Усеща се лекият бриз с фин аромат на канал, но се преживява някак мазохистично романтично… Пълни обувки с пясък, крякащи чайки и гларуси, неспирна чуждестранна реч омайна… Да, точно така – на Слънчев бряг сме. Разбира се, не случайно и безцелно.
Дългото чакане свърши. NOISIA са тук.
За пръв път преди 4 години се реших да отида на фест на H.M.S.U., точно заради това музикално явление в drum and bass културата, но тогава поради основателни причини NOISIA не успяха да дойдат.
След много труд от страна на нашите момчета и любезното съдействие на YALTA club, ще ги чуем тази вечер. Не къде да е, а на Cacao beach. Територията, окупирана от техно музиката в последните години, отстъпва плажа за първото бас събитие от такъв мащаб.
Несебър. Около 21:00 часа. На терасата в квартирата сме. Малко (доста) вчерашни, поизгорели и нетърпеливи за очакващото ни звуково празненство, събираме всички налични провизии и боеприпаси, и потегляме лека-полека по плажа към Слънчака. Няколко бързи питиета и се наслаждаваме на идилията, която ни предоставя тази лятна нощ. Свеж летен полъх и разбиващи се тихо в брега вълни, шептящи какво ни очаква скоро. Отегчени от лигавия хаус, носещ се от Bedroom, с бърза крачка се насочваме към входа на Cacao.
Вятърът довява баса все по-близо и по-близо… Вече е почти полунощ и се редим на входа, слушайки последните тракове от селекцията на ЕХо, с дълбоки и плътни бас линии. Чудесно откриване на вечерта… Вече сме вътре, отправяме се за по бира, а през това време на сцената застъпват вече добре познатите ни герои от родната сцена – Konsporator/Марто и Mocks/Димо. Тази вечер ще ни представят общия им проект – нашумялата у нас и чужбина колаборация High Roll. Така започваме да си идваме на думата и нещата се наБАСват. Плажът вече е пълен – тази вечер публиката е разнороден микс: най-верните последователи на дръм и бас движението, чужденци, натокани мацки, дошли може би случайно само заради името на заведението, видимо по-възрастни мъже, дошли да забършат по едно гадже… Общо взето цветуща картинка. Разнообразието от хора, което ни предлага курортът, е впечатляващо, даже леко объркващо, но аз винаги съм вярвал, че different is better, иначе казано „чупи гипса, майка“ 🙂 . Както и да е… На парти се ходи, за да се слуша музика, а не за да си избираш нещо за след това. По същество…
Нашите момчета ни представят една разнообразна селекция от old school дръм, малко джунгла sound (jungle), примесени с мощен и танцувален jump up. Миксирането им, както винаги, е на ниво. Само няколко леки забележки към един от дуото – няма да назовавам имена, той си знае. Перфектно озвучаване, светлини и визуализации, вписващи се в лятната атмосфера. Общо взето – подобаваща подгрявка за началото на лудницата.
Неусетно времето изтича като пясък между пръстите. Изнизват се последни две авторски парчета от новото EP на Konsporator и Mocks за Formation records – Back to Jungle. Докато се наслаждаваме на продукцията на High Ролците, на сцената вече се подготвя Robert Etheridge, по-известен като Dimension. Сега лондончанинът е на 19, а продуцира музика от 15-годишна възраст. Издавал е тракове за едни от най-силните и водещи лейбъли в жанра, подкрепян е от артисти като Andy C, Chase & Status, Friction, Culture Shock и много други. Не случайно холандците от NOISIA сами го избраха, за да ги подгрява.
Mocks и Konspirator вече се ориентират към приключване. Младият британец съвсем спокойно се настанява до тях с бутилка уиски и няколко колички. Търпеливо изчаква да завършат сет-а си… По всичко личи, че е готов да ни пораздвижи хубаво. Най-сетне музиката спря – малко викове, малко аплодисменти за нашите другари от H.M.S.U. и е време за същинската част на вечерта.
Без много да ни бави Robert aka DIMENSION се захваща за работа. Стъпва веднага в бойното поле с мощен и разтърсващ трак, облечен в красив и нежен женски вокал – идеалната комбинация за дръм над морската шир. С малко по-комерисиално звучене, но в никакъв случай лигаво, британецът не ни оставя да си поемем въздух. Перфектна техника на миксиране (нашите артисти би трябвало да вземат пример), чудесен подбор на парчета, носещи лятно настроение и каращи те да се заровиш дълбоко в пясъка. Чудесен микс от младока, раздаде се на макс – то не бяха скачаници, викове, пляскане, свирене. Знае как да се държи пред българска публика – скандално 🙂 . Кога започна, кога мина час и половина, кога трябваше да свърши… и никой не разбра, отива си DIMENSION, време е за NOISIAааа (пеенето не ми е било силна страна никога 🙂 ).
