Изход – нещо което очакваш да те изведе към светлината, пък то се оказва, че те прекарва към по-дълбок мрак и ти доказва, че изход няма да има. Освен ако не си преправиш път към изгрева сам.
Захващаме черногoрския път изсред планинската върволица от завои и се чудя ще има ли край, изход, нещо, което да ме пренесе до онзи мирис на море, толкова мечтан след пръските кал и дъжд… Търсим изход след EXIT Adventure в Нови Сад…
Оказва се, че пътуването до райския плаж Яз (или по-конкретно – към Джаз и музиката на Черна гора) е изключително налудничаво, а близката среща с drifting способностите на локалите е повече от впечатляваща. Даже ужасяваща.
Връхлитаме изнервени и на предела на силите си в шатрата на домакините – къмпингари, цяла банда БГ адвенчъри. Същите, с които дивяхме из музикалния лабиринт на крепостта в Нови Сад. Със сигурност имаме една обща цел – намиране на място, където можем да опънем палатката. Не се замисляме от коя страна залязва слънцето в тая държава. Всички сме аут! Нуждаем се от сън… Никой не си спестява, по български, псувнята срещу други нашенци, които му пречат да спи. Добре, че има нашенки, които самоотвержено извеждат БГ компаниите, които са на вълна „секс с животни“ към плажа и настава тишина. Релаксичен миг и на сутринта, айде пак в джамборето.
Палатка и слънце откъм изток, но не залязващо. Вечерта бе на Jamiroquai (изказ на думата по балкански – Джамир-Оу-куайт).
Времето до старта на Оу на Sea Dance Festival Montenegro ми позволи да се докосна до историята на град Котор, видите ли, създаден още през 809 година след Христа. Позапознахме се с латинското изписване на годините, отпратихме с поглед и камера адриатически круиз, насладихме се на плескавица на върха на една от ниските скали, врязващи се в морето и се прекръстихме, че не отнесохме поп на пешеходна пътека… И настъпи нова вечер, в която нова музика ще свири.
Jamiroquai и аз бяхме в синхрон.
Той – шапка. Аз – шапка. Ние –музика. Контраст – вибрация. Гледка – въображение. И всичко това благодарение на Jamiroquai и мене си!
She’s just a cosmic girl
From another galaxy
My heart’s at zero gravity
She’s from a cosmic world
Putting me in ecstasy
Много екстаз и край малко след Deeper Underground. Отивам към Reggae stage, за да прибера другарите и понасям заслужено спокойствие, завита в морския рай.
Втората вечер от Sea Dance Festival Montenegro започна адски обещаващо и надъхващо – морски бриз, скали до където ти поглед стигне и екзалтиращата музика на Eyеsburn! Еми, няма как да не те вдигнат тези момчета (музикално, разбира се).
Размърдване в програмата ми и смяна на позиции. Разцепвам се отново с Kiril Djaikovski и TK Wonder, все едно съм гаврътнала на екс бира Nišičko. Уникално шоу. Вярно, с рехава публика, но пък всички бяхме ценители. Аеробика и подскоци в краката на TK Wonder. Луди ни направиха и тромпетите, и китарата, и вокалистката, и Кирил. Въпреки умората, прасците забравиха какво е газ – спирачка и бяха само на газ – пълна, а оборотите достигаха червената зона. Лудница! И пак благодаря „балканци“, ще се видим скоро!
Непосредствено след релакса на скалите се озовах точно до Dance Paradise сцената, а плажната ивица бе нагледно изръчкана. Следваше Example. За мен Кирил бе по-добър, но какво казало кучето след като си облизало опашката, могат да кажат само тези, които преживяха Sea Dance Festival Montenegro.
Предпоследната сутрин не ми се ставаше, просто всичко бе в повече, дори и слънцето. Бяхме нацелили точното място на изгрева! Успокоителното бе, че и другите в къмпинга бяха направили същото. Всички бяхме на зомбита, независимо дали се връщахме от „Танцувалния рай“ или от „Сънландия“. Смазващата идея за хигиенизация и плаж ни поддържаше на върха на вълната.
Настъпи и денят за релакс, последван от вечерта на Darkwood Dub и Underworld. Чил-аут-ът си бе райски, няма да ви казвам къде точно е и на каква храна се насладихме, вие ще си го намерите в следващия Exit -„С“ вход догодина. Само продължавайте да си махате главите и да следвате шапките на DJambore.com. Всички сме социални изследователи-любопитковци-чревоугодници. За зимата, ще ви разкажем догодина, за сиренето на Черна гора – пак тогава.
Последната вечер на Sea Dance Festival Montenegro затвърди, доказа, фактологизира едно понятие, което ми бе неясно и мъгляво преди да стъпя на фестивала, а именно – EXIT „АДВЕНЧЪР БГ“. След приключението ми в Сърбия и Черна гора се убедих, че „българите сме голяма работа”. Евала на всяка една мацка и всеки един пич, които живееха в EXIT без да излизат и споделяха преживяното (не само във Фейсбук). След „адвенчъра” разбрах, че съществува „българско добросърдечно отдаване“. Получих си го в нечовешки дози, защото бе подадено от истински човеци – българи – емоционалисти – веселяци – непукисти (които освен, че са на вълна „секс с животни“, знаят как да помагат и на хора 🙂). Абе, ще перифразирам Dubioza Kolektiv– „Nisi covjek, ti si broj“, ти си БЪЛГАРИН.
Благодаря, Hvala, Thank you и Drago mi je upoznati vas!
EXIT Adventure – Try the next level – be a BULGARIAN!
Специална хвала и поздрав за Harieta Harieva, която ме преведе през изхода от EXIT.
Едноминутен Underworld – Born Slippy
[media link=http://www.youtube.com/watch?v=VddJInYa8Lw]
- Total: 0
