особено след концерта по случай 20 годишнината от сценичния дебют на Орлин. Смело мога да кажа, че продължавам да не съм фен на БГ рапа, но определено съм фен на Атила и винаги ще подкрепя негово събитие.
Втора среща
От 2005-а та чак до 2020-а, когато поръчах на приятел да ми вземе диск от промото на албума „Няма пълно щастие“. Загубени 15 години. Така се почувствах, докато слушах обезумялата тълпа да реди рими редом с Орлин. На сцената излязоха също и Homelesz и Секта, Prim, верните други от Shano crew (SBM, Jepeec, Rimak), които бяха част от това ретроспективно пътешествие. Движейки се по спиралата на времето, следвайки албум след албум, Орлин разгръщаше нов и нов слой от преживяното, погледнато през неговия мироглед. Всяка нова история, изборите, които е направил, причините, мотивацията зад всичко, разкриха пред мен един нов творец. За*би го рапа (това няма никога да стане, но тук е просто образно казано)… всичко това е много повече от рими и поредния запис в студиото. В доказателство на това на сцената се качи и Подвижникъ (Резервен план), за да разчупи още повече рамките.
Среща за сбогом
Въпреки, че това беше един празник на БГ хип хопа, чувството на тягостност се беше загнездило в мен. Всичко това, което се разиграваше пред очите ми, приличаше повече на последен танц, отколкото на прегрупиране за атака. Извънземните бийтове, с които Akasha ни обстрелваше цяла вечер, звучаха като салюти на военно погребение, а не като пир след победа.
Дали ще има още истории за разказване? Надявам се. Дотогава може би ще се насладим на следващия филм на режисьор Милчев. Със сигурност приказката не свършва тук. Една прекрасна новина беше споделена на финала на концерта, а именно, че Орлин и Акаша очакват бебе!!! Един прекрасен финал на тази глава. Очаквам с нетърпение новите приключения на следващата страница.
- Total: 0
