NOS Alive 2016 отрази 55 000 желания и светлината на още толкова слънца
Ако първото ми раздрусване стил NOS Alive доразви в мен усещането за saudade, то второто разшири зениците ми за седмица и ме абонира за фестивала. It Was Just a Reflektor...
Обхождайки с крака и очи сцените ала лето 2016, забелязвам каширана уличка с декори от началото на 20 в., която е пригодена да подслони fado. Мястото се оказа тясно за душите на вплетените във фадото, които всмукваха всяка вибрация и всеки един меланхоличен тон, подсолен с потта на танцьорки и певачки. Някъде там, между тази уличка и задния вход откъм океана, прозрях разликата между NOS Alive и другите фестивали, на които съм се подвизавала в Европа. Line up-ът и тази година ми е точно в десетката. Не, че Sziget, EXIT, Bestival, INmusic и т.н., страдат ежегодно от липса на мои любими изпълнители (напротив!), просто NOS-ът припомня на русата ми глава, че има още групи, които трябва да преживея на живо, точно в жълтия град… за да мирясам… поне до следващия път…
И това горе са само част от групировките, които ни се изредиха през 2016. Няма как дъх да си поемеш от толкова препускане от едната на другата сцена за нещо значимо. Но все пак, нали от DJambore.com сме с претенция да сме вежливи отразители, а не педантични задълбочители, подхващаме ситото като дайре, раздрусвам го и в него остават следните упорити вихрогони от сезон 2016 на NOS Alive:
Tame Impala принудиха всички яки фенки, фенки да покажат горда гръд, предназначена за Kevin Parker. А той, човекът, си беше изпаднал в безметежно шеметното състояние, което противоречеше с екзалтацията на 55 хиляди пред него. Забиха ни гвоздеите Let It Happen, The Less I Know the Better и Feels Like We Only Go Backwards… и си тръгнаха.
Докато ги слушаш не разсъждаваш – те те водят, където си поискат… А там би искал да си и самият ти. Надъхването за Radiohead на живо пренатегна сетивата ми, за да разбера, че слушането може да е интимно преживяване и сред напушена масовка от статисти. Накрая ни закопчаха с Karma Police. Предаваме се ДоброВолно.
Ама, че приятно… Океанът бризува, слънцето приключва и започва галене с китарни звуци от Jose Gonzalez. Бяхме погъделичкани с перце от къдрица на швед и дружно преминахме от Put Your Hand On Your Heart към Heartbeats. Понякога не знам, заслужавам ли да се чувствам толкова уютно? Teardrop.
Колко пиксели са нужни, за да запълниш дупките в растежа си? Не ти трябват пиксели, а Pixies и техните отровни китари, за да разбереш колко време е преминало от Where’s My Mind до Head Carrier – т.нар. им нов албум. Нещо ракията май ми беше слаба, или прекалено отлежала, и не успях да изгубя ума и дума, както при Foals.
Жега, жега, жега и безкрайно препускане с цел Foals… За да ги чуя на живо от главата до петите. Разцепвам пред сцената и ангард – Snake Oil. Сила, не ямболска, а британска. Хващам, че на тениската на барабаниста Jack Bevan е изписано „Wanna Be Inside EU“. I wanna be inside the Ocean. И вече се давя, подскачайки нависоко да си поема дъх… И после пак гмуркане. То бива, бива разпиляване на енергия и звуци, ама чак пък толкова…
Кипи и ври днешната младеж! Ellie Rowsell е набор ’91 и яко е яхнала китарните духовете, докато се цепи яко. Wolf Alice са безобразно заразни. Спукаха Хайникен сцената на NOS 2016. Даже изпълниха на живо новата си песен Lisbon. Някак тематично им дойде и без много, много да се пънат, разбъркаха местата на всички отпред и на тези на 20 метра от сцената.
Някои групировки просто са в час и през 90-те и през 2000-те години. Никакъв полъх на вехтизъм, единствено на дълбок професионализъм – присъствие, сет, визии, звук. Примеси и наченки, разпръсквани до изтласкване на спомена в „GO!„. The Chemical Brothers ни сдружиха, така, както го усещахме преди големия взрив на Hey Boy, Hey Girl.
Последната вечер и пламъците на Arcade Fire затвориха кръга на целия фест. Will Butler лееше пот и остави всеки сам за себе си да разбере, дали случващото се е насън или наяве. А през това време аз сбъднах мечтата си за The Suburbs, We Exist и Reflektor на живо…
Какво повече му трябва на човек? Освен дори и телеграфно да замълчи пред Biffy Clyro, 2manydjs, Soulwax, Xinobi, Years & Years, Hot Chip, Jagwar Ma, M83, Band of Horses, PAUS, Calexico, Little Scream и Club Cheval просто, защото са му изпили силите и сетивата. Дано на всеки му се случи. А NOS Alive ще си е все там, пред океана и пред хиляди ококорени очи, жадни за още, и още…
- Total: 0
