автор: Николай Ротко
Дългоочакваната дата 16.10 настъпи. Едно от най-силните партита, което Solar Summer е виждал, е на път да се пренесе в столичния клуб Ялта. Две години по-късно Nick Warren и Hernan Cattaneo се завръщат отново в комплект, за да ни обещаят ново музикално пътешествие.
Дългогодишният резидент на Ялта и известен като любимец на Hernan Cattaneo – Lyubo Ursiny е зает със задачата да подгрее deck-овете и го прави повече от успешно. Всъщност trippy атмосферата започна именно от сета на Любо – и тракове на Guy Mantzur и Pepe Bradock, които по-скоро очаквахме да чуем от двамата headliner-и, радват ушите предварително… За да може плавно и неусетно да съм подчинен на въздействието на магнетичните звуци на Nick Warren. Бурни ръкопляскания.
Под звуците на издадения тъкмо на 16.10 нов трак на Rafael Cerato – Vertage, на сцената излиза и аржентинската легенда Hernan Cattaneo. Истерията продължава в традиционния за дуото формат – редуване зад пулта на по 3 трак-а.
Дълбоките меланхолични акорди, с които свързваме стила на Cattaneo, перфектно допълват наелектризираните бас линии и Vocoder-вокалите, които Warren често вмъква в своите сетове. Симбиозата от звуците на двамата завладява първо телата (танцуваме), а после и сърцата (усещанията са наситени). Клубът е пълен и всички улавят движенията си – усмихнати и замечтани. Защото тъкмо това е ефектът, с който хипнотизират тези двама DJ-и.
Ялта гостоприемно ни дарява с кристален звук и блестящо осветление, които също допринасят за безпроблемното ни пътешествие, докато Warren и Cattaneo се забавляват не по-слабо от самата публика.
Измежду разнообразни по звучене, преобладаващо underground тракове (много, от които и неиздадени), се вмъкват познатите вокали от Depeche Mode – Never Let Me Down Again. Ветераните зад пулта определено знаят как да се заиграват с публиката. Редувайки по-раздвижени с по-меланхолични парчета, те перфектно разчитат желанията на публиката и ни водят по пътя, който сами сме си избрали…
Осъзнавам, че са минали часове, а тялото ми не дава признаци на умора. Напротив, иска ми се пътешествието да продължи дори повече от шестте часа на Cacao Beach, в които легендарното дуо удължи сета си, замествайки безследно изчезналия след рождения си ден Guy Gerber. Нито за миг не съм излязъл от музикалното опиянение, навярно и заради перфектното хармонично миксиране на DJ-ите, които впечатлиха не само със селекцията, а и с техниката си зад пулта. Сякаш всеки два съседни трака бяха създадени един за друг.
Дори и при по-продължителното отсъствие на Nick Warren зад пулта, останалият сам Cattaneo не сменя курса, а смело продължава да пуска все по-deep, и по-deep неща. В 6 часа клубът вече се е поизпразнил, а аз се възползвам и с радост обгръщам по-широката танцувална площ.
Но за съжаление всяко нещо си има край, и въпреки заслуженото си реноме на DJ-маратонци, двамата DJ-и дават край на един запомнящ се b2b сет. В този момент се замислям за думите „като за последно“ от страна на Ялта – и силно се надявам да са просто маркетингов трик. Защото докато и техното, и тек хауса раждат нови звезди, които да заменят дори любимци като Mark Knight и Victor Calderone, тези двама DJ-и сякаш нямат алтернатива.
Макар и започнали от различни стилове, и продължили кариерите си, подгрявайки далечни по стил музиканти (Paul Oakenfold и Massive Attack) просто е нямало как тези два гиганта да не се срещнат. Въпреки миниатюрните стилови разлики, двамата се съчетават съвършено заради еднаквата си визия към музиката и общата крайна цел – емоционалното въздействие над слушащия.
Веднъж напипали своя стил, те останаха верни на него, въпреки че много от звездите, изгрели по това време еволюираха. Именно това ги прави така обичани и незаменими.
- Total: 0
