Агитка от кв. Бояна се почуства специално поздравена с парчето на S.A.R.S. Bojana по време на поредното избухване на бандата в София. За втори път Žare, Sanja и компания раздрусаха Маймунарника, за да покажат, че текстовете им ги знаят от Младост до Надежда.
Надежда за кротко куфеене всякаква оставих още с навлизането в джунглата от хора пред, зад и в Маймунарника. Таралежков беше приключил, а аз бях започнал да подгрявам с газирани напитки… В началото всичко течеше по план – уговорки за местоположението на компанията, губене във вълната от фенове, подскоци с онези, гъделичкане с тези, а S.A.R.S. още даже не бяха започнали…
Начало с Ti, Ti, Ti и всякакви планове за вечерта се изпаряват в мараня от ръце, дим и разпалени дихания. На сцената се мятат познатите дънкови гащи и червена ефирна рокличка, навлечена от замаяната Санийска усмивка, която приглася на Žare… А нежни пръсти натискат акорди върху клавиши. Мощен типаж до мен споделя, че иска да изпее на Sanja песента „Обичам те, мила“ и щял да я чака на Централна гара. Брътвежът му се заглушава от емблематичното начало на Buđav lebac. Химн. Тълпата се кефи все едно е изяла цял буркан с Нутела. 🙂
Оттам нататък маймуните в Борисова вече не могат да спрат крясъците си, защото подскачат от песен, на песен. Банани се предлагат отвсякъде. Lud, To rade , Bojana, Rakia… И почти всичко, което душа желае. Почти, защото в далечината не се вижда перспектива никаква. Žare вече представя всеки от бандата за изпроводяк, а не съм чул моята/нашата песен! Маймуните около мен също си я искат и не спират с маймунджилъци в стил Lo lo lo lo. Моментът дойде малко преди края на концерта. Позната картинка: борисовата земя се тресе, глави и ръце се мятат в намирането на Perspektiva.
Паля евтина цигара, за да доизпитам удовлетворението от очаквания край на поредното S.A.R.S. избухване. И все така оставам заблеян в тълпата изнизващи се маймуни. Дадеш ли им перспектива, те стават сплотена и непобедима стихия…
[flickr_set id="72157657974975845"]
- Total: 0
