Spice Music Festival. Носталгичното начало забавлява.

Spice Music Festival. Носталгичното начало забавлява.

Фенската носталгия не забравя. Още по-малко пък първия голям български плажен фест – Spirit of Burgas, който се вихреше на централния плаж в Бургас. Спомням си дебютното му издание през 2008 г. Подготвен само за няколко седмици, той успя да привлече хиляди фенове с добра локация и артисти като Kosheen, Asian Dub Foundation, Groove Armada, Cradle of Filth, The Sisters of Mercy, Ъпсурт и Gravity Co.

споделя в думи Влад, а в снимки – Гроздан

Spirit of Burgas стана първото по рода си събитие в страната, предлагащо разнообразие от сцени с разнородни изпълнители и музикални жанрове. И първият ми фестивал. Колко сантиментално, направо трогателно. Спомените от Духа на Бургас не избледняват. Плаж, няколко сцени, тълпи от хора. Затова е разбираемо вълнението ми за Spice Music Festival – различен по обхват и тематика (наподобяваща на I love the 90s, сещаш се, нали), но залагащ на гореща открита локация в Бургас и на августовското гостоприемство – проведе се на 9 и 10.08.2019 г.

И така пристигаме на старата (спиритобургаска) локация на плажа и установяваме, че сме се заблудили, фестивалът няма да е там. Напред към новата локация – пристанище Бургас. Акостирахме на морската гара. Или по-точно казано на част от паркинга. Малко място, малка сцена, малко хора. Не изглежда никак обещаващо, но пък организацията е на ниво. Слънцето пече, жега е и не се виждат жени по бански. Лоша работа.

Програма вече е започнала. На сцената е DJ CHICHANES. Пуска си хитчета от деветдесетте и очевидно се кефи. Ще го виждаме често тази вечер, тъй като ще подгрява публиката през паузите между изпълнителите. Точно по график REDNEX. 30 минути по програма, а аз се сещам само за две техни песни. А вие? Появата им поражда усмивки. Облечени са с познати дрехи от клиповете си. Имам усещането, че наистина не са се променили с времето. А то продължава да си тече. И така пет песни. Spirit Of The Hawk и Wish You Are Here. Първата е и последната. Хитро.

Случвало ли ви се е да знаете наизуст текста на супер известна песен, а да не знаете кой е я пее? Е, така бях аз с парчетата на Haddaway. Но още при първата песен картинката ми се избистри. Излезе на сцената с чаровната си асистентка. Слаба, руса, с жълто сако и високи змийски ботуши. Пее на живо. Респект. Дори изпълни акапелно Living on My Own на Фреди Меркюри. И за финал, естествено, What is love? Baby don’t hurt me. Don’t hurt me. No more.

Следва La Boucher. Чаках си през цялото време Be My Lover, аха да не я дочакам и я изпяха последна. Логично, нали. 

И така, дами господа, хайлайтът на вечерта беше също деведесетарски, ама по български абсурден – Ъпсурт.

Както сме свикнали –  професионално, балетно, новаторско, но и познаваемо. Със и без стари познайници.

Динамичен преход към Dr. Alban. Ама не сме фронт стейдж, а малко по-назад, by the ocean, (опс, by the sea). Ама като за фонова музика, докато си поствам сторитата е екстра.

Snap. Отново най-отпред, колоните ни отнасят. Тълпата полудява. Добре е. И така до остатъците от мечтата на всички деветдесетарски тийейджърки. East 17, baby. Честно казано никога не съм бил фен. Но нищо де. Жените в публиката определено ОЩЕ са им фенки. С две думи справиха се момчетата, въпреки преклонната си възраст. Шегичка. All right, all right, everything is gonna be alright…

Очаквай ще откровения от втория ден на първото издание на Spice Music Festival скоро!