KRS-One Live в София – Temple of Hip Hop European Tour 2025: несъмнено най-очакваният концерт за мен тази година. Легендата, учителят, проповедникът, философът, вдъхновителят идваше отново на родна сцена. След като го бях слушал преди няколко години в Амстердам в една бивша църква, сега, съвсем закономерно, го посрещнахме в Mixtape 5.
снима и разказва: Крис Димитров
Следя изявите на KRS-One от европейското му турне и сякаш успя да стигне до всички точки. Обикаляше из Европа (сякаш следваше Ел Камино) и разпространяваше правата Хип-Хоп вяра. Още през далечната 1996 г. основава и Храма на Хип- Хопа (Temple of Hip Hop) и сякаш някъде там (дори и по-рано) започва неговият път и работа в развиването и запазването на културата и традициите в най-истинския им смисъл. Храмът всъщност е музей/училище/културен център, чиято идея беше пренесена и в София, но за това малко по-късно.
Не мога да не споделя и първото си разочарование от организацията на събитието, а именно цените на билетите. Цена от 115 лв. за едночасово изпълнение далеч не са по джоба на олдскуул рап консуматорите в България. Това някак контрастираше през цялото време в мен, предвид, че лайт мотивът на KRS-One винаги е бил някак встрани от меркантилното и корпоративното. Винаги посланията са били насочен към улицата, корените, истинските проблеми, дълбочината на човешките взаимоотношения и силата на човешката воля. Във всичко си личеше промоутърската намеса – от щанда за мърч и правилата за поведение, през отказа за журналистическо отразяване, до забраната за снимане с фотоапарат! Щяха да ме изхвърлят за първи път от клуб, заради това, че снимам.
Нищо де… айде и човеко пари требе да изкара! Гледах да се наслаждавам на якия DJ set на Kprymethejaeger и загрявах с хитове, взети от целия спектър на щатската сцена. В някакъв момент на сцената се появи и някакво младо типче, което изкара няколко авторски парчета. Явно той се движи с турнето, но за съжаление не успях да разбера името му. На края на изпълнението му ясно си пролича влиянието на Учителя върху мисленето му, изпращайки ни с послания за истински ценните неща в живота.
Проповедите на Красьо Първия (KRS-Оne) започнаха малко след 22:00 ч. Ненадминат, както винаги. Не мога да си представя цялата световна Хип-Хоп сцена без него. Сигурно повече от половината парчета бяха напълно на фристайл. Нареждаше вдъхновения, почерпени от публиката и от своя дълъг път в борбата да направи културата нещо повече от рап и дрешки. Чухме доволно количество парчета и от новия албум Temple Of Hip-Hop Global Awareness. За да затвърди своите постоянни напомняния, че rap is something you do, hip-hop is something you live, на сцената се появиха и дузина брейкъри, които ни пръснаха гарнитурите. Светлините заедно с микрофона и експлозивните брейк движения бяха в пълен синхрон.
Момчетата бяха на топ ниво и наистина се забавляваха редом до една жива легенда. Но къде без другия важен елемент – графитите. След някой друг парцал на сцената се появи и графити райтър, рисувайки на платно зад гърба на KRS. В един момент миризмата на аерозол стана толкова задушлива, че се наложи концертът да прекъсне докато вентилацията дръпне аромата на боя. За първи път виждам и толкова много дискове и плочи, които се размахваха за подпис пред сцената. И аз се бях наредил с моето копие от книгата на Красьо – The Gospel of Hip Hop.
Както се появи някъде отзад, така и си тръгна отново през публиката. Това обаче не беше краят на вечерта. Организаторите бяха подготвили възможност да се срещнем с KRS-One в бекстейджа. Разбира се, това идваше и след плащането на една солидна сума (второто разочарование). Аз успях да се вмъкна именно с размахването на Библията (The Gospel of Hip-Hop) в опит за автограф. Една жена от антуража, която снимаше концерта ме фиксира и ме дръпна. Успя да ме преведе през тълпата и получих достъп до B-side залата на клуба, където имаше подредена изложба и където чакахме да получим своето време с Учителя. Изложбата представляваше дузина платна, които даваха контекст на хип-хоп културата, а също и за историята и работата на Temple of Hip-Hop. Не след дълго ни вкараха в коридорите на бекстейджа, където дойде и самият KRS-One. Разменихме няколко думи. Наистина емоционален момент, в който всеки получи своето време за автограф и снимка (отново всичко беше подредено като на опашката в мола). Цялата тази ситуация се разигра малко като по филмите. Групито отпред, което успява да се вмъкне и да получи своя златен шанс. Мно-о-ого яко!
За обобщение бих казал, че това беше може би най-добрият Хип-хоп концерт, на който съм бил (или поне в топ 3). Чувството за експлоатация и печалбарство (аре, бе… изкярил си вход за ВИП, недей рева) обаче, някакси бяха не на място в цялата картинка и резонираха на тотално други честоти с посланията изпратени от артиста. No hard feelings!
А ние продължаваme маратона с DJ Muggs през май.
- Total: 0
