Поредната, току-появила се, подранила неделя. Да, в часовете преди обед. Ранните. Или късните.
photos: YoYo
Нещо си се сипе, а аз си сипвам и чета за художник, който рисувал портрети по памет. Трябвало му няколко часа разговор с човек, за да обхване чертите му (не само на лицето, но и на характера) и след известно време го сътворявал на платното, спомняйки си го. Мятам книгата, за да се захвана с трудна задача – да ви обрисувам с думи портрета на Akua Naru. Не че ви интересува, но ако не сте били на 28 декември в Sofia Live Club, няма как да разберете защо този образ интригува, впива и задейства фини кислородни частици, за да се пребори с въглеродния окис (ама, ей така – с широка усмивка и вледеняващ поглед).
Не ми остава друго, освен да си събера главата от вчера и да си смеся боите. Ще го докарам ли до The Blackest Joy?
За фона.
За Sofia Live Club избирам искрящо черно с някакви причудливи триъгълници и кръгове, които се допълват, за да разширят фоновото пространство. Добавям много плът. Дрехи, усмивки. Опитвам се да вкарам топлотата, смесвайки думите и прегръдките на спасени от студа хубави хора. С дълги уши и носове. Пространството съчленяват
Marten Roberto X Божидар Василев – TromBobby. Чудя се дали да ги включвам в картината, ама няма как – те се впиха в питиетата на очакващите Akua Naru & Co. за дълго време.
Там в ъгъла.
В горния ляв ъгъл на клуба завихрям с четката пищна рокля на момиче около 30, което нервно гледа телефона си. 23:15. Не знам как да придам спокойното й нетърпение. Още е леко разрошена от първия концерт на Akua в БГ преди три години. Тогава не е била с рокля, озовала се била някъде случайно, подръпвана от приятели. От тогава чака момента. Който ще й се случи пак. This is a love story. И точно сега започва.
Около килимчето на сцената.
Освобождавам пространство пред сцената, за да нарисувам и музикантите, които вече се заиграват. Със звука, с басите, с клавишите, с педалите. А пред тях празно килимче. Не като това на Аладин, а като това, което ти подсказва, че има какво да се изтупа върху него… Пауза. Издирвам имената на главните действащи лица в картината, за да може контурът им да е по-яснен.
Christian Nink (Drums), Alex Roenz (Bass) и? И мъжът със греещи очи на китарата, подкрепян от боса вихрушка на клавиши. Рисувам всеки от тях така, както се лееше на соловото си изпълнение/представяне.
На килимчето.
Време е да се появи фигурата на килимчето. Какви цветове да избера? Как се рисува вятър, който те кара да се подчиняваш и да следваш всяка негова извивка… Всеки негов порив? Лесно е само да нахвърлям усмивката й – Akua Naru споделя хищно разтворената си уста като обятия, в които всеки може да се подслони. Споделя, че освен всичко друго е и комик. Широка, професионална, но и приветлива, заразна усмивка. Ок, готово. Дивите расти, халки и яката шапка, сами се напасват към усмивката. Но очите не. Устата се разтяга, изкарва от дебрите си ту бързи речитатаиви, ту меки джаз шепоти. А в очите се крие страшна сила. Не са топли, не са враждебни. Блуждаят, но и твърдо заявяват, че Akua знае колко е силна, сигурна, прецизна и безкомпромисна. Към светлината, към звука, към хип-хоп любовта.
Чертите.
И аз, като художника от книгата, бях решил първо да поговоря с нея, а после да й рисувам думен портрет. Не се получи. Затова и не мога да продължа да преследвам чертите й по памет. Ще оставя портрета й недовършен. За да можете, както онова момиче с пищната рокля от левия ъгъл, да си я нарисувате сами.
- Подгответе си този сетлист:
2. Затворeте очи.
3. Рисувайте с бяло.
- Total: 0
