Рап. БГ. Отдалеч и накратко.

По едно време хоризонтът сериозно се беше смрачил, рязко и силно. Почина Валери Петров. Затвориха „Строежа“. Беше някъде ония дни, когато Криско се появи с дечицата на сцената да пее „Секс бурен, стрес нулев“

пред възторжените погледи, фотоапарати, смартфони и други пластмасови плочки на родителите си. Това беше усетено като много силен тъмен, хладен и зъл полъх за нашето общество. И изведнъж, надеждата изгря от неочаквана посока.

Става дума за БГ хип-хопа напоследък. Да, бе, честно, за т’ва ще ви говоря! Ценностите в рапа и така нататък. Намирам се малко далеч от родината от април месец на 2014. Оттогава нещата вървят, само че, както може да се досетите, социалните реалности се променят с едно преместване. Та, тук съм, малко без да има с кого да бистря софийски и родни теми. Има надничания към БГ през интернет, естествено, но лафът липсва. Реч, смях, ирония, фигури, метафори, жизненост, разговор, бе, брат.

Дойдоха ми гости тук и единият почна да пуска няк’ъв рап. Отне ми около няма и ден да захапя. Знаеш, в началото пропускаш музиката покрай ушите, обаче от време на време те клъвва за ухото и не те пуска. И почваш да внимаваш, да слушаш и да чуваш. Бре! К’во? Я? Я, пак, копеле! К’во е т’ва, бе?

Жлъч, брато.

И изведнъж, след 6-месечна абстиненция за родна реч, чувам в квартирата си някакво типче, което не спира да ми захапва ушите с някакви тънки рими. Изведнъж чуваш някой да ти фрийстайлва (заеби!) за епоса за Гилгамеш, някаква поема на Виргилий, да ти преразказва Мичио Каку. А? В последвалите дни настъпва еуфория от откриването на всяка следваща рима, пасваща с всяка предишна.

Аз съм от първите хора, които ще си признаят, че не разбират много от хип-хоп. Имам 15 кофи с неща, дето не знам, не съм виждал, не съм слушал, не съм чел. Обаче това не може да посегне по никакъв начин на изтръпването във врата, когато добрият ритъм, с добрата рима и добрият глас съвпаднат в едно. Имам остър нос за тия работи в хип-хопа, брато.

Забрави рапа. Ирония, сарказъм, уместна демонстрация на култура, адекватни ужилвания по разни въпроси, касаещи всички ни.

От другата страна имаш бойли и гърли, дето пеят в паркинга на мола, за това колко е хубаво в мола, който екстаз кулминира в някаква оргазмотронна феерия от цветове, цици, гъзове, дрехи, коли, гепарди, бели, кафяви и черни мечки, светлини във всичките нюанси на циклама и пенбяното. И после как след мола ще идат на парти, да фукат от евтиното гадно, а па ако тате има фабрики, може и от скъпото. К’во училище, ма? Ние мислимЕ позитивно!!!

Сякаш са ни доста кът носителите на текущо, адекватно и свежо слово. Нещо много се понапълни въздуха с някакви вемтивяващи (вМТВ – от телевизията) фигури навсякъде, дето кръжат в пируети от радост и честват себе си.

Рап наградите 2014. Че то, кат се почна… 28 награди бяха раздадени в 28 категории. На сцената настъпи няк‘ва адска суматоха от хора, които излизат, получават награда, напускат, после се връщат от своя страна, те да връчват, след т‘ва идват пак да взимат още. Всеки на всекиго дава статуетки. Всички бяха наградени, всички бяха важни за хип-хопа, всички бяха победители. Нямаше победени, освен (както по-късно стана ясно) тия „дето ни критикуват нас и не са ни изобщо на нивото“. Водещите Део и Елена също взеха награди. Елена излезе като водещ, после влезе и като изпълнител (Ice Cream), даде награда, взе награда. Део също, само че той два пъти пя и май два пъти взе награда, супер неочаквано, дори за самия него. Разбира се…

И изведнъж ти изскача някакъв човек и ти преразказва епоса за Гилгамеш. А?!

[media link=https://www.youtube.com/watch?v=BhyBjfn6Sz8]

Първата ми група беше House of Pain. После последваха Cypress Hill, силен 2pac период, Wu-tang, Onyx и така нататък. Във времената, когато БГ сцената беше Ийст коуст срещу Уестсайд, на различна степен на сериозност коментирана тема. Хората бяха Шамара, Спенс, Ъпсурт, Шошо, Слим, DRS и много други. Хора оттук-оттам с различни виждания, идващи (или отиващи) към рапа по различни пътища – от откровени тъпотии, имитации на най-тъпото от всичко вносно до силно индивидуални почерци и стилове, интелигентно асимилирано в местен контекст, а не изкрякано през полу-български, полу-псевдоанглийски, никак гангстерски.

Всички бяхме някакви деца на прехода и сигурно сме прехождали и в това отношение. Но нещ ли, от това поколение, си останаха и доста силни имена, които си отекваха във времето и тия, които искахме да слушаме хип-хоп на умен български, разполагахме с техни клипове в Тубата и спомени от някакви брилянтни изпълнения на живо.

