Със сигурност си разчитал на Drummo Projid aka Gabber van Dahl да ти разкаже нещо различно… за Hayes & Y, за тяхната меломанска любов, за фестивала на слънчевата луна и за кучешките привкусове. Е сега, разчитай да разкрие и мистерията около самия себе си…
anna: Gabber van Dahl… Що е то?
Gabber van Dahl е никнейм, псевдоним, един от музикалните ми проекти. Разбира се, те са няколко, стараещи се да отговорят на нарастващия брой личности, витаещи в съзнанието ми. Например, под псевдонима Drummo Projid пиша статийки за DJambore. Вляза ли в кожата на Gabber van Dahl, започвам да си композирам музика. От миналата седмица даже си имам и сингъл, издаден за нет-лейбъла Uniflex Records и достъпен за безплатно слушане и сваляне: https://uniflex-records.bandcamp.com/album/ufr-08-demos-demons-side-projects
“Gabber” е един от крайните и екстремни под-жанрове на електронната музика. Корените му биха могли да бъдат търсени нейде из Холандия и Германия още от зората на techno rave и acid house суб-културите – в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, във времето на синтеза, когато си подават ръце house течението от Детройт, acid house пропагандата от Чикаго, new wave и hardcore breakz вълните от Лондон и класическото techno от Берлин и Франкфурт. Това е време, в което се коват каноните на съвременния електронен звук. Амстердам и Ротердам обаче се обособяват като своеобразна Мека на Hardcore Gabber музиката.
Също така “Gabber” е стар жаргон от холандските пристанища и означава „приятел”, „другар”. Що се отнася до “van Dahl” – игрословица, загатваща анархистичните ми възгледи.
А откога си „играеш“ с музика? Защо?
По радиото пускам от 1999 до 2005 г. заедно с моя съученик и голям приятел Димитър Фотев (известен още като Sorce от Gabbafreakz). Заедно с него имаме зад гърба си около 280 издания на радио-предаването „Тъгъдък” на честотите на Radio France International-Bulgaria, а впоследствие – доста партита, на които сме back2back зад пулта и представяме селекция от най-любимите ни hardcore, industrial, gabber, terrorcore, acid и oldskool артисти. Между 2007 и 2009 г. направих и около стотина издания за русенското Интернет радио Joy, а предаването се наричаше Bass Effect.
В клубна обстановка пускам музика от 2006 г. до ден днешен, но рядко. Началото беше благодарение на ShanoDJ и Gabbafreakz в магнетичното клубче Subway в един подлез на бул. Цариградско шосе през 2006 г. и в клуб “Mystic” в сградата на Зимния дворец през 2007 г. През 2009 г. последва покана от Brokoli от българската breakcore организация Remurder за серия партита, озаглавени Out of Space и посветени на класическия oldskool rave. После – Joy с неговото движение Overload и грандиозните партита, организирани от него предимно в Парти център 4 KM. И отново – на събитията на Gabbafreakz, по покана на ShanoDJ, Sorce, Dark Gabber и Милко.
Благодарение на тези самоотвержени воини, превърнали се в радетели и двигатели на електронната ъндърграунд сцена у нас, съм имал честта да пускам музика на една сцена с Dione (Netherlands), Noiskick (Netherlands), Mutante (Canada), Daymar (Netherlands), Fexomat (Germany) и много други, както и с най-добрите български продуценти и ди джеи на тежкия и безкомпромисен hardcore звук – Mokushi, Nobody, D-Lysergic Acid, ShanoDJ, Reddish, Wayab, Sm1rt, ANTI и още много други. Не на последно място – и с Dark Gabber от Gabbafreakz, който направи и първото Gabba парти в България – на 10 март 1999 г. в „Ялта”. Тук е моментът да вметна, че следващия месец организацията Gabbafreakz празнува своята десета годишнина.
Последното парти, на което свирихме заедно със Sorce и представихме на живо наша авторска музика под общия ни проект „Тъгъдък”, се проведе миналия месец, беше озаглавено BULGARKOR и беше организирано от Никола Маринов, известен още като Wayab – един от най-продуктивните продуценти в областта на родния експериментален ъндърграунд звук. Концепцията на това събитие беше по-особена – целта беше да се даде изява пред публика на български изпълнители, продуциращи авторска електронна музика в най-крайните й разновидности – hardcore, terrorcore, speedcore, extratone и т.н.
