Space Candys. New Candys.

Space Candys. New Candys.

Малко psychadelic, малко space rock, даже и surf… абе, на Allah Lass ми мязат… нещо такова. Така горе-долу щях да се опитам да обясня на някого, какво точно са New Candys

Доколкото разбрах, са разцепили в Пловдив. В София ми се искаше да са малко по… Е, хубуу беше, стига ся! Почувствах се като в паралелно време заради всички(о) около мен… звуците, светлините… Сякаш живеех в друг свят не в нашия, някъде, където музиката и хората, които тя събира, имат други измерения.

Пак закъснях. Напоследък всички концерти започват прилично навреме. В-side-ът беше пълен и изпълнен. Бързо разбрах, че звукът не е на нивото, което очаквах.

Бандата New Candys, разбира се, беше нова за мен. Както бях споменал и в предишни включвания, едно от прекрасните предимства на Alarma Punk Jazz е това, че ни запознава с другото, хубавото и непознатото. Въпреки това, моята кратка преконцерто-подготовка ми остави други впечатления за звука, а именно – ясно отчетливи и преливащи китари, прост, но достатъчен барабан и мазен, влачещ се като мед, вокал.

Тази вечер освен влаченето, друго не се чуваше. Един обземащ изцяло бас; вокалът – с набримчен на макс delay (може би така си го е настроил Fernando), на който нищо не отбираш и слети китари. И въпреки това, изживяването наистина беше космично. Цялото дарк излъчване на New Candys, примесено със светлините и ефектите на инструментите, си заслужаваха всяка минута.

Хората изтрещяваха отпред, без да им дреме за звука. А така и трябва. След края на концерта бандата обърна внимание на феновете в мърч зоната. Направи ми впечатление, че един от албумите им освен на винил го има и като аудио касета. Аз ли съм изпуснал нещо или се задава вълна (посока) към връщане на този носител? А може би е просто поредната хипстария.

Беше яко и малко бързо ми се изтърколи, но… Алармата не спи!