Кръв, пот и Dubioza

DU-BI-O-ZA

DU-BI-O-ZA

Крещи тълпата в Маймунарника, очакваща босненското жълто-черно balkan, ska, punk, dub седмоглаво чудовище Dubioza Kolektiv. По покана на Строежа Dubioza Kolektiv се раздават отново и като за последно само че на по-широка сцена и след два заслужено изкупени, единия от които светкавично(!), концерта. Затова Строежа предупреждава няколко дни по-рано за билетите, а благодарение на фейсбук събитието, където са цъкнали Attending – 1883-ма фена организаторите отварят придвидливо 5 коридора на входа, за да влезнем бързичко и с кеф. За да влезнем във филма. За да съборим една матрица. За да подкрепим балканското. Този Wild Wild East….

За какво говоря?

Нека Ви разкажа за тримата великани. Те са охранени, високи и всяват респект, където и да се появят. Всеки иска великаните да го забележат, да им стане приятел, да подпише договор с тях и стъпвайки на раменете им да го види цяла Европа, Америка, пък ако искаш и Австралия. Да седнеш на главата на един от тримата великана означава да си уредиш живота (или живота на групата ти) – готови турнета, участия, фенбаза, висококачествени видеоклипове и студиа, ротиране по телевизии и радиа, да си запишеш името в историята, да блеснеш като рок/поп/джаз/пънк/ска/т.н. звезда в някоя алея. Дотук добре. Само че тези гиганти говорят само английски и все си гледат в паничката. Няма надежда за запад, ако си роден в този wild wild изток…Това е положението – казват великаните.

Марто и Строежа пък казват:
„Сега ще видите вие кон боб яде ли?”
От филма Вчера (1988г.)

Вчера
Маймунарник. 29.8.2014

Дневник на събитията:

20:20

Пристигам с леко закъснение и притеснение, че съм изпуснала нещо. Тълпата пред Маймунарника паникьосва, но Строежа е взел мерки. Гладко и с усмивки от организаторите оставям загражденията зад себе си.

Маймунарника е ясен: отляво пържени картофи и кекс, отляво в дъното маси и пейки за посядане, малко по-далеч от техниката – за майките с деца, в дъното барът, вдясно тоалетните, грижливо подредени така, че докато чакаш да си зяпаш групата, после сцената и новоизникнал бар между сцената и входа. Навсякъде порастнали дървета, пейки, маси, високи маси, препятствия, чист въздух и весели, надъхани хора.

Обстановката напомня фестивал – групички са насядали директно по земята пред сцената, за да пазят място. Пият си и припяват. Няма подгряваща група. Подгряваме с чуден микс от тъмни балкански субекти, които искат да почваме да носим лилаво за тях (Gogol Bordello) или нещо за тути-фрути (Kultur Shock). Компанията до мен се моли за S.A.R.S. и Perspektiva. Тодор Колев ги усмирява с песента: Камион ме блъсна, трактора ме гази, багер ме товари, в една лека кола. Всички пеят, танцуват с гордост. Една позната глава ми се усмихва и тича за прегръдка:

– Софиии, как си?

Прегръдка. Отвръщам на възклицанието с честна реакция:

-Чакай, не съм Софи.- избухвам в смях още повече на изречението:

-Верно ли? Тя е с по-голям нос и щръкнали уши, ама много си приличате.

Ще е забавно си мисля, не мисля обаче, че ще ме блъсне камион веднъж щом Dubioza Kolektiv се качат на сцената. Хората избухват и заглушават дадените инструкции по уредбата. Кое кога да викаме няма значение, защото воплите на феновете са неспирни. Е, фестивално е, няма спор. Светът е пого. Разни мъже се бутат през тълпата, разбутват, който спи и не подскача, за да станат част от света. Енергията от сцената е взривоопастна, заливаща на вълни, повдигаща населението пред сцената на ръце. Няма човек около мен, който да не скача. Няма човек около мен, който да не е плувнал в пот. Първа песен e, а ударното посрещане на Dubioza Kolektiv от страна на публиката звучи все едно е краят на концерта.Първа песен…

22:15

След като съм се изтеглила от погото (Налага се. Жените и децата се спасяват първо.) имам възможност да се поразходя, поогледам и потъгувам по енергията, които всички в пого-полукръга грабят с пълни шепи от групата. Питат ме:

– Как е погото?
– Ми, само по белите дробове не ти стъпват. – усмихвам се. Любима песен. Всичко в колектив пее:

„I’m rockin’ rockin’ rockin’
I’m beat I’m beat I’m beatin’
I’m rockin’ never sleepin’
I’m rockin’, you rock it”

“Marijuana”

В не-знам-колко-си-часа

Заобикалям целия свят, за да съм пак в центъра на събитията. Как ще пиша статия, ако заспивам на някоя пейка до тоалетните? Заставам си на старото място, но за 8 секунди. Нещо скача, нещо ме удря и ми се разлива по крака. Я, да не се правя на герой. Излизам на светло и виждам как кръвта ми пълни обувката. Е, не, сериозно ли? Нелогично смешно ми е и тичам към бара за салфетки. Барманът е смаян:

– Салфетки? Това е най-странната поръчка, която съм имал. – смее се.

Мацката на бара поръчва шотове. Третият излива на крака ми.

– Дай ракия!-казва на бармана.

– Нямаме ракия! – Барманът е взел салфетки, върху които сипе Водка Абсолют. Примирам от смях. Толкова е балканска цялата ситуация. Той се бъзика с мене:

– Спокойно. Ти вече си го дезинфекцирала отвътре.

По негови инструкции минавам зад бара да ме превърже, докато препраща ожадняли клиенти към бармани-нелекари. По негови инструкции само не се притеснявам, докато излива отново Водка Абсолют на раните.

– Това не трябваше да се случва. Не беше част от плана. – жалвам се, докато клиенти на бара и персонал ми се усмихват.

Седнала на щайга, заобиколена от алкохол, бармани, скалъпени компреси, кръв, пот и Дубиоза приличам на сцена от някой балкански филм.
Егати филмът…

На кого са му притрябвали запади, великани и бийтълси? Оцеляваме си идеално на Балканите…

 [flickr_set id=“72157647032816442″ max_num_photos=“50″]