Вече е почти 02:30/34. Леко се подават два силуета… Точно така – всички знаем кои са те. Започва масова истерия – викове !NOISIA!, !NOISIA!, !NOISIA!. Почти заглушаваме sound системата, а тя си беше мощна. С другите само се споглеждаме и без да си кажем и дума, тръгваме към бара за бири, докато може да се движим свободно. Точно се връщаме на позиции (не беше лесно) и музиката спира, светлините изчезват… Остават само виковете и писъците на хората. Време е за титаните от Холандия – триото NOISIA, което обикновено е представено от двама от тримата. Така е и тази вечер. NOISIA на обратно се чете VISION – в превод на български – зрение, видение, визия, въображение и т.н. Така е озаглавен и техния лейбъл.
След като ни оставят да се напляскаме, идва ред те да ни наПЛЯСкат. Още с пускането на първия трак на всички ни e ясно, че само най-силните ще оцелеят. Безкомпромисно звучене, което чаках четири години да чуя, различаващо се от всички други изпълнители, които съм слушал. Умопомрачителна техника на миксиране (лаптоп MAC, миксер и контролер със семли, loop-ове и kick-ове), иновативен стил на смесване на траковете и взимане на елементи от други парчета. Така постигат ефекта, че слушаш нещо познато, но всъщност е коктейл от няколко парчета, плюс елементи от други и от какво ли още не… Не може да се опише с думи. Както ми казва един приятел: Мисля, че трябва да им простим, че пускат на TRAKTOR.
Изправени сме пред тежка и неравностойна битка. ЗВЕРОВЕ. Истински ЗВЕРОВЕ зад пулта… Вместо нокти и зъби – техники със странни имена, много светещи копчета, к‘ви ли не врътки и брутална sound система. Двама срещу хиляда – неравностойно!
Дръм, шум, дръм, шум, много басссс = NOISIA. Непрестанна борба за въздух, място, гледка, позиция до по-яката мацка (ха-ха-ха) – това са правилата на плажната джунгла. Затъваме в пясък, импрегниран в кожата от бас манипулациите, падане-ставане, постоянна борба с коварната повърхност… Просто нямаше смисъл да се съпротивляваме. Тяхната цел беше да ни разделят на атоми, а за връщане в човешкия ни облик никой не е и помислял.
Вече нещата отиват към края, а все едно започнаха преди минута. Чухме всичко, което можеше да се чуе за час и петнадесет минути. Едни от най-големите им хитове като Contact, Smack my bitch up (remix), Nothing matters, няколко парчета от новия им албум, на които още не знам имената… Aбе, какво ли не чухме (даже още го чувам). Предната вечер бяхме на Richie Hawtin и си мислех, че след него, няма какво друго да чуя и да ме впечатли. Е, сбърках – чух Richie Hawtin-a на дръм и баса – NOISIA. Mузика от бъдещето. Далечно бъдеще, което няма да видим. Шумковците привършват…
Mалко неадекватни и объркани от това което ни се случва, отиваме към плажа да поседнем за минутка, но НЕ. Ред е на българската машина OGONEK-Валери. Още с началото на сета си ни даде да разберем, че не се шегува. Целият плаж се тресе. „Всички бързо да стават – има бас инвазия на Cacao” (си мислеше той, може би). След това, което преживяхме обаче вече нямаме капацитет да слушаме повече, а и след NOISIA – няма какво повече да се чуе (без никакви лошо чувства към нашето момче).
С доволни усмивки, пищящи уши, гумени нозе и пълно сърце, си тръгнахме по плажа към Несебър на фона на изгряващото Слънце. През целия път до квартирата, намираща се близо до южния плаж на града (на другия край от Cacao), всичко се тресе. Стреснати баби германки се чудят какво по дяволите се случва. Няма как да им обясним, че са имали щастието да слушат явлението NOISIA цяла вечер и то безплатно. Показаха ни вратата и ни отвориха VISION-a за дръм и бас.
Дано това не е първото и последно такова събитие по нашето Черноморие. Няма по-добър начин за завършек на уикенда и айде обратно на път към София. Амин!
- Total: 0
