Препускане през пустошта с Violons Barbares

Препускане през пустошта с Violons Barbares

Ако трябва, ще спя пред БНР. Ще си метна един спален чувал…

Не, по-добре едно матраче и един чувал… А може и да го оставя за след зимата. Така де, разбрахте ми идеята. Само и само, Цецо (Цветан Цветанов – организаторът на Alarma Punk Jazz Fest) да ми даде доживотен пас за събитията.

Последният звън на „алармата“ (Violons Barbares) ме накара да се замисля, колко много съм изпуснал не присъствайки на всичките събития под шапката на феста.  Не знам откъде ги намери тези „варвари“ (barbares – варвари от френски), но мелодиите, с които напълниха сърцата и душите ни, ще ни топлят поне до следващото събитие (края на януари).

Успях да се подготвя напълно за това, което ме очакваше, с изпълнението на Бъни на hang drum. Задължително отидете на промото на новия му албум. Няма да съжалявате. След минути се появиха и самите Те. Dimitar Gougov – гъдулка (силистренско чадо), Dandarvaanchig Ehkhjargal морин хуур (Монголия) и Fabien Guyot перкусии (Франция). Много ми беше чудно как се е събрала тази странна комбинация, ситуирана в Страсбург, особено след като чух, че си комуникират на немски. Това бързо изгуби значение след първите акорди. 

Клубът беше приятно пълен и във въздуха се усещаше аромат на приключение.

Stravinsky Lost in the Desert” тотално настрои всички ни за пътешествие. Диаметрално на името си (варварски цигулки), от музикантите струеше нежност и любов към света, към природата, към бащиния дом (юрта).  Бяхме се събрали около сцената като за медитация.

Типичното за Монголия и региона гърлено пеене, изпълнено от всеки един от групата, но най-вече от Дандарваанчиг, ме вкара в постоянна настръхналост, сякаш ми пускаха нисковолтов ток. Друго нещо, което владееха и тримата беше българския език (поне в песните си Krushovitsa” и исканата от всички „Djore dos). Конеглавата цигулка (морин хуур) и гъдулката си подхождаха брилянтно, сякаш бяха направени от един и същи лютиер. Монголецът подхвърляше шеги на български за нашата ракия, а Димитър се опитваше да ни въведе, освен с инструмента си, и с думи в света на Violons Barbares

Psychadelic седянката бързо премина в етно пънк, дръм енд бейс, който изкара и младо, и старо пред сцената. Много интимен момент беше соло изпълнението на Димитър без микрофон сред публиката. Песента „Танцът на Елена“, посветена на дъщеря му, завърши с уникален танц на съгражданин (съселянин) на Митко. Препускането през монголските степи, изкачването по българските планини, прелитането през ориента не спираше, и не спираше.

Концертът продължи около 2 часа с няколко поредни биса. Просто не искахме да ги пуснем и да се приземим. Някъде към края триото подмени дрехите си и сложи лъскави, 80-арски, диско премени, с което ми станаха още по-симпатични.

Не очаквах такава земност от музикантите. Те наистина бяха с нас и ние с тях. Имаше една сплав, която рядко срещам в изпълнители от висока класа, каквито несъмнено са те. През цялото време, дори и в соло моменти, имах усещането, че пред мен не са трима музиканти, а е цял оркестър. Изключителна плътност и присъствие. Нищо не споменах за перкусиониста, Фабиен, но каквото и да напиша, ще бъде малко. Според мен този човек може да запълни всяка дръм секцията с подръчни материали и пак да звучи като професионално сглобен сет.

Концертът завърши с етно кавъри на “a-ha – Take on Me“ и “Jimmy Hendrix – Purple Haze”.

Тотално изкъртен съм, макар че мина време от събитието. Все още съм подвластен на емоциите, които тези момчета ми предадоха. Българското им турне продължава, така че който не ги е чул бързо да се отправя към следващия град. Благодаря Ви! Чакам Ви отново.

П.С. Благодаря и на Sofia Live Club, които отново бяха на изключително ниво със звука и светлините!