автор: Наталия Иванова
снимки: Анастас Чобанов
Sea Dance Festival тази година успя да си извоюва известна самостоятелност, за която организаторите упорито се погрижиха, след като получиха званието Best Medium Sized European Festival и три дни за балкански туризъм след края на EXIT, с надежда да позабравиш, че не местиш просто локация, а отиваш на друг фестивал. Ние обаче, така или иначе, тази година пропускаме рождения ден в Сърбия и се насочваме право към Черна гора… Половин денонощие бяхме на спуснати прозорци, през които виждаш централната улица на Кральево и осъзнаваш, че „егати, ние не трябваше ли да минем по околовръстното” и „абе, човек, този път изглежда по-кратък само на картата”, което си бе достатъчно за ултимативно балканско преживяване.
След цялото недоволство около миналогодишната организация, която напомняше на нескопосана сватба, следствие от преждевременно случила се бременност, този път съм убедена, че поука е взета, пък и детето вече се е родило и всичко трябва да е наред. На входа на кемпа обаче ме посреща чувството, че някой цяла година е седял на столче и е пазил химическите тоалетни и 20-те душа от недоброжелателни набези. Промяна йок, въпреки гневните отзиви на страницата във Фейсбук, придружени от унизителната една звездичка (от пет възможни) за лошата организация. Оказва се, че не само ние сме решили да дойдем за втора поредна година, което ме кара да си представям как някой ми казва: „Ха, миналата година се оплаква, но сега ОТНОВО си тук, НАЛИ?”. Еми прав си, нищо повече не мога да кажа.
Затова приключвам с тази част, която подробно описахме миналата година. Всичко се повтаря, с изключение на тазгодишната ужасяваща жега, която ни караше да лазим от палатката до Адриатическо море, с надеждата да умрем от термичния шок, който причиняват двайсете градуса амплитуда, вместо от топлинен удар…
ДЕН ПЪРВИ
Решаваме да тръгнем с ден по-рано, за да сме свежи за Prodigy. Ще ги гледам на живо за трети път (след Spirit of Burgas и EXIT), но все още се вълнувам като 16-годишен преди безплатен концерт на Батенберг. В колата превъртяхме The Day Is My Enemy, въпреки че искаме да не орежат съществени класики, че даже тайно се надяваме да чуем Out Of Space, разбира се безплодно. За съжаление се оказва, че по същото време на Dance Stage-a ще бъде Gramatik, което е и причината да го пропуснем.
Насочваме се към Main Stage, пред която фестивалната интимност расте и се сплъстява. Стигаме почти до сцената, когато DJ сетът на Modestep причинява масово пого и очертава прелюдия към предстоящото. Мърдам малко по-назад заради недоразумения като ръста си и избягвам евентуалното задушаване. Започват обичайно с Breathe, а около мен преобладава женско съсловие, фокусирано повече върху физическото си оцеляване, отколкото върху Prodigy, затова положението започва да ескалира след няколко песни. В един момент вече всички се блъскаме в несвяст, тоест всичко си дойде на мястото. Чуваме доста неща от новия албум, за радост, и всичко, заради което сме дошли, освен Poison, която тази година също изпадна в забвение. Традиционен бис с финално Take Me To The Hospital, което беше изписано върху лицата на няколко момичета, опитвайки се паникьосано да преминат през тълпата в най-нелогичните моменти на концерта.
Между Prodigy и Noisia има сериозна почивка, решението е да се върнем до палатките, което води до пропуск на последните. Нямаме оправдание, освен умората.
ДЕН ВТОРИ
В lineup-a днес са Dubioza Kolektiv, Rudimental DJ, Sigma DJ Set, Fred V & Grafix и Black Sun Empire, тоест ще се наблегне сериозно на UKF крюто, което е акцент в програмата.
Вълнувам се най-вече за Dubioza Kolektiv, които по-рано следобед правят soundcheck-a си на сцената, която виждаме перфектно от палатките. С проверката Dubioza се превърнаха в подгрявка на себе си – скачаме на полянката на U.S.A. и пеем, докато белгийците в съседство се усмихват вежливо на това странно балканско въодушевление. Явно то ги кара да се питат помежду си каква е тази банда, на която толкова се радваме. „They play traditional Balkan music, very cool, and their English is really funny” е обяснението, а те кимат с едно типично „Oh, OK, cool.” Чудя се дали са отишли…
Всъщност, по време на Dubioza не виждам никакви западноевропейци (ако се питаш защо, можеш да се разчетеш и в това писание – Има нещо, което плаши тия, които са имунизирани към тая музика, човеци с обноски и други такива постижения – норвежци, германци, датчани, французи, англичани, дори италианци и испанци… – бел.ред.). Разбрах, защото те приканваха от сцената босненци, хървати, сърби и нас, братята българи, да викаме последователно. Мощни ревове от всички изброени, на които не отстъпваме. Българското присъствие на фестивала и тази година е доста сериозно.
