0shares

Комуто е лято в душата, той знае и разбира. Летният копнеж.

В разгара на всички живи неща между май и септември природата повелява на организма да заосвобождава всички възможни флуиди, серуми, секрети, допамини, окситоцини и прочее, които да призоват възраждането на тялото и душата след студената бяла пепел на зимата. Мозъкът се усуква и намества едновременно, порите на съществото ти се отварят, за да поемат от ветровете уханията на всичката тая будеща се плът. Очите вече не са само очи, косите не са просто коси, извивките на раменете, бедрата, прасците запяват на най-древния от всички езици. Стомахът се свива умислено и изобщо абдикира от задълженията си. От гърлото до слънчевия сплит протича бавно и категорично някакъв полусияещ еликсир в цветовете на залеза, който леко задушава и те кара издайнически да пускаш въздишки на пресекулки. Лактите отслабват, коленете омекват, погледът се рее, умът е в унес и устрем едновременно, белите дробове са неравномерни, но не от тревога. Останалото е въпрос на време и малко обстоятелства.

Простете, съзаклятници, нещо мислите ме понесоха към Ахтопол. В същото време, верен на дълга си да ви занимавам с интересности, краката ме понесоха към Билката, за да си поговорим.

С кого? Иво и Венци от 140 идеи и Мишо F-act-a от Tha Crew.

За какво? За We All Write фестивал, който идва ей сега! Започва на 12-ти юни,понеделник и ще приключи на 18-ти, неделя.

Защо си говорим точно с тях? Защото идеята се поражда в главите на Иво и Венци предимно, а Мишо и Влади от Tha Crew ще се заемат с всичкото, което е свързано със снимането на фестивала – фотографско и видео. Освен че, естествено, ще правят още десет хиляди неща в стремежа да се доизкусури фестивала, да стане божé и да тръгне като традиция.

Следва нещо като преразказ без много елементи на разсъждение на обсъждането ни. Не се получи точно интервю като формат поради бързо достигнатата лекота на разговора. Ако четете това, значи Иво и Венци са съгласни и одобряват предаването на информацията. 🙂

Съзаклятници, всички знаем, че в милата ни родина имаме сериозен проблем с красивото и красотата. Много мъчно ги създаваме, ако изобщо успяваме, и после много трудно ги поддържаме. Примери безброй. За да не многословнича, ще кажа само два – горската къщичка в Борисова и преобразяването на Японския хотел, изтръгването на вишните сáкура и замяната им с електрическо-пластмасови такива, което в чисто естетически аспект представлява нещо като най-гнусен възможен вид злокачествен рак. Няма нужда да предъвкваме темата с бетона и септичните ями по морето.

Иво и Венци от дълго време се занимават с графити и от едно известно време имат въжделения за сериозно засаждане на нещо красиво в България. Малко особеният статут на Ахтопол позволява на градчето да потръгне в развитието си в малко по-различна посока от бетон, пак бетон и неофолк. И точно тук идват наш’те момчета.

Идеята е Ахтопол да стане град галерия. Платната ще са самите къщи. По време на We All Write фестивала ще се изсипят около 40 от най-разпознаваемите и уважавани имена в световната графити сцена. Това, което се цели накрая като резултат, е над 30 стени по целия град да бъдат изрисувани.

We All Write ще протече приблизително на два етапа:

12-ти юни, понеделник – пристигат около 10 от артистите и започват да работят по най-големите проекти, които ще изискват повече време да бъдат завършени. Някои от тях ще бъдат приключени за грандиозния финал на фестивала.
15-ти юни, четвъртък – пристигат всички останали артисти, около 40 човека.

Оттам нататък започва забавата. Ще има и музика и то не кой да е, чипове, а няколко групички от гиганти, а именно So Called Crew, УМА и ДУМА, Tha Crew и може би дори още разни други, за момента тънещи в тайни и евентуалности.

Освен това ще има тъй наречените Midnight Actions. След залез, когато хората от скелетата слезнат, ще се организира представяне на 3Д мапинг, който ни обещават да е много взаимодействащ и хората наистина да могат да се вплитат в него, достигайки нещо като органично единство със светлините и цветовете.

За да може всичко да е ясно и точно в центъра на Ахтопол, ще бъде инсталирана информационна точка. В нея посетителите ще могат да научат абсолютно всичко за програмата – къде ще се рисува, къде ще се пее, къде ще се пие, къде ще има зони за почивка и муабет. Също така ще могат да се закупуват мърчъндайз неща на самите артисти.

Освен картите за ориентиране из фестивала, организаторите са обгрижили този въпрос, като ще поставят знаци по улиците, които да ни водят до различните места, на които се рисува. А те ще са над 30 и няма да са на 1 място, а разпръснати из целия град.

Лудница.

Наблизо ще има и търговска зона, която ще е приблизително разделена на две теми – едната ще е продукти на местни производители (плодове, зеленчуци, смокини, риба, дори не ме карайте да почвам да говоря за местните смокини, соления паламуд и прочее, шото ше изядем некой). Другата групичка щандове ще са по-насочени към артикули за градския ни начин на живот – разни дрехи, раници и е такива.

И те така, уважаеми. Всичката тая красота ще окончае уикенда 16-18 юни, когато ще се засили музикалната програма, ще стане джамборето, слънцето и луната ще си се оглеждат в морето и най-големите графити ще бъдат завършени. Представям си чист естетически екстаз и като Богдана Карадочева само си викам дано.

Спираме с приказките. Сега следват подбрани снимки на различните артисти, за да можем предварително да потръпнем, да потрием ръце и да си викаме „Дано, даноо, данооо“