Най-после дойде и моят ред да чуя номер 1 DJ според Resident Advisor – Dixon. Изпуснах го и в България, изпуснах го и на Exit, но сега вече нямаше какво да ми попречи! В последно време бях забил в едни и същи стилове и определено очаквах една музикална феерия с множество неизвестни. Няма да крия, че си имах високи очаквания.
Не съм бил в горната зала на Yalta откакто отвори отново и съответно забелязах няколко промени, най-главната от които е преместването на DJ мястото. Подкрепям сегашната подредба, защото пред изпълнителя има по-голям периметър. Именно там се настаняваме и с моята компания, тъй като за момента можем спокойно да си изберем място на пребиваване. Посрещнати сме от музиката на Lubo Ursiny, която този път ми звучи доста по-добре от предишните ми допири с предпочитанията му. Засичам Любо да пуска Sugar Explosion на Charles Ramirez & J.Nandez. Зарядът на музиката постепенно се покачва. В Yalta сме от рано – в 00:20 клубът е все още рехаво запълнен, но музиката не е скучна, а доста ангажираща за предстоящия стайл. Lubo пуска Affrodiziac от Harry Peat, продуцент, който никога не съм чувал, но който ми звучи доста добре. Докато все още се събира публиката, музиката е лекичка, но приятна, танцувална. След конструктивен разговор с колега, отпрашвам вътре, където вече Dixon е започнал… и усещам началото на музикалното пътешествие, което ни е приготвил.
Отварям телефона си може би 2 часа по-късно, а това е най-якото парти, на което съм бил от доста време. Това точно трябва да се нарича парти! Всеки танцува, усмивки навсякъде, готин вайб… Dixon разцепва със селекцията си. Уменията му са завидни, като на няколко пъти транзишъните са изключително интересни. Отварям телефона отново чак в 3:30 и искам да ви подканя – всеки трябва да види Dixon. Жесток е! Минимал конструкция + централно американски звукови мотиви из да шит, който кара цялата Yalta да подеме този традиционен парти танц. Тъпият шазам отново не хваща всичко, което искам да ви споделя, а Dixon константно редува по-леки латино ритми с дълбоки хаус пръскачки. Часът е 4:00 и слабите моменти са на абсолютния, нужен за билд минимум. Yalta е оптимално пълна. В един момент около сцената се чувствам малко като из сосидж фест, затова започвам да обикалям наляво надясно. Един супер крив синт ознаменува биенето на 04:00 и може би друга част от селекцията на Dixon. Сега се замислям, че това е една от най-интелигентните електронни музики, които съм слушал.
На няколко пъти се хванах да ахвам на глас, което ме върна години назад, когато все още навлизах из сцената. Бих определил тази петък вечер като човешко електронно парти, музиката е, или не е, от истински инструменти, което придава съвсем различен саунд. Успях да хвана песен през шазама чак при опита ми от 4:20: Ghosts Hood – Talaboman, който звучи супер добре! Танцувам си, а компанията ми, макар да предпочита по-сериозни ритми, също се забавлява доволно. Звуците са минимални, сякаш точно на границата между наркоманското и комерсиалното (това са, разбира се, мои определения). В 5 без 20 вече преобладават по-дълбоки тракове, които държат партито гоинг, макар лекия отлив на хора.
Към края на сета на Dixon се усеща и края на пътешествието. Амплитудата бе минала и вече се работеше на трипи-приключващо ниво. Не исках сетът му да свършва! Сякаш тепърва прохождах по партита. Всяка следваща песен ми е интересна. Бях жаден за още, и още музикално образование. Междувременно чухме Days Like These на Shaun Esskofery (DJ Spinna remix) и Maybe I’ll Sleep на Racemic. Lubo Ursiny отново застъпва зад миксера, а в 6:20 пуска толкова безкомпромисна музика, че се чудя къде съм блял досега на неговите сетове.
Уви, вече е станало прекалено рано и след известно време се отправяме към изхода в търсене на нови, по-битови приключения. Тук е моментът да благодаря на Гарбиела и Кристина, които освен, че са супер мацки, ми предоставиха снимки от по-качествените си телефони, за да добиете и поне слабичко визуално изображение.
A Dixon не само, че защити името си на номер 1 в класацията на Resident Advisor, но защити лично заложения от мен предварителен hype и положително надмина всичките ми очаквания. В един момент имах страх да не би сетът му да е прекалено art и спокоен, но Dixon умело борави и с двете. Мога единствено да пожелая, на хората като мен, които вече в един момент претръпват от партита, да преоткриете ново звучене, което да ви завърти, да ви накара да се усмихвате и което да желаете и следващите дни!
- Total: 0