А Dubioza – страхотни. Подскачаш и се хилиш като кретен в някаква особена хармония с това балканско туловище, което се очертава пред сцената. В един момент се движим наляво-надясно по команда и сме се хванали на влакче с предния, скачаме и пеем. Заразени сме с една особена енергия, която я разбираме всички, но не ни се обяснява. С една дума на ни се бяга (от Балканите).
Оставаме на Main Stage да изчакаме Rudimental и Sigma. Пространството започва да се пълни с пропусналите балканското. Rudimental започва сета си с хаус парчета, които никак не ми се нравят, но след половин час си идва на drum’n’bass думата с типичен лек сет + Waiting all night, за да няма сърдити. Sigma поема щафетата и не променя нищо – мелодичен хайп drum’n’bass, всички танцуваме, чуваме и Higher, Glitterball, Nobody To Love, Changing и Afterglow. Няма от какво да останеш недоволен. Fred V & Grafix направиха същото, в един момент се уморяваме от подскачане и се насочваме към другите места за кратка обиколка. Всеки път, в който минем покрай реге сцената, от нея звучи рага, но настроението е типично лежерно и седнало на тревата. Не ни се ходи на Dance Paradise Stage за тупца-тупца, въпреки че разположението й е на плажа. По-късно ще се окаже, че е имало и нещо по-различно от циклежи, но вече ще бъде малко късно. Връщаме се към палатките, слушаме Black Sun Empire от там. Край с летния хайп.
ДЕН ТРЕТИ
Никой не е ентусиазиран за довечера, затова всички наблягат на планове за пиене и обикаляне на градчетата в близост. Разходихме се в Будва и се завърнахме за Róisín Murphy, която беше хедлайнер тази вечер. Присъствието беше вяло, но по-сериозните фенове на ирландската кралица на авангарда компенсираха този факт. Иначе шоуто й, както винаги, съчетаваше смяна на облекла ала Балкански, сценично поведение ала Лейди Гага и нейното си пеене, след което няма „ала”. Тайно се надявам да чуя нещо от Moloko периода, но не (подобно усещане остави Róisín у DJambore.com представители по време на NOS Alive 2015 – бел.ред.).
Местим се на Dance сцената, където, оказва се, никак не е толкова лошо. По това време е Odesza, който не съм чувала, но се задържаме за малко, защото пуска доста приятно. Мотаем се из фестивалното пространство и зяпаме. Нищо особено. Пред Silent Disco има опашка, един приятел излиза и се оплаква, че има само два канала. Тръгваме си. Връщаме се към кемпа и слушаме Calyx&Teebee от палатката. Перфектно допълват UKF листата.
ДЕН ЧЕТВЪРТИ
И за този ден нямаме особени планове, затова решаваме да останем до късно на плажа и после да се съберем с другите българи и да пийваме пред тяхната палатка. Около 22:15 ч. обаче нещо на Main Stage-a ни хваща вниманието и ставаме, за да видим какво става. Viva Vox – сръбски хор, който изпълнява акапела големи хитове, като се прочува най-вече с ремикса си на Du Hast през 2011 година. Чуваме и Ameno на Ера, Smells Like Teen Spirit на Нирвана, By The Way на RHCP, The Show Must Go On на Queen, микс на Prodigy (който предизвика особено бурни реакции) и още песни в унисон с предишните. Приятно и неочаквано.
Слушаме Van Gogh пред палатките. Решаваме да останем на поляната в кемпа и за Wilkinson, който продължи серията на UKF с познати ремикси, някои от които вече бяхме чували предишните дни. И все пак си подскачаме и пръскаме тревата с Никшичко. Някои от нас бързо окапаха на място, други успяхме да се доберем до палатката за последно съприкосновение. Този път заря нямаше.
В крайна сметка догодина се очертава прощъпулник. Организацията сме я простили отсега, за музиката да му мислят! Ћивели!
[srizonfbalbum id=3]
- Total: 0
