Фестивален пътепис: Horizon Festival 2015

Здравейте, прЕатели.

Завърнахме се що-годе живи и здрави от най-якия зимен фестивал в Банско, България – Horizon Festival 2015. За жалост, не можахме да прекараме цяла седмица в Банско, колкото продължи фестивала, но за сметка на това, смятаме, че се включихме в тъкмо най-запомнящата се част. И се убихме от кеф! Подробностите в следващия по-долу своеобразен фестивален пътепис…

Horizon Festival: Ден Първи, 10-ти март

Пристигнахме с автобус, след явно задължителната за по-готините хора полицейска проверка на Централна aвтогара София. Били сме попадали във възрастовата граница и по чл. 8 от еди си кой неизвестен наму закон… So far, so good, обаче – бяхме чисти (ама разбира се, вие какво си помислихте – б.а.)!

След задължителните хигиенизиране и хапване в еди-си-коя къща за гости в Банско, се озоваваме на път към еди-си-кой бар, от където (също) можело да получим гривните си (за достъп до лoкациите на фестивала). В крайна сметка се оказа, че мястото за това е друго, но организаторките се оказаха толкова печени, че решиха проблема по телефона и ни спестиха разкарването. Целувки за всички готини мацки от организацията, които са били готини с нас – тук е мястото да отбележим, за да не забравим после…

Последва задължителният домашен кОпон, който ни позацапа свещите още от началото на вечерта. Ужасна практика е да се пие с цел „претопляне“ на купона в домашни условия, от мен да го знаете. Освен това е и силно непрофесионално. Добре, че ние никога не сме търсили краен професионализъм, предпочитайки да си останем просто готини. Мерси. Продължаваме…

Понесени от потока на нашите прЕатели, спътници и парти-дружки, се озоваваме в колосалното мазе на хотел Gardenia. Ако случайно сте гледали снимки от миналия фестивал – повечето са именно от там. Чудно местенце, а и достатъчно обширно. Пристигнахме към средата на сет-а на Dolan Bergin. Електронно звучене, по което ние не сме абсолютни спецове, но оценяваме и май отскоро – и обичаме, какво друго да ви кажем… Партито беше едва в началото си. Последва Move D, обичан от мнозина от нашите спътници и парти-дружки. Ние обаче, бидейки рападжии, решихме да skip-нем невероятния му хаус, електро, денс сет, понеже получихме SMS, че в The Club e супер РАП! Тръгнахме веднага и след не малко лутане, питане и губене, най-накрая пристигнахме в КУОБЪ! UK grime, riddim, bass, roots, reggae и прочие лудо смесени звуци запотяваха тълпата, която и без това си се потеше, ако ме разбирате. Убихме се от кеф, поне аз, скромничкият ви DJambore-писач, поет, midnight-рапер и story taller. Но нека продължим…

Последва Uncle Dugs, а нещата наклониха към UK jungle, DnB и к‘во ли още не (отново сме некомпетентни и/или не помним, за което съжаляваме – б.а.). Беше супер! Потно, но топло, някак си отвътре, от душичката… Заливащите ни вълни бяха горещи. Sweet sweet Caribbean vibes mixed with/on DnB beats, какво повече ви трябваше за пълна лудница? Не знаем, или не помним.

В по-късен момент се понесохме обратно към клуба-майка – Gardenia за зашеметяващия сет на Ben UFO. Чудесна денс музика, тъкмо като за истинско парти, не некви умрели, к’во да ви кажем, драги ни читатели/почитателки. Вечеринката бе финализирана перфектно, а афтърът беше в 6-та стая (в нашия хотел, сори – б.а.). И толкоз!

