„Защо да не проверя и концертчетата? Така или иначе ще съм в Амстердам, ще комбинирам полезното с приятното.“
След като се чекирах, скролнах в гугъл и хоп… концерт на KRS one като първо предложение…Мед!
Дните минаха като на конвейр – чек ин>полет>пристигане в Амстердам>работа>италианско>спане>работа>индонезийско>20:50 пред Paradiso>концерт>изкъртване>спане>работа>аржентинско>гледане на световното>спане>такси>полет>летище София.
Reeewind. Още се ядосвах, че нямаше как да взема апарата с мен (бях предупреден, че в залата е забранено да се снима с професионална камера), когато наближих поредната еднакво изглеждаща сграда в сърцето на Амстердам. Наместих се вътре и ме посреща приятния звук на old school-a. Веднага бях втрещен и от самото място. Клуб Paradiso е едно уникално пространство, което в ранните си години е било църква. От 1968-ма е сцена за музика и от тогава до сега е посрещнало стотици хиляди фенове на музиката и други изкуства. В първия момент си помислих, че може би сградата е била нещо като опера или театър, защото имаше два реда балкони. В последствие обаче видях неповторимите витражи точно зад сцената, които ми подсказаха за религиозното минало на мястото.
Красьо Първия (KRS one) не се забави изобщо и излезе точно по график. В този момент наистина не можех да повярвам, че още една моя музикална мечта се сбъдва. Живата легенда на Хип – Хопа, човекът, който е дал толкова много на всичките елементи на културата, стоеше пред мен (да вече бях най-отпред).
Take it down low, show them how it goes. Осемдесетарският звук, с който ни запремята Учителя, бързо премина в ранните албуми от 90-те. Следя изкъсо какво се случва с KRS one и поведението, и самочувствието, с което общуваше с публиката изобщо не ме учудиха. Или както той самият се изрази: „Now you will listen to the standards and the foundation!”.
Разбира се, че той е стандартът. След толкова много години (над 35 на сцената), след толкова много албуми (17 самостоятелни и 5 с BDP), след толкова много отдаденост без да изневери на идеята, не мисля че има кой да отрече, че KRS one е стандарт. На фона на витража, той изглеждаше почти сюреалистично… сякаш наистина ни преподава Хип – Хоп уроците. Даже до мен се появи и книгата му – The gospel of Hip Hop: The first instrument, която се размахваше от един фен с надеждата за автограф. Потта буквално се лееше по кабела на микрофона, а басът ни счупваше главите.
Както дойде на време, така и тръгна. Само 50 минути не стигат. Помислих си, че ако KRS имаше толкова кратко изпълнение в България, сигурно феновете щяха да нахлуят в бекстейджа и да го изнесат, за да си довърши. Другото нещо, което със сигурност нямаше да видя в БГ на един такъв Хип – Хопотетичен концерт е хора да седят по столчета като на кабаре (на терасите бяха насядали като в Народния).
Отметнах и това от списъка с желани банди/изпълнители. С нетърпение очаквам следващата човка от моя bucket list.
Вижте също и:
- Total: 0
