Hip Hop Kemp 2019

Здравейте! Преди време бях писал една статийка, на тема защо да отидем на Hip Hop Kemp 2019. Е отидохме, видяхме и сега ще ви разкажа, какво се случи на фестивала. В следващите редове ще ви опиша личните ми впечатления за феста, артистите и цялостното преживяване.

(пише ви Светослав Ежков)

Ден 1.

Още с пристигането си предишната вечер забелязах, че сцените в хангарите са изкарани пред самите помещения и от закрити сцени ги бяха превърнали в открити. Тази тактика се оказа добра, защото валя малко и не беше потно и задушно, като минали години, а точно обратното – прохладно и свежо.

Първият ден от фестивалa започна с изпълнение на главната сцена от YBN Nahmir. Младата надежда на XXL (XXL Freshman Class of 2018) излезе на сцената заедно с приятелчето си Almighty Jay и двамата избухнаха здраво. За сценично присъствие и енергия, няма какво да кажа и двамата бяха на ниво и не спряха да се движат по сцената, но имаше нещо, което не мога да ви спестя – пяха на плейбек. Не просто инструментал с оставени подложки или припев, всичките му тракове вървяха със записаните оригинални вокали отгоре от начало до край. В един момент YBN Nahmir просто се надвикваше със себе си от инструментала, което на мен лично не ми хареса, но, както казах по-горе, този текст е изцяло изразяване на лична гледна точка – някои може и да харесват този тип изпълнения, а аз да съм твърде “old school”. За мое щастие обаче нямаше други такива в рамките на целия фестивал.

След плейбек фиаското реших да видя, как стоят нещата на брейк сцената, а там се провеждаше нещо много необичайно – битки двама срещу двама в стил хип хоп и хаус танци. Да звучи странно и наистина беше странно. Диджеят пускаше по едно парче хип хоп и едно хаус, а участниците трябваше да се адаптират към това преминаване от един стил в изцяло друг. Някои така и не успяха и продължиха да правят хеликоптери под звуците на монотонна хаус музика.

Аз също не можах да се адаптирам и реших да отида при моите приятели от vinylism.de, които имат едни от най-яките и редки рап плочи в Европа. Докато се ровех из прашните щайги, осъзнах, че в съседната шатра се провежда Freestyle Rap Battle между чехи, поляци и словаци. Тези 3 нации имат една много специална дума, която можеш да използваш за горе-долу всичко, а именно думата “курва”. Заслушах се, какво рапират и осъзнах, че без значение от коя нация е участникът 90% от думите бяха “курва”, така че ако сте ходили на тъпи Рап Батъли в България, където всички говорят за майки и амфетамини, да знаете може и да е по-зле.

Купих си няколко готини сънгъла на Da Youngstas и Poor Righteous Teachers (ако не знаете някоя от тези групи, веднага ги преслушайте в тубата преди да продължите с четенето), наслушах се на “курва” и дойде време да се върна на главната сцена, където бяха започнали ветераните Apollo Brown & Rapper Big Pooh. Удариха силно с парчетата от общия им албум “Words Paint Pictures” от 2015 г., както и с няколко нови парчета, за които казаха, че са част от предстоящ техен проект.

Последва кратка почивка (за мен, фестивалът си продължаваше с пълна сила с изпълнения на местните артисти), а след нея започна и най-нестандартното и странно изпълнение за целия фