EXIT 2016 излезе от Вселената

написа: Влад

снима: Гроздан Георгиев

В началото на времето, когато любовта била единствената сила в цялата вселена, имало една напълно хармонична планета. Преди милион години тази хармония била нарушена от тъмни сили и галактиката ни потънала в тъмната ера, ерата, нa която трябвало да дадем край заедно. Древните предания гласят, че на третата планета от далечната слънчева система, хора от целия свят, от различни етноси и култури се събрали на едно тайно място, в тайна крепост, за да обединят енергията на музиката, да използват силата на любовта, за да преобърнат историята и да върнат отново светлината и безграничното щастие на света. Така с обединени сили те създали най-голямото чудо на света, задействана от силата, която се крие във всеки един от нас. История, на която би завидял дори самият лорд Самърсби. 🙂

Тази магия и положителни вибрации изпълниха крепостта Петроварадин за 16-тото поред издание на фестивала EXIT 2016 – Магията.

14 сцени с над 400 изпълнители озвучиха средновековната крепост над река Дунав в Нови Сад през четирите фестивални нощи.

Подробности – сега:

Нощ 1

Вече е тъмно и тълпите от фестивални хора са навсякъде. Толкова много неща трябва да се видят за толкова малко време…

Започвам с традиционната за този фестивал обиколка на сцените. Румънците от RoadKillSoda свират на Главната сцена. Бяха и на Wrong Fest-a минал уикенд, но, за съжаление, тогава не успях да ги слушам. На финала са, но успявам да хвана няколко песни… Не оставам дълго, защото бързам към противоположния край на крепостта към останалите сцени. Преминавам покрай Guarana Radio As Fm сцената и с учудване установявам, че е скандално празна. Небивало усещане, явно още е твърде рано… Достигам до Fusion-a, и не, това не е място, където сервират сок от ябълки и моркови, както беше писал един колега преди мен, а е една от сцените на фестивала. Там свирят холандската банда My Baby – смесица от блус и функ. Създават пъвоначално впечатление на зле облечени хора, но затова пък правят хубава музика. 🙂

Няколко песни време, 2-3 усмивки и отлитам към Главната сцена, отново за финала, но този път на сръбската алтернативна рок група Repetitor. Добри са – пълни с енергия и неизненадващо публиката си ги харесва. Промушвам се през тълпата до първите редици и търпеливо изчаквам да приключат. Все пак трябва да съм фронтстейдж за следващата група от програмата – Bastille!!! Моят персонален фаворит от line-up-a. Абсолютно невероятно изпълнение, за пръв път ги слушам на живо и със сигурност няма да е за последен. Очаквах много, но те надхвърлиха всичките ми желания. С две думи – фен съм. Изпяха повечето известни песни, както и някои нови. Дан беше просто невероятен, преливащ от енергия, скачаше върху колоните, често слизаше до публиката и блъскаше на огромен барабан. Дори успя да каже няколко думи на сръбски между песните, но уви с ужасен акцент. Еуфорията беше огромна. Pompei на финала направо разби всички.

След това изпълнение летвата беше вдигната много висока за Ellie Goulding. Най-отпред съм, ентусиазирани тийнейджъри се бутат да са най-отпред, защо пък и аз да не остана да я чуя тази жена на живо, за сефте. Хедлайнер е все пак… По принцип Ели не е моята чаша чай, но сълзите в очите на сръбски младеж, видимо току-що навършил пълнолетие, ме накараха да й дам шанс. Излиза на сцената Ели и може и да не ми повярвате, но е облечена с анцуг. Както и да е, като цяло концертът не беше лош, на очаквано професионално ниво, с зрелищни визуални ефекти, звучни беквокалистки и т.н. Съвсем спокойно мога да го сравня с лежерна дневна разходка в мола – от колоните звучи Ели, а наоколо е пълно с непълнолетни, излезли във ваканция. През цялото време си мислех само да не изпее песента от 50 нюанса сиво и всичко вървеше по план до финала. Познайте коя беше последната песен? Точно така Love me like you do ме накара да подпаля с 100 км/ч към Dance Arena-a.

О, да, Dance Arena-та… Това неописуемо с думи, магично, пълно с енергия място, което го има само на Exit-a. Оставяш живота си на стълбите и се гмуркаш в тълпата, която те носи във всички посоки в ритъма на музиката, без да имаш какъвто и било контрол.

Малко съм закъснял, Ели ме забави, Dimitri Vegas & Like Mike вече са на пулта. Отне ми около 20 минути да се придвижа до „моето място“, нависоко, над облаците прахоляк, с фронтален изглед към сцената и екзалтираната тълпа отпред. Избрани са за номер 1 DJ-и в света – направо пълна лудница. Беше епично – светлини, графики върху огромните екрани, прожектори, лазери, акробати. Еуфорията е направо заразна, дори не са ти нужни бон-бон-бонки, за да се раздадеш на max.

Следват Diciples и след тях вече се съмва… Изгрев.

Нощ 2

Отново на главната сцена – George Clinton & Parliament Funkadelic. Супер шоу Невада – един пее, друг свири, трети скача. Истинска манджа с грозде. Китаристи, саксофонисти, бексокалисти, човек, облечен в бял китеник – не мое му фанеш края. Започнаха с летящ старт и завършиха с предсказуем финал. И така неусетно, отново съм front row за David Guetta. Невероятно шоу със страхотни ефекти. Да усетиш топлината от пироефектите на сцената – незабравимо. Направо се разбихме. Двата часа преминаха абсолютно неусетно. Жестоко. Искам пак.

