НЕ БЯХМЕ ПОБЕДИТЕЛИ КАТО МАЛКИ, НЕ СМЕ И СЕГА

или как две песни на Enter Shikari ни припомниха защо ги обичаме…

снимки: Lemouserat

Екипът на DJambore.com е дългогодишен фен на музиката на Enter Shikari. Сумарно, организирано и неорганизирано, сме посетили всяко едно тяхно участие на родна земя. Spirit of Burgas 2013, лудостта в Микстейп 5, голямата публика на Хипиландия – все страхотни концерти.

Enter Shikari е банда, която еволюира доста през последните десетина години, не колкото други банди и не толкова лошо, но все пак се променя. Проблемът, който авторът на тези редове вижда (и не ангажира другите от екипа с мнението си), е че еволюцията ги отдалечи от звученето, в което се влюбихме като ядосани и емоционални тийнейджъри. Електрониката завзе все повече време от песните им за сметка на началното пост-хардкор звучене.

Именно поради тази причина авторът на тези редове имаше известни колебания дали си заслужава отново да посети техен концерт. Ами ако пеят само новите си по-напудрени песни? Може би няма да има с кого да си говоря? Може би пък вече съм стар и ще бъда заобиколен от днешните тийнейджъри, които се кефят на новото звучене. В допълнение няма да мога и да се напия, защото концертът се случва в четвъртък вечер, а ние вече за щастие или нещастие сме важни елементи от корпоративната машина.

Като характерни меломани, изслушахме техен сет от фестивал в Германия. Предимно нови песни, 1-2 от златното време, 3-4 от сребърно-бронзовото (в личната ни класация). Усетих тръпката по гърба си, когато започна Sorry, You’re Not a Winner. Решено е – ОТИВАМЕ!

Слизаме в подлеза под НДК и веднага срещаме няколко приятелски лица на наша възраст. Супер, казвам си – ще има с кого да си говоря. Те харесват модерното им звучене, но какво да ги правиш – да следваш модата не е задължително знак за добър (лош) вкус.

Подгряващата банда Lake Malice бяха доста приятна изненада и звучаха по-здраво от това, което предполагахме, че ни очаква след това. Вокал жена, която се раздаваше, готини китари – препоръчвам да се чуе.

След техния сет имахме 30-40 мин. докато Enter Shikari започнат, време което отделихме на обиколки около и извън клуба. През тези обиколки видяхме много познати лица от едно време… от първите концерти. Хора, които също като нас са се влюбили в тогавашното им звучене. Някои от тях също имаха резерви, но все пак бяха решили да дойдат, защото Enter Shikari са си Enter Shikari.

Времето мина с приятни и позитивни разговори, и Rou, Rory, Rob и компания излязоха на сцената. Започнаха с нова песен, последвана от няколко от бронзовия период (Sssnakepit, Juggernauts), след това златния (Anything Can Happen in the Next Half Hour, Labyrinth), след които вече бяхме абсолютно удовлетворени, че сме отново свидетели на тяхно участие. Танцувахме, пяхме, прегръщахме се със стари приятели. Не бяхме победители като малки, не сме и сега. Две скапани песни! Толкова ни трябваше, за да се върнем в онези розови времена и не излязохме от тях в следващия грубо един час, в който станахме свидетели на типично Enter Shikari шоу. Имаше стейдждайвинг, имаше катерене по баровете, имаше лиготии – единственото странно бе, че Rou не направи нито едно от тях.

Във времето до края на концерта чухме няколко много нови песни, няколко от сребърно-бронзовата им епоха, за да стигнем до задължителната Sorry, You’re Not a Winner. Песента, чрез която се запознахме с бандата, която сме крещели по купони, вътре в себе си и сме си тананикали с години. За съжаление, изпълниха новия ДНБ вариант, което макар, че сме фенове на ДНБ не ни изкефи хич. Непопулярното мнение на автора, е че този евтин ремикс е по-слаб от оригинала и няма никаква добавена стойност. Въпреки това беше приятно поне китарката да чуем. Последваха няколко нови песни на бис и хоп-троп концертyt свърши по перфектно време за работещите утре. Супер!

В заключение бихме искали да поговорим за страховете си. И да споделим, че явно не сме чак такива музикални нърдове, щом видяхме толкова много познати хора от едно време. Явно приказките за първите музикални любови са истина. Явно тийнейджърите все още живеят някъде вътре в сърчицата ни и е хубаво, че има промоутъри като Honeycomb Live Bulgaria, които все още ни връщат в онези времена.