Idemo Srbija! EXIT 2018

Idemo Srbija! EXIT 2018

Потегляме към Exit -a. Вече за четвърти път. Очакванията са големи, все пак вече имаме голяма база за сравнение с предходните издания на феста. В допълнение няма как да не отбележим и факта, че Нови Сад е един от претендентите за Европейска столица на културата 2021. Титла, която би донесла на града сериозни дългосрочни придобивки, по примера на другите европейски столици на културата. PLOVEDIV. 🙂

Два пъти вече печелил наградата „Best Major European Festval”, Exit тази година залага на над 1 000 изпълнителя, повече от 40 фестивални зони, разположени в най-голямата за Европа, колосална и уникална, Петроварадинска крепост. Както всяка друга и тази година фестивалът, който се проведе между 12 и 15 юли си имаше мото – Freedom. Чисто и ясно.

Ден 1

Пристигаме, леко закъснели, след грандиозното пътуване с автобус, изтощителното чакане на границата, безкрайното вървене от хотела в покрайнините на града и вечното търсене на перфектната плескавица преди фестивала. Serbia’s finest!

На главната сцена вече е LP, един от хедлайнерите за вечерта. Повечето от вас знаят коя е Laura LP Pergolizzi, затова няма да се впускаме в безкрайни обяснения. С две думи: timeless, genderless. Винаги съм си задавал един въпрос: Дали е момче или момиче. 🙂 Всъщност какво значение има изобщо… Макар и с известно закъснение успяваме да хванем няколко песни и за мой късмет дори любимата ми When We’re High, както и винаги актуалната Lost On You

Let’s raise a glass or two
To all the things I’ve lost on you
Oh oh
Tell me are they lost on you?
Oh oh
Just that you could cut me loose

Преминавайки през останалите сцени установяваме, че не се случва нищо интересно… Нищо, което да ни грабне. Озоваваме се в края на крепостта, хвърляме птичи поглед над главната сцена. Абсолютно в точния момент и на точното място, за да можем да се насладим в пълнота на фойерверките, част от официалната церемония по откриването на фестивала. Феерично!

Потегляме към Dance Arena-тa. Любима сцена от предишни години. Тази година определено са се постарали повече. Уникални аудио-визуални инсталации и светлинни ефекти.

А там е Anastacia Kristensen. Не е особено впечатляваща, пуска доста еднообразно, дори леко зациклящо (в неприятния смисъл на думата). Да изчакаме и Amelie Lens все пак, може да е по-добре. Е, добре, дочакахме я, но нещата не се подобриха кой знае колко. Малко по-живо беше, но не толкова, че да ни накара да останем още тук.

Ден 2

Обикновено посрещаме залеза на реката, където гледката към Петроварадин е най-впечатляваща, но днес залезът ни намери на главната сцена. Може би малко незаслужено MAiKA e получила доста ранен час и главната сцена все още не е изпълнена до краен предел. MAiKA компенсира с енергия и визия, която винаги ми напомня на кукер, може би заради маските, може би заради енергичното и неуморно подскачане на сцената. През Mlada, Borders, River Sava и повечето песни от албума Balkannibalism MAiKA успя да зарази публиката с енергия

След тях на сцената е Ziggy Marley. От уважение оставаме да чуем първите няколко песни и след това е време да видим какво се случва наоколо. Намираме любимата ни сцена Silent Disco. Там едновременно пускат двама диджеи, а присъстващите хора са със слушалки и могат да избират кой от двата канала на слушалките да си пуснат. Доста е забавно да се наблюдава как танцуват околните, докато ти слушаш нещо в съвсем различен ритъм. А да не говорим как изглежда отстрани на хората, които са без слушалки. Lots of fun!

Озоваваме се на Disco Zone by Converse, където Marina Parazic пуска комерсиални модни дискотечни танцувални хитчета. Доста приятно, като се има предвид, че сцената се намира на едно от панорамните тераси на крепостта и разкрива велика гледка – нощната панорама на Нови Сад, потопена в река Дунав.