След кратка обиколка по другите сцени, по-малки, от които, вече са пуснали кепенци, а по-големите са максимално препълнени, е време отново за Dance Arena-та… Mind Against и Maceo Plex чак до изгрев слънце (БУКВАЛНО).

Сутрин лягаме, вечер ставаме. Кой, кой ден станахме… А, да!

Нощ 3

Няма как да дойдеш до Сърбия и да не слушаш нещо сръбско. Ама баш си сръбско, с духова музика. Да отива на плескавицата и дюлевата. И точно тогава се появиха Balkanika на Fusion сцената. Името е достатъчно красноречиво, затова само няколко думи:

Jedan, dva, jedan, dva

Ajmo svi, hajmo igraj

Samo igraj, samo djipaj.

След тях на сцената излиза новозеландеца Grahan Candy. Бърз рисърч в нета и се оказа, че има няколко съвместни проекта с Alle Farben, Parov Stelar и Robin Schulz. Още в секундата, когато си свали джапанките и остана бос на сцената, разбрах, че не е за изпускане. Много е симпатичен, най-отличителната му черта е експресивният му фалцет и неизчерпаемата енергия, която бликаше от сцената през цялото време. Малко ми приличаше на хобит, който се е надишал с хелий, ама в положителния смисъл на хелия. Като цяло това беше откритието на вечерта, а може би и на целия фестивал.

След него е време отново за главната сцена. Хващам края на Disciplin A Kitschme – сръбска пост пънк банда. Като цяло не съм особено впечатлен от изпълнението им. Може би, защото не е моят стил музика. Все пак им отдавам заслуженото главно за песента Zaboravili rokenrol и култовия припев: „Заборавили рокенрол и отишли у шопингмол“.

И така, настана време за The Vaccines – британска инди-рок група от източен Лондон с вокалист Justin Young. Ето това вече е друга бира. Още от първата минута беше невероятно, пълно с енергия изпълнение, перфектна комбинация от класически и по-нови песни. Публиката беше невероятна, знаеше текстовете и пееше с пълно гърло всички песни. Браво.

След тях е време за… Dance Arena-та и личният ми фаворит от програмата на фестивала Nicky Romero. Пристигам точно навреме, на точното място. Nicky направо изкърти сцената. То не бяха огньове, пушеци, конфети и фойерверки. Абе, како шо си требе! Още от сега мога да заявя, че това е хайлайтът за мен от този Exit. Феноменален. Еваларка, Nicky!!!

За жалост се оказа, че Robin Schulz, който също ми беше в Топ 3 на диджейчетата, е болен и като за капак на всичко е успял да зарази и Hot Since 82, по програма след него. Много тъпо, нали?! Нищо де, продължаваме с Feder. Доста е добър, харесвам го, но след еуфорията от предишното изпълнение, някакси не е същото. Пък и не направи някакво поразително визуално шоу.. Опа-а-а и слънцето пак изгря…

Нощ 4 Последна

Гледам програмата и кого да видя – Jeremy. Няма как да не отида да подкрепя българската група. Може би заради ранния час няма много хора пред сцената, но това не спря момчета да дадат всичко от себе си. Някак сръбските фенове не успяха да отдадат заслуженото на Jeremy, почти всички присъстващи бяха българи, но погледнато от друг ъгъл Jeremy успяха да съберат всички българи на фестивала на едно място, поне за 40 минути.

След мотане из фестивала, отивам на главната сцена за финала на Stromzy. Hip hop, бате. Публиката го харесва. След него е Wiz Khalifa. Е тука вече тълпата избухана, супер двучаво шоу направи този човек.

Успявам някак да си пробия път по-близо до сцена с невероятни усилия. По програма са едни от хедлайнерите. Изключително рекламирани и нарочно оставени за финалната вечер на фестивала. The Prodigy – от времето, когато джойнтът беше лефче – кефче. Все пак ретрото е на мода и този сезон, значи не мога да ги пропусна. Пък и без друго отдавна не съм ги слушал на живо. Още с началото установявам, че централната ми локация пред сцената не е особено здравословна предвид публиката и субстанциите в нея. Затова се изтеглям леко в ляво, където е една идея по-безопасно. Напълно ми се оправдаха очакванията, не ме изненадаха с нищо. Доволен съм. Все пак това е група, която не просто се слуша на живо, а трябва и да се преживее с невъоръжено око, в буквален и преносен смисъл. Един час ми е предостатъчен, за да се насладя на The Prodigy за тази година и се изнасям. Пък и така си освободих един уикенд през август, пропускайки ги в Бургас. Колко удобно.

След толкова емоции е време за малко релакс и Silent Disco. Слушалки, двама DJ-и и пеещо-танцуващи хора на едно място. Тук можеш да пееш с пълно гърло, без да се притесняваш, че някой може да те чуе. Супер яко. Оставам тук до края.

Времето доста напредна вече, а има една сцена, на която не съм бил още…точно така Dance Arena-та. По път преминавам и през No Sleep Novi Sad сцената, където някакви хора си циклят на циклеща музика и общо взето не се случва нищо интересно. И така за финал Dave Clarke, Nina Kraviz (не ме впечатли особено) и Marco Carola. Малко селфита с тълпата на разсъмване и последен изгрев за тази година за този фестивал.

Магичен Exit.

За финал искам да кажа само, че ако Иа на Санторини е обявен за града на залезите, съвсем спокойно мога да обявя Нови Сад за града на изгревите…