Поля от слънчогледи-и-и, неразцъфтелииии… С поглед към тях обърнат е един Wrong Fest. Реколта 2016. Дали защото слънчогледите не бяха пожълтели или защото не валеше, тазгодишният Wrong Fest полетя към различни от миналогодишните си ширини.
Нововъведения Wrong Fest ’16
- 2 сцени
Наличие не на Wrong и Right Day, а на Right и Wrong Stage, ме кара да се чеша нетърпеливо и да планирам кое повече ми се заслушва. В повечето случаи изборът е труден. Въпреки близкото разстояние между сцените, на няколко крачки от едната дебнеше нещо различно и право на избор имаше. Подслушване оттук и оттам, топване на ухо в нещо по-жешко или по-ветровито… При мен съотношението Right/Wrong Stage беше 70/30. Въпрос на вкус, казало кучето и се облизало под съотношението.
- все по-яка мешавица от стилове
Двете сцени предразположиха и към повече артисти. За сравнение – обявените групи през 2013 г. са 7, през 2014 г. – 14, а миналата година бяха предвидени 15. Този път разцепиха 19 групи, а публиката не беше по-многобройна от миналата година въпреки липсата на дъждове и прилива на енергия. Защо, как и поради каква причина? Трябва да се отворят случаи с български досиета X или W, за да се проучи случаят.
When nothing goes right go to the Wrong Fest
Моят си Wrong Fest започва с изкачването на познатия хълм. Предусещах, че след около 7 часа той пак ще ме скрие, за да ми покаже голите светлини на нощна София. Но има време дотогава! Тепърва трябва да се опъват въжета, шалтета и шкембета. Табелката с надпис „Частна собственост, не преминавай!“ си мислеше, че ще ни спре от завоеванието на Войнеговския хълм, но не успя. Опъвам се под черешата набързо, защото се дочува нечувана еклектика – Остава вече забиват, а успоредно с тях се разбиват Brond.
Спускаме се за фестивална бира и зрелища…
След лесно прехвърчане между Остава и Brond, осъзнаване на ситуацията и преброяване на грешниците, вече няма нищо, което може да ни продуха фестивалната амбиция. 🙂 Щурата тълпа изживява Therapy?, а аз пропускам The Vintage Caravan, улисан от залязващата природа… Всмуквам се напред към The Wrong Stage, защото е време за Juno Reactor. Мятат светлини, тунели, обещания… Танцьорка кючекчийка по бедра и пъп, вихри пердета при напеви от жената с доплеров ефект. Juno Reactor гангстерски заредиха вехтата пушка от 90-те и стреляха на посоки. Мене ме улучиха, ама някои от моите приятели се спасиха от рикоширащия звук. Явно гледам с различно око и крещя с друга уста. Juno преживяването нямаше нищо общо с това отпреди 9 години. Но пак бяхме като пуснати на свобода, а „Свободата, Санчо, е на върха на бойното копие„… на Зоро.
Край на тази крайно грешна вечер. Гола, светеща София под една череша.
П.С. Контрол били контролирали до такава степен положението, че не пуска феновете си да разнообразят с Juno. Срам – нямат!
Който пее, грешно мисли
С бодра крачка и напечени петички припкаме към втория ден на Wrong Fest. Бърже, бърже за дълго пропускания Jin Monic. И разочарования – че сме се наканили чак сега да ги слушаме на живо и че толкова малко души са пред сцената. Това не пречи на джиновете с тоник да се разливат от кеф и да опияняват всичко в радиус 1 км от тях. Евала, Esus!
Разцепихме и на останалото от Macrophone, които си направиха направо не гаргара, а микс с Jin Monic. Всичко отново си дойде на грешното мястото и избруталя в китарите на RoadkillSoda. Чудно по румънски. След тях екзалтираността се изпари под лежерните и завеяни звуци на YUCK, който очаквах с нетърпение. Изненадващо леко отегчение – англичани на слънце и неадекватни мои страни при появяването на NightStalker.
Рано или късно намираме Graveyard и си избиваме останалия неделен кеф.
И така всичко в понеделник си идва (за жалост) на правилното място. За да те подсети, че слънчогледите около Wrong Fest утре ще погледнат към слънцето. А то се плези. 🙂
снимки: Гроздан Георгиев
- Total: 0