Решаваме да се отправим отново към главната сцена и да подкрепим френската Монтана. И други наши сънародници са направили същия избор. Няколко песни по-късно е време за освежителна биричка и малко релакс. Лека промяна в line-up-a измества фаворита ни за вечерта Burak Yeter преди Jax Jones. Идеално! С малко закъснение успяваме да се гмурнем сред тълпата тъкмо навреме, за да избухнем на Tuesday.

Следва Jax Jones, но след Burak- а някак си вече всичко звучи слабо. Пет песни и е време да (се) затваряме.

Ден 3

Днес залагаме на experience-a. Програмата не е впечатляваща, затова ще се възползваме на макс от всевъзможните фестивални активности. Изкачихме дърво, търкаляхме се върху дънер, управлявахме дрон, шофирахме автомобил в нетрезво състояние (чрез симулатор), пихме бира (без симулатор). И така в игри и закачки се насочваме към Главната. Френското електронно дуо Ofenbach беше предвидено за излезе на сцената в 00,30 ч. Това беше и единственият гвоздей в програмата за вечерта и групата, която задължително исках да чуя. А там, на главната сцена, все още е Grace Jones, прочутата поп икона, кралица на диското, моделка, актриса и т.н. е, добре, да я чуем и нея. Няма как да отречем, че жената знае как да прави шоу. Все пак има дългогодишен опит. Качествен пърформанс, на световно ниво. Кадифен глас, екстравагантна визия и странно чувство за хумор. Гласът й е оръжие и тя определено знае как да го използва. На сцената е облечена с черен корсет, а тялото й е обсипано нарисувано с бели ивици, контрастиращи с тъмната кожа. Усещането беше за нещо екзотично, футуристично, вуду-магично. В своите движения по сцената прилича на гъвкава зебра, а аксесоарите й са внушителни. Определено си личи, че се забавлява с това, което прави. Предаде своя положителен вайб на публиката. И така по време на цялото изпълнение.

След дългото чакане най-сетне фронт стейдж, като в добрите стари фестивални времена, се появиха Ofenbach! Невъзможно е да се съпротивляваш. Be mine и Catchi накараха дори най-срамежливите фенове да разкършат снага. Пролича си и любовта им към ретро рока. We will rock you! В крайна сметка се получи съвременна комбинация от поп денс с щипка ритъм и блус. Идеално.

А Dance Arena-та се управлява от Boris Brejcha, който беше така добър да даде интервю за DJambore.com преди феста. Фраш от хора, не можеш дори да се разминеш… Аз не бях в настроение за прекрасния му монотонен саунд… Трябваше ми нещо по-живичко. Все пак е вече 4 часа сутринта. Айде, лека нощ.

Ден 4

Late festival check-in. Днес ще бъдем само на мейн стейдж. Решено е. А там Alice Merton. тъкмо свършва. Като за финал успявам да чуя единствената й песен, която знам No Roots. Найс. И така идва ред на дългоочаквания, феноменален и чутовно известен Martin fuckin’ Garix! Със зъби и нокти си проправяме път през екзалтираните тийнейджъри, само и само да сме най отпред, за това, което предстои. Браво на момчето, направи яко шоу, но май предния път на Денс Арената бе по-грандиозно. Или може би очакванията ни са били по-големи, не знам и няма никакво значение. Следва Mahmut Orahan, също един от фаворитите ни за вечерта. За пръв път ще го слушам на живо. А същевременно с него на сцената работници правят подготовка за следващия изпълнител. Е много тъпо. Никакви пиро ефекти, пускаше си човекът каквото имаше да си пусне и толкова. Никакво фестивално усещане, все едно съм на Слънчака. Добре, че беше класикът Дейвид Гета да надвие и най-готините ни очаквания и да изгърмим за финалната вечер.

4 дни EXIT, 200 000 посетители, фойерверки, ритъм и туптене… Какво повече му трябва на човек, за да се понесе с доволно прискърцване обратно към София.

текст: АнтониЙо

снимки: Гроздан Георгиев – > още тук.