Оказах се в момент на някакъв когнитивен блокаж, който на повърхността се изразяваше в потрепващата неспособност да сглобя картинката, която виждах, която, ужким, бе проста. Момиченце седи на сцена и пее. Композицията е семпла. Това, което не пасваше в цялата работа, беше гласът. Виждах, че детето пее, обаче гласът сякаш не излизаше от него. Не можеше да излиза от него. Това беше впечатлението, когато за първи път я видях да пее по телевизията. Как този глас се побира в това телце? То беше като да побереш катедрала в калинка. Глас, който сякаш поставя императори на колене.
Иначе двете момчета, Ибрахим и Хасан, не ги знам. Честно казано, за пръв път ги видях с Крисия на клипа на песента, но очевидно е,че разцепват, дори за най-отдалечения от пианата човек на света като мен.
Преслушах резюме на всички други участници и с някои изключения песните се въртяха в някакви вариации на съвременна поп музика с детски прочит. Лошо няма, разбира се. Кадри от мечтана лятна ваканция, селфита с дядо, позитивност, радост… Екстра. Не, че „наш’те гарджета са най-хубавите“, обаче Крисия, Хасан и Ибрахим изпъкват ярко. Няма абсолютно никакво значение, че не са спечелили Евровизия 2014. Капацитетът на трите деца надхвърля с цели хоризонти форматирането, оценяването с SMS-и прочее.
Говоря за талази от суров, пръхтящ, блъскащ талант, който те удря през телевизора в лицето. А дори нямам способността да го разбера напълно, предполагам че разни музикални педагози, теоретици и познавачи трябва да изпитват някакъв тотален амок от трите деца. Те вероятно биха били способни да стигнат толкова далеч в Музиката, колкото и за три живота не бих могъл да осмисля. Може би, в живота си биха могли да стигнат някъде толкова далеч и дълбоко в Нея, че хоризонтите, които ще им се открият оттам, ще бъдат трудни за предаване на онези, които не са ги зървали никога и дори не могат да си ги представят. За За 3 минути те блъска демонстрация на чист талант, чиято монументалност е непропорционална спрямо детските тела, които обитава. И сякаш в моменти от песента, напомня на Йорданка Христова и Лили Иванова наведнъж, по най-хубавия възможен начин и в най-хубавия смисъл на сравнението.
А това е само началото на техния път, представете си колко още ги очаква! И тук идват много въпроси, наистина. Някъде четох коментар относно факт а,че Крисия е обградена с толкова много слава, публично внимание, обществен живот, че тя спира да може да бъде дете и че нещата се изкривяват много в развитието й. Безспорно, тя не е типично дете и е изложена на нелека и нестандартна за възрастта й ситуация. Не съм специалист и не бих могъл да се изказвам в дълбочина, но се надявам с тия дечица да работят и някои хора, които наистина разбират от психология, и наистина си знаят работата, за да могат да им помогнат през тези тежки изпитания за тях и дългият път, който ги чака. Защото, без съмнение, тези деца са изложени на страшно голямо напрежение и пред тях изникват ситуации и избори, които далеч не са част от едно стандартно протичане на детството. Те ще трябва да се научат да живеят и с тежестта на това, което собственият им талант им носи. Да не се покварят, да останат чисти, да не се докоснат до нищо, което дори далечно наподобява Бийбър, Сайръс, Криско и всякакъв друг вид и род пластмаса, които се представят за музика. Да не загубят себе си през годините, да не се главозамайват, да не се заслепяват от славата и блясъка, да продължават да се развиват винаги, да се научат да поддържат хармонични връзки с близките, семействата, околните си. Да продължават да бъдат достойни хора и творци, които вървят към незнайните хоризонти в Музиката. Това не е малко за учене и не е никак леко бреме за носене. С цялото си същество им желая на тия дечица да се оправят през цялата тая каша, да излязат невредими и да могат да се посветят на призванието си.
Евровизия за възрастните, от друга страна, приключи някак странно, разбудиха се много духове, въпроси; лагери се оформиха, сръбският патриарх анатемоса Кончита Вурст и я/го обвини за катастрофалните наводнения през лятото на Балканите, не знам колегите от Ватикана как са отразили събитието, там ситуацията е малко по-специфична… От толкова шмугане по изповедалните цял живот, не се знае с палеца дали не дава дизлайк, а некои други части да се усещат като видимо доволни… но стига глупости.
Мисълта ми беше, че ако трябва да направим сравнение в посланията на децата и възрастните, децата определено ни бият, което е прекрасно, защото така трябва да бъде, те трябва и ще ни надминат във всяко едно отношение. И за 3 минути си позволявам да се отпусна, и наивно да се заслушам в това, което песента ми казва „Но, повярвай ми, съвсем сами, този свят ще променим.“, „Ще бъде най-красивата мечта“…
Какво друго можем да сме, освен радостни, че децата ни излизат и отправят това послание на международна сцена, към други деца, към всички, през очевидния си, колосален талант, който те кара просто да замълчиш за 3 минути?
Krisia, Hasan and Ibrahim – Planet Of The Children
[media link=https://www.youtube.com/watch?v=axpRWY6e7Uo]
- Total: 0
