Преди повече от 45 години една ферма в планините Катскилс приютява едно от най-култовите събития историята на музиката. Списание Rolling Stone определя Уудсток като един от 50-те моменти, които променят музикалната история. Именно Уудсток е въпросният феномен, който поставя началото на фестивалната култура. Музикалните фестивали тогава са запазена територия за всички, които искат да избягат от еднообразието и рутината, а личната хигиена и нуждата от сън са поставени на задно място.
През последните години музикалните фестивали претърпяха 360 градусова трансформация, най-вече заради влиянието на корпоративното спонсорство и увеличаването на разнообразието във възрастите на посетителите. Допреди десетина години мнозинството от аудиторията на Glastonbury са били студенти, докато днес голяма част от публиката са далеч по-заможни професионалисти от средната класа. Елитарност? Не мисля…
Какво се случва днес, почти половин век след Уудсток, когато изкуството и музикалната индустрия в частност са се превърнали в бизнес, целящ единствено да задоволи тълпите? Като всеки друг успешен бизнес моделът „фестивал“ се появява на практика почти във всеки по-голям град, за който можете да се сетите.
Определено днес вече не става въпрос за музика, а само за задоволяване на аудиторията. Дори допреди няколко години фестивалите бяха доста по-профилирани по отношение на музиката, която предлагат на посетителите си, обединявайки хора с доста сходни музикални интереси. Профилираните фестивали вече отстъпват място на мулти-жанровите, които успяват да съберат повече публика и съответно по-големи приходи. Именно постоянно нарастващата жажда за още, и още посетители, води до избор на основно „мейнстрийм“ изпълнители, което от своя страна сформира мейнстрийм публика, която идва не толкова заради музиката, колкото за преживяването. Доста често фестивали като Coachella (USA) и Glastonbury (GB) се разпродават за часове, дори за минути, въпреки че lineup-ът не е обявен. За последното издание на Glastonbury са продадени 150 000 билети само за 26 минути. Промоутърите от друга страна се стараят да обхванат много и изключително различна публика. Пример е тазгодишното издание на EXIT Festival, където за една вечер видях на Main Stage-a Motörhead и веднага след тях Tom Odell.
По отношение на приходите, билетите са само началото… После идват таксите за къмпинг, паркинг, храна и напитки. Веднъж влязъл във фестивала, вече той те притежава изцяло, докато не решиш да си тръгнеш… Вътре няма как да не се „насладиш“ на традиционно скъпи напитки, храна и лоша инфраструктура.
През лятото се наблюдава дори пренасищане от фестивални събития. В рамките на няколко седмици през юли и август големи музикални фестивали се вихрят във Великобритания, Португалия, Испания, Унгария, Чехия, Сърбия, Словакия, Хърватска, Норвегия и Швейцария. Натоварването е толкова голямо, че някои изпълнители трябва да направят по две участия в рамките на един ден. Пресен пример е участието на Martin Garrix на фестивала ULTRA Europe в Сплит, Хърватска и два часа по-късно на EXIT Festival в Нови Сад, Сърбия. Предвид спада на продажбите от записи през последните години изпълненията на живо се превърнаха в основно перо от доходите на изпълнителите, а фестивалите предлагат „лесни пари“, без да е нужно да се планират собствени турнета, с риск за неосъществени продажби.
Всички сме в машината, защото сме доволни… А докато си разсъждаваме, продължаваме с предстоящите летни фестивали, които DJambore.com няма да си позволи да изпусне…
по света…
SZIGET – Будапеща, 10 – 17 август
HIP HOP KEMP – Прага, 20 – 22 август
OUTLOOK FESTIVAL – Пула (Хърватия), 3 – 6 септември
…и у нас 🙂 :
Spirit of Burgas – Бургас, 7 – 8 август
Transfiguration Festival – с. Долен, 6-9 август
БЕГЛИКА – яз. Голям Беглик, 27 – 30 август
- Total: 0
