ЧУВСТВАМЕ СЕ КАТО СЛЕД 4КМ. 22/23 YEARS HMSU.

ЧУВСТВАМЕ СЕ КАТО СЛЕД 4КМ. 22/23 YEARS HMSU.

Здравейте факин басхедс,

С посинели от танци крака и все още биещи барабана на лудостта, имаме огромното удоволствие да ви разкажем за едно супер дългоочаквано събитие, а именно двойния рожден ден на най-голямата организация за дръм и бас музика у нас – булдозерите от HMSU ­– 22/23 Years HMSU, който се състоя в съботната жадна за емоции и музика нощ.

Запътили сме се към едно непознато за нас място, от което сме супер приятно изненадани.  Или по-скоро място, през което сме минавали безброй пъти, но не сме забелязали. Скрита зад едно от малките  възвишения на Южен парк (2) се намира Топлоцентрала. Категорични сме, че теренът ще размести пластовете на културната сцена в София. Досега опитите за създаване на мултифункционално пространство, което да обединява различни изкуства, са били краткотрайни и значително по-скромни като размер и амбиции, но тук нещата определено изглеждат по друг начин. Надяваме се все по-често да имаме удоволствието и поводите да бъдем там. Хареса ни! С вас сме!

Часът е около 00:00 часа. Нахлуваме и най-накрая сме в наши води! Имаме чувството, че сме се  пренесли в едно друго време, за което милеем от отдавна – не показваме сертификати, не носим маски и има една свобода във въздуха. Бас автоматите са заредени, а ние усещаме как започваме да губим контрол още с влизането. Толкова много хора, толкова много познати, на чиито лица са изрисувани усмивки и любов. Цари толкова премазващо яка енергия. Всеки на всеки крещи с усмивка на фейса  – Ч.Р.Д! Хубаво ни е!

Сцените са 2  – HMSU ROOM и Broken Balkanz Room.

Както винаги ще сме честни до болка с вас и ще си признаем, че сме застопорени през повечето време в HMSU room-a. Там, с бруталния си лайв, вече нажежава обстановката космическият тандем на Иван Шопов и българския джаз виртуоз на кавала Теодосий Спасов. Отвеждат ни на вълнуващо инструментално пътешествие към далечни светове, през разнородни музикални традиции, трудно поддаващи се на жанрови определения, но стъпили върху фундамента на етно джаза и българските фолклорни мотиви. Почти всеки от публиката е със затворени очи, танцува и се наслаждава на измерението, в което е пренесен чрез магическата им музика. Гледаме ги, слушаме ги и гордостта ни облива. Каквото и да кажем за тях, ще е малко.

01:15 часа. Зад пулта застава DLR. Коронясан за един от  най-динамично развиващите се артисти на световната сцена,  той е сред 15-те най-продавани дръм и басс продуценти за всички времена в Beatport, а лейбълът му Sofa Sound грабна отличието на Drum&Bass Arena за най-добър нов лейбъл през 2020. Със старта на сета му, заформилият се полукръг между сцената и тълпата мигновено изчезва. Красивата блъсканица е налице. Еуфорията ни е налазила тежко. Сетът му е в типичен за него стил – ритмичен, неразривно свързан с бристолската култура и носещ печата на Sofa Sound, елегантно гравиран с фънк звукови ефекти. Нещата започват да загрубяват…

Тук искаме да отбележим, че зорките ни и пълни с любопитство оченца не са пропуснали да забележат, че контролът върху LED екраните и визуализациите през цялата вечер беше на много високо ниво. Разбираме, че за това са се погрижили Elektrick.me.

Часът е около 02:00 часа – нали сме си цветарки, запътваме се към Broken Balkans room-a. Там заварваме нещо много любимо – нашето момче COOH е облян в цялата си лудост, безкрайно съсредоточен над пулта и разцепващ една цяла зала с хора. В този момент си казваме нещо, което осъзнаваме, че винаги ни се върти в главите на партита на HMSU – „ЕНЕНЕНЕНЕНЕНЕНЕНЕНЕНЕНЕНЕ, БРАТЛЕ…САМО  HMSU ГО МОГАТ ТАКА“. Cooh с цялата си любов ни черпи за празника с ексклузивен, индивидуален в типично негов стил тежък и мръсен бас сет.

02:40 часа – тичаме (не се ебаваме, приятели наистина тичаме) към голямата зала. Изпускаме една бира по пътя, псуваме се, прегръщаме се с хора, купуваме друга бира и какво ли още не. Но сме там точно на време, провесили се на оградата като обезумели за музика зомбита (каквито сме си) за британското чудо на бас сцената. Уроци започва да ни преподава Optical. Ще ви споделим, че той е един от виновниците да се влюбим в баса и една от фигурите, с които пораснахме и оформихме като басибасерите, които сме в момента. Ха – ха! Преживяването ни по време на сета му е изключително специално и емоционално (нещо, в което можем, да се закълнем, че не само при нас е така). Започва да се усеща една много силна енергия в цялата публика. Всички скачат, братле. Пионерът в течстепа и неурофънка ни разцепва. Пуска ни в дълбокото и тъмното. Имаме чувството, че сме многократно прострелвани със звуци. Изгърмели сме като конфети и контролът ни над самите нас почти го няма. Категорично налице са велико звуково преживяване и една сбъдната мечта!

04:15 часа – зад музикалния олтар застава родната гордост Ogonek. Валери ни изстрелва в космоса с твърд и безкомпромисен бас, типичен за него. Не можем да скрием, че всеки път, когато го чуем на парти, вирваме носа до небето и причината е, че родната ни бас сцена притежава такива таланти.

За нас партито приключва някъде там. Пропускаме FAITH и High roll – нещо, което не можем да си простим, НООООО разбираме от приятели, че са им изтъркали подметките от танци и достойно са затворили ивента.

За финал искаме да споделим неделния фейсбук статус на Targy,  с който изгърмя и толкова добре описва състоянието на духа и тялото ни дни след голямата случка в Топлоцентралата, че просто няма как да пропуснем  – „Чувстваме се като след 4КМ“, а както  добре знаем – „На всеки километър те е**, но не и на 4 – ти “. Ха – ха!

Благодарим ви, момчета – за заряда, щастието, гордостта,  усещането за любов и музика, които така истински и чисто ни предавате! В очакване сме на още изненади.