Искам да върна лентата отново назад – през 2007 г., благодарение на интернет-форума на Gabbafreakz, с общи усилия създадохме българската музикална компилация Gabbanarchy, която се превърна в своеобразна антология на hardcore, gabba и speedcore продуценти от родната електронна ъндърграунд сцена. С течение на времето се включиха и ъндърграунд изпълнители от Полша, Холандия, Франция, Испания, Украйна, Мексико, САЩ… На Коледа 2015 г. излезе осмата част на компилацията. Всички части са налични за онлайн слушане и безплатен даунлоуд на сайта на създадения за тази цел нет-лейбъл Gabbalkanton: http://gabbalkanton.blogspot.com
Що се отнася до въпроса „Защо?” – меломанската ми страст няма да ми даде мира, ако не утоля жаждата на някоя сродна душа, търсеща наслада в безбрежния океан от музика. 🙂
Ако имаше безбрежен океан от ресурси какво парти би организирал?
Ако имах безмерни ресурси по-скоро бих искал да осъществя утопията на анархизма за всеобща лична свобода, социална справедливост, всеобщи равенство и солидарност.
Утопия си е. 🙂 А как се случи, че да и пишеш за DJambore-то? Какво според теб е най-важно „да хванеш“ в опис от преживяване на парти/концерт?
След грандиозния концерт на Manu Chao през 2013 г. в зала Фестивална, София, попаднах случайно във Facebook на кратка и лаконична, но в същото време много приятна статия, посветена на събитието. Спонтанно и искрено поздравих автора й. Получих отговор от теб, разлафихме се, и ти ми предложи да драсна 2-3 реда за някое предстоящо музикално събитие и няколко седмици по-късно бях горд автор на първата си публикация за DJambore: https://djambore.com/on-and-on-onfest/
Рецептата е лесна: всяко музикално събитие е едно своеобразно приключение, заредено с емоции пътешествие в различно измерение. Ако поднесеш твоя музикален пътепис на читателя с умерена доза информация за изпълнителите, ако успееш да накараш читателя да забрави за миг еднообразието на сивото ежедневие и да почувства ритъма на музиката, значи си успял да го потопиш в концертната атмосфера, накарал си го да съпреживее с теб атмосферата, клуба, залата, публиката, децибелите, силуетите на танцуващи тела… За жалост, аз не владея тези умения, но се старая да изградя поне една бегла представа у читателя за музикалното събитие.
Хем талантлив, хем скромен – супер ти се получават музикописите. Разкажи ми повече за препусканията ти в RFI с Тъгъдък.
„Тъгъдък” е радио-предаване, на което бяхме автори, сценаристи и водещи двамата с Димитър Фотев по RFI-Sofia от октомври 1999 г. до края на февруари 2005 г. Нашата цел беше да се опитаме да разкрием пълната и необятна гама от стилове, течения, под-жанрове, разклонения и паралелни вселени в електронната музика. Искахме да създадем предаване, което да се превърне в пътеводител на радио слушателя из най-затънтените и далечни дебри на електронния ъндърграунд. С тази задача не знам как се справихме, но със сигурност успяхме да дадем поле за изява на родни музиканти и ди джеи. В студиото на RFI-Sofia, на двучасовото островче във времето, отделено на „Тъгъдък”, ни гостуваха Андрей от Mindstorm, Surbahar и Ojo De Tigre, Digital Nightmarez (drum’n’bass крю, чиито членове притежаваха изумителни dj умения и пускаха музика единствено на грамофони. Днес главно Hydrashock взима участия на събитията на HMSU), ShanoDJ и Dark Gabber от Gabbafreakz, goa trance проекта Magrathea, Azuro, представител на силната в началото на XXI век организация Evolution на пловдивската транс сцена, Мишо (ди джей още от 1995/1996 г. в легендарното рейв сборище „Склада” на Сточна гара), Peter (psytrance ди джей), момчетата от Asoma, Иван Шопов, който всички днес познавате като Cooh, както и много други знайни и незнайни ъндърграунд изпълнители, Милен, Тони, Митоши, Палката, Емо и т.н. От мъгливия Албион са идвали DJ Prozak по покана на Azuro и DJ Hoodlum по покана на Digital Nightmarez, от Германия – DJ Boris по покана на Марто. Добрите стари времена…
В края на всяка година правехме грубо изчислена класация какви музикални жанрове сме представяли пред радиоадуторията на „Тъгъдък”. Преобладаваха Industrial (Ministry, Laibach, Front 242, GGFH, Die Krupps, Einstürzende Neubauten, Kode IV), hardcore gabber (3 Steps Ahead, Gizmo, Dark Raver, Buzz Fuzz, Prophet, Promo, Technohead, Hocus Pocus, легендарни компилации като Thunderdome, Terrordrome, култови лейбъли като ID&T, Mid-Town, Mokum и т.н.), goa trance (Juno Reactor, Etnica, Quirk, Electric Universe, Astral Projection), old skool techno (The KLF, Messiah, The Shamen, Altern 8, Lords of Acid), trance и acid… Работехме съвместно и с музикална компания Wizard – всяка седмица представяхме музика от техния industrial или psy trance каталог. Ясен Петров от „Метрополис” ни беше програмен директор (по това време неговото легендарно предаване „До границата на виреене” беше акостирало на честотите на RFI-Sofia) и понякога се е хващал за главата колко много индъстриъл-рок или пък твърде архаично техно от началото на 90-те представяме…
„Тъгъдък” черпеше вдъхновение и успя да улови духа на рейв еуфорията у нас от края на ХХ и началото на XXI век – това беше времето на Metropolis, поел щафетата от Atomwerk и подарил ни грандиозните меси с гостуващите Marusha, Westbam, Sven Vath, Josh Wink, CJ Bolland; на ежегодните летни Street Parades, на епичните рейвове в клуб Indigo с гости Darren Price от Underworld, Astral Projection, Electric Universe, Shakta, Prana; на клуб „Вси светии” (фамозните партита с хедлайнери The Orb, Mr. C или DJ Delta); мистичните партита на Sub в индустриалната зона на София; партитата в зала „Христо Ботев” на ди джеите от “Decadance”,”X-Party” и т.н.
Скоро във виртуалното пространство предстои да се появи и мини-албум с авторска музика на „Тъгъдък” – наши траци, на Sorce и мои, включени в компилацията Gabbanarchy.
Ще кажеш като стане… Знам, че освен с всичко друго се занимаваш и със социология. Какви са ползите от статистическата грешка и коя музика е грешна?
Бихме могли да формулираме въпроса „Коя музика е грешна?” във вид на статистическа хипотеза, която предстои да бъде потвърдена или отхвърлена. Основната ни, работна хипотеза, ще гласи, че никоя музика не е грешна, тъй като Ницше е казал, че „Без музика животът ни щеше да е една огромна грешка”. Редом с основната хипотеза се разглежда и алтернативна (конкурираща) хипотеза. Последствията от статистическата грешка се отчитат в зависимост от това кое решение за приемане или отхвърляне на хипотезите сме приели за вярно и ще се базира на данните от случайна статистическа извадка. Ако приемем за алтернативна хипотезата, че е възможно да съществува музика, която е грешна, ще трябва да установим коя е тя. Но при наличието на толкова голям брой музикални стилове, под-жанрове и течения е почти невъзможно да я намерим. По този начин отхвърляме алтернативната хипотеза. А в никакъв случай не искаме да опираме до радикалния ислям, който забранява и отрича светската музика, нали?
Гледам, че рисуваш карикатури… и ако случайно има около теб химикалка, винаги ще надраскаш нещо. Кому са нужни карикатурите?
Карикатурите са нужни на всички нас. Според социолога Георг Зимел (1858-1918 г.), „карикатурата прилича на увеличително стъкло, през което виждаме недостъпното за невъоръжено око.” Карикатурата е едно от средствата за борба за прогресивни идеи. В дебелите изследователски книги пише, че още от XVI век, когато се ражда печатната карикатура като жанр, тя е в епицентъра на социалните и политическите конфликти, изобличава несправедливостта, осмива наглостта и безочието на властимащите.
„Врагът определя и теб”, по думите на големия наш карикатурист Илия Бешков. А според Зимел, „това, че изобщо карикатурата съществува, е карикатура на основната черта на човешката ни природа, а именно – че прекрачваме граници”. Но карикатурата е убедителна единствено когато изобразената личност сама по себе си вече е карикатура. Жив пример – нашият министър-председател, опитващ се нескопосано да отговаря на въпроси, зададени му от млади българи в дипломатическата ни мисия в Лондон на 3 февруари 2016 г.
Каза, че си немирен, какви екзистенциални въпроси не те оставят на мира?
Като всеки die-hard фен на фантастиката разсъждавам над Великия въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало. Като меломан и последовател на британските пънк-шок терористи – бандата The KLF – създатели на techno-metal течението и на chill out концепцията, разсъждавам над още няколко техни въпроса, поставени от тях: “Who Killed The Justified Ancients of Mu?”, “What The ***k Is Going On?” и “What Time Is Love?” А като възпитаник на катедра Социология на СУ „Св. Климент Охридски” не спирам да си задавам ключовия въпрос „Как е възможно?” за всичко, което се случва по света и у нас.
…И се старая никога да не забравям посланието от първата ми лепенка, с която се сдобих отнейде още в детската градина, във времената на късния социализъм, цяла петилетка преди падането на Желязната завеса, и която си бях залепил на кревата: Кръгъл черен стикер с бял надпис: „Всичко е възможно!”
- Total: 0