Horizon Festival: Ден Втори, 11-ти март

Излюпихме се към 1, 1 и половина на обяд, което, всъщност, не беше чак толкова зле. Нахлузили скиорските панталони (за да ни пазят от измръзване, ако падаме пЕани в снега – б.а.) и изчакали около час-два драгите ни прЕателки (да се подготвят за планината), се насочихме групово към спирката на бусчето, което щеше да ни закара до пистите. Чакахме около 20-30 мин. пред клуб Euphoria, но най-накрая се качихме. Естествено, слязохме на грешна спирка и се наложи да си походим бая нагоре. След около половин час пристигнахме до The Secret Hotel, където ни очакваха екстремни скокове със ски и сноуборд върху Air Bag, бар и уникална парти селекция. Загъвахме, пийвахме си и танцувахме върху сетовете на Oscar White, Denzel и Sticky Bandit, докато някои все още караха ски/борд. Имаше външен бар, огънче и въобще – каквото е необходимо за перфектното зимно парти отвън. Само слънчицето ни липсваше, но за сметка на това имаше пре-много снЕг. Беше супер, друго не помним.

Малко по-късно се спуснахме към The Mountain Creek – локация с по-голяма сцена, разположена на около 20-тина минутки път пеша надолу към града. Очакваше ни… истинска музика. Когато пристигнахме групата Fatima & The Eglo Live Band тъкмо приключваха саунд чек-а си. Тъкмо на време! Последваха топли, приятни, медени музикални вълни. Соул, блус и афро бийт, отиващи леко и към нашия стил (смятам знаете кой – б.а.). Почувствахме се пренесени от свят с всевъзможно подбрани електронни звуци и бийтове в свят с точно подбраните такива, ако ме разбирате. Абе, друго си е живата музика.

Последва и рап – UK лейбълът High Focus, представен от Edward Scissortongue, Fliptrix и DJ Molotov. На сцената се появи първо Edward елегантно, да не кажем леко хипстърски, изтупан със сако и елегантни обувки. Мацките, чух, се кефеха. Последва тежък дарк бийт, граничещ с трип-хоп, разнообразен от характерното за артиста тежко и бавно редене. За някой депресия, за други кеф. Чуйте The Prospector или особено Teeth, за да сте на ясно що-годе к‘во е било. Малко по-късно се появи и Fliptrix, който сцепи мрака, вече спуснал се над Пиринските писти. Магията бе пълна! Който знае – знае. А и двамата – и Fliptrix, и Edward Scissortongue бяха идвали на скоро в България, така че… сверявайте си часовниците и посещавайте повече живи събития, мда.

Останахме до края, хванахме си бусче и набърже – обратно в хотела. Нощта бе още млада, но и ние – доста изморени. Събудих(ме) се в 1 след полунощ и бърже се приготвихме за излизане, за да не изпуснем партито, което би било ужасен грях и за нас, и за читателите на DJambore.com. Малко преди 2 пристигнахме в Queen’s PUB Bansko тъкмо за края на преобладаващо Dubstep / Drum&Bass сет-а на Ruckspin. В тълпата мярнахме и нашия прЕател и колега Лазар, a.k.a. Selector Lazy Face от JamaicaAir Force по Радио „Реакция“, който бе стартирал партито в клуба. Последвалото след него не му харесваше, но ние решихме да му дадем шанс. На сцената изскочи нисичък черен пичага – DJ EZ, който сериозно зацепи мрака. Почнахме да се потим от топлите вълни без да знаем дали няма да умрем от кеф или от жега. Слава богу – оцеляхме. Към 3 часа на сцената се възкачи Congo Natty! Еуфория! За жалост (явно май само на мен) последният представи само сет и „не рачи“ да подгрее mic-a. И все пак мазалото си беше тъкмо на ниво, а ние благоговеехме пред танцьорките, измежду които зърнахме и родната dancehall звезда Dhq Flexy Flame. Между сетовете не спряха поздрави (big Ups) за Великобританската музикална култура, Банско и България. Еваларка му бичим на Congo, к‘во друго?!?

По нЕкое време се замъкнахме към по-интимния клуб Euphoria, понеже там партито продължаваше до 6. Шоуто на известния хаус DJ Dan Shake за жалост тъкмо бе приключило. Донякъде можете да наваксате пропуснатото като чекнете профила му в Soundcloud, както направихме и ние. Е, каквото – такова.

Заафтърихме си на дарк DnB сет-а на Arms Akimbo, докато в клубa заприйиждаха все повече и повече купонджии, желаещи купона да не спира. Постепенно и музиката придоби по-комерсиален характер и в един момент (около 5) вече все едно се намирахме отново в предишния клуб – Queen’s PUB Bansko. Вълните притихнаха, а желанието за безспирно танцуване понамаля. Тръгнахме си към хотела за така нужния и заслужен сън, докато утрото се спускаше по уличките на Банско. Идилийка, баценца!

