Догодина се навършват 40 години от създаването на една от култовите и легендарни банди от новата пост-пънк кибер-джаз вълна – Tuxedomoon. В навечерието на този юбилей, благодарение на организаторите от Der Circle, българската публика получи вълшебна възможност да се докосне за трети път на живо до музикалната алхимия на членовете от оригиналния състав Blaine L. Reininger (пиано, ел. цигулка, ел. китара, вокали), Steven Brown (синтезатор, кийборд, саксофон, кларинет, вокали), Peter Principle (бас, програминг), присъединилия се Luc Van Lieshout (тромпет, хармоника, синтезатори) и новия визуален артист на бандата – David Haneke, заел мястото на починалия на 7 март т.г. Bruce Geduldig, в чиято памет е настоящото турне.
Всъщност Tuxedomoon са тук, за да ни върнат 36 години назад във времето и да ни потопят в духа на онази експериментална ню-уейв 1980-та година, когато лейбълът от Сан Франциско Ralph Records издава дебютния им албум Half-Mute. Това е времето, когато, по думите на Steven Brown, „единствено правило е мълчаливото схващане, че нещо, което звучи като нещо друго, е табу.”
Осемдесетте години на ХХ век са рай за музикалната стихия – това е ера на съзидание на нови музикални жанрове и експериментален синтез между машини, инструменти и течения. Ето как Tuxedomoon намират своето място на музикалното поприще през 80-те – създавайки музика, която звучи различно от всичко останало, появило се на музикалния небосклон дотогава… През 1980 г. Tuxedomoon стават сензация с техния дебютен албум шедьовър Half-Mute. Тази година бандата представя на магнетични шоута из Европа албума си, преиздаден и ремастериран.
Отпийвам от питието си в сумрака на Sofia Live Club и си мисля дали Tuxedomoon идват за трети път в България през последните 4 години, откакто се събраха отново за нови творчески подвизи, заради легендарната „българска следа” – мулти-инструменталистът Иван Георгиев е бил част от състава на бандата за записите на Ship of Fools (1986) и You (1987).
Музикалните инструменти са подредени на сцената. Естествено, липсват барабани. А и защо ли са им на мулти-инструменталисти, след като разполагат с електронни перкусии на машините? Бандата излиза на сцената, а на екрана зад тях се появява надпис в памет на Bruce Geduldig.
Без миг загуба на време, Tuxedomoon ни повеждат на своето музикално пътешествие. Една след друга следват магнетичните композиции от дебютния им албум – първи досег до мъдростта на древните богове: Nazca, заигравка с безпощадността на времето: 59 To 1, космическа одисея сред съзвездията: Fifth Column, диаболичен химн: Tritone. Публиката е в плен на хипнотична музика и омагьосана от неповторима Tuxedomoon атмосфера. Пътуваме назад по коловоза на времето, слушайки музика от бъдещето. Сред феновете на фронт стейджа се открояват провокативни пънк прически и меланхолични ню уейв погледи. Може би наистина магията щеше да проработи и бихме успели да се върнем 36 години назад във времето, ако не бяха камерите на смартфоните, които все напомнят, че сме заклещени в XXI век, безмилостно самотни в пустошта на оковите на времето и пространството:
Here comes loneliness
Here comes the onlineness
Here comes loneliness
Here comes your history.
След смразяващата Loneliness идва призрачният камбанен звън в James Whale, композиция, посветена на холивудския режисьор на класическия хорър „The Bride of Frankenstein”. Душите ни са на ръба на безвъзвратно загубване в мрака под съпровод на меланхоличен саксофон и безпощаден бас, но Tuxedomoon ни подават ръка с обещание да ни върнат в реалността с философска синт-поп поезия. Но някои от нас и в момента сигурно все още се питат – в коя реалност по-точно?
Следва магията Volo Vivace – истинско пиршество за сетивата. Експлозия от звуци, Blaine L. Reininger е във вихъра си с електрическата цигулка, басът на Peter Principle прониква във всяка фибра на тялото ти, а Steven Brown на синтезаторите те хипнотизира с електро вуду.
Времето и пространството са пречупени в калейдоскопичния спектър на аудио-визуалното пиршество на Half Mute. След Seven years идва ред на 12-минутния психеделичен джаз епос KM/Seeding The Clouds и предупреждението:
They’re seeding the clouds today
Watch nothing’s going to go your way…
Магнетичната формула на халюциногенния саунд на Half-Mute – с редуващи се инструментални композиции и песни – продължава с парчето This Beast, последвано от великолепните изпълнения на класиката Time to Lose и на Muchos Colores в мексикански дух. След бурни аплодисменти идва и заслужен бис.
Без колебание поставям великолепния концерт на Tuxedomoon в София сред водещите музикални събития, озарили българската музикална сцена през отлитащата вече 2016 г. 100 минути същинско пиршество от прекрасен звук, калейдоскопична приказка със саксофон, кларинет, синтезатори, кийборди, бас, китара, ел. цигулка, електронни перкусии, хармоника… Невероятно пътешествие отвъд измеренията, извън времето и пространството…
(За DJambore.com ваш репортер-джамборейвър: Drummo Projid 909)
снимки: DerCircle
- Total: 0