Мина време и много ги похвана възрастта, да си рапър си е до един момент. Нито има пари, нито пък можеш житейски завинаги да останеш баш съвсем рапър, ‘щото някак си седи странно. Пък то и сигурно някакви други неща почват да текат – по-сериозни доходи, семейства, знам ли, работите от живота. Годините си течаха и по пътя чалгата успя доста добре да се адаптира към всякакви други функциониращи пазарни форми и да стъкмява дуети, сътрудничества, да не говорим за редовните участници в журитата на музикални формати и прояви на хайлайф, вип и прочее тънки и високи ивици на обществото ни. През годините останалата част от музикалната индустрия сякаш също се светна и започна да се опитва да налага образи и хора, „извън чалгата“, които да могат да се вписват, да се котират, да се виждат и да се гледат, да участват навсякъде и ако може всеки един незначителен детайл по тях и тяхното ежедневие да бъде проследен от някакво комерсиално послания, което по някакъв начин да води до някой мол. Яко блинг-блинг, батко. Кълки яко, количици, кучици, голи ключици, мани. А като се заслушаш, ти римуват на „-па“, „та“, „-ра“ и „ла“.

Некви други се опитваха да развиват БГ генгста-рап сцената. Бате, колко може па да си “Onyx” в БГ вариант, а? Аре, ше ви замола, тия дето чувстват София като Ню Йорк, Москва, Рио де Жанейро, Мексико сити, Каракас, Богота, Меделин или Ел Ей, да си вдигнат blood или cribs кърпите на носа, за да си останат неразпознати в техен интерес, да си облекат жакетите от клипа на Ruff Riders и с моторите и стрийт идилиите с гуми и кучици, да забегнат с пълна газ в посока следващия най-гангстерски град извън страната. Ако обичате, таковата…

А после дойде Криско. Някаква сянка на сопол. В началото се въртеше по скайп и се препращаше между хората като обект на ташак песента му „Тя е кучка“. Кумулативно към момента песента има може би малко под 400 000 гледания. С много труд изглежда, не щеш ли, малкото типче с череп като на неголям сварен октопод изгря с някакви песнички, забъркани в някакъв психоделичен микс от ABBA, Aqua (Barby girl предимно имам предвид) на фона на някакви поп-ритми, в некви цикламено-цицести, лъскави клипове пълни с ебане и предназначени за аудитория ужким около 18. И какво направи той? Надуши безсмъртната ниша: „Ебане, дрога, пиене, парти“. Плочата почва да се върти и да издава ония странни електроидни звуци, които се вплитат в гласа на Криско по клиповете и записите му. Некой се сети, че може би не било добре за децата. А, верно ли? Нека мама и тате да заведат 3-годишната си щерка на рождения ден на модната къща, в която са я записали, за да си знае от малка. И да я качат на сцената, до Криско, да я хване за ръчичката, за да може заедно да пеят „Секс бурен, стрес нулев“, и така да я снимат за семейните архиви. Не вярвате? Да,бе, не се ебавам, материалът изтече в нета преди известно време. Група дечица на сцена около Криско на средна възраст 4-5 годинки пеят с него двете му най-въртяни песни. Едно момиченце почти го е хванало за ръчичка, ама може би дори тоя сопол си е дал сметка, че може би има нещо нередно в това.

И така. Коментарите по съдържанието на горния линк сигурно биха могли да oпишат епични трудове, но няма да се спираме на това. Гняс. Някакви други МТВ емулирани мъжки и женски гримирани, балсамирани, лъснати, наоблечени, наснимани, превъзнасяни, превръщани във ВИП не-знам си къде си гърли, бойове и не знам още к’ви ти пеят за „животът е вечно парти в Мола, дай да харчимЕ пари, щото сме луди, ЙОЛО“. Аре, тва го има и на Запад, и на Изток.

В крайна сметка много шум за нищо. Има си го баунсa и блинг-блинга, то ще си върви, то си е дойна крава, дето сама нема да остане. Ама сега е друго. Бате, накратко казано, всичко в рапа в момента май е ок. Пластмасата винаги ще е там, обаче сега има добре видима наследственост на идеята, че хип-хопът в местни условия може да бъде изразител на истинско слово, живо и творящо, свободно, гъвкаво. И продължението на тази идея за мен е, съзнателен или не, акт на родолюбие. Защото това е сериозен принос за една актуална, адекватна, остроумна, местна реч. Реч, която се разграничава от и осветлява фалша, която подредено хапе кофти точки и моменти, която говори за днес, за вчера, за утре. Защото някакви процеси са протекли правилно. Защото качествените работи от 90-те години на 20 век и 00-те години на 21-ви век (сметай, бате, за пръв път се изказвам по тоя начин, честно) са успели да бъдат предадени и усвоени от следващите.

[media link=https://www.youtube.com/watch?v=FWCAgddbUFk]

А следващи, които да носят факела добре, има. Нещата сякаш се консолидират, има вълна, на основата на предаване на идеи, наблюдения, остроумия, емоции, проникновения, позиции, през качествен и творчески собствен език и музикалност. Игра и конструкции от думи и мерена реч, чиято динамика и гъвкавост отварят и разкършват настоящия всекидневен език. Стройно оформени остроумия, които понякога се извиват рязко, за да захапят ушите ти и това между тях. Широк размах в позоваването на очевидната дълбока култура с цел илюстрация, осмиване , посочване с едно висящо мълчание накрая. В сенките на псевдо-MTV блясъка седи една група от момчета, не мога да ги видя колко са точно, ама има три силуета, дето се очертават по-отпред, един нисичък с цигарка, един висок без и един със скептично повдигната вежда, който си свива.

И понеже съм извън страната толкова време, моля Ви, кажете ми, че и в другите стилове на българската музика се случват такива неща!

Керанов, MD Manassey, Явката ДЛГ, Madmatic – Тъмна личност
[media link=https://www.youtube.com/watch?v=iaQOiUdhhT8]