Horizon Festival: Ден Трети, 12-ти март

Към 2 следобед започна и 3-тия, за жалост, последен ден за нас на фестивала. Не ни се даваше зор, затова се отправихме към пистите едва към 4 следобед. На сцената на The Mountain Creek бяха едни страхотни пичове, които за жалост ние не познавахме. Звученето (поне в това сме сигурни – б.а.) лавираше между bass, riddim, jungle и dubstep и DnB. Пичовете бяха толкова готини, че без проблем ни позволиха да се качим, да ги поснимаме, па и да си порапираме. Черпиха ни и едни балони с един готин газ, ама това не е за тука… Повече – във видеатa.

По-късно над пулта се качи GhostChant, а музиката придоби осезаемо по-електронно звучене. Кефихме се, танцувахме и пиехме бира – какво друго можеше да правим (е, естествено се опитвахме да осъществим контакти и с по-симпатичните англичанки, но това се подразбира – б.а.).

Настана вечер. Хванах/ме си бусчето и хоп – вкъщи, т.е. – в хотела. Спахме час-два и към 11 ч. се заоправяхме за последната си вечер на Horizon Festival.

По нЕкое време (естествено – пак до късна доба) потеглихме към Gardenia, където щеше да е мазалото тази вечер. Тъй като там звукът клонеше повече към хаус, решихме в последния момент, да отбием към The Club, където отново бе по-рап. Пристигнахме тъкмо за участието на The Heatwave. DJ и MC, или по-скоро – Hype, надъхващ тълпата. Музиката лъкатушеше през DnB, Jungle, Hip-Hop, Bashment / Danchell и какво ли още не и то – във всевъзможни миксове и вариации. Не беше зле, но отново получихме SMS, че DJ-ят в Gardenia се бил побъркал и взел да пуска рап. Нямаше как да не тръгнем, докато не са ни хванали още топлите вълни. Така и направихме (а и на излизане видяхме, че на следващия ден в The Club гостува някоя си чалга дива Теди Александрова, което хич не ни се понрави и ни мотивира окончателно да си хванем пътя на мига – б.а.).

Партито в Gardenia беше умопомрачително! Пропуснахме Dan Shake отново, но уцелихме тъкмо невероятния Moodymann. Последния се появи с маска (виж https://instagram.com/p/0JqG2jJF9N/, сори за качеството), което явно не изненада никого (единствено невежия писач) и взе да пуска едни… В този момент не си говорехме за определен стил музика, а просто за… МУЗИКА. В миксовете му дочухме Portishead, The Whitest Boy Alive, Massive Attack, Nirvana, та дори и Depeche Mode. За другото – не знам, бях настръхнал и trip-иращ…

По груби сметки партито в Gardenia завърши със също толкова невероятния сет на Rick Wilhite – „Божия син“ от Детройт, Маями. Колко красиви бяха звуците, колко топли и пулсиращи вълните в нас и т.н. няма да уточняваме и издребняваме. Беше повече от страхотно, какво повече…

Естествено след такова парти нямаше как и без афтър-такова. Хванахме си набърже по едно такси към The Secret Hotel, като в последствие разбрахме, че пътувахме заедно с Том Пршеджимирски, или DJ Tommy Gun, или… един от двамата организатори на този чуден фестивал. Жалко, че не се осъзнахме по-рано, за да му вземем интервю, но… така е в гонзо-журналистиката понякога, прЕатели. Ще добавим само, че докъм 11 ч. танцувахме, носени от неутихващата парти вълна в The Secret Hotel, откъдето изобщо не ни се искаше да тръгваме. Трябваше да се check-out-ваме обаче, нямаше как, затова си хванахме такси за надолу…

Последвалото е крайно скучно и безинтересно (събиране на багажа и самотно прибиране с автобус). Ще завършим само с едно – не пропускайте Horizon Festival през 2016 за нищо на света, прЕатели! Благодарим за вниманието…

[media link=https://www.youtube.com/watch?v=KMUk3uFo3yQ&feature=youtu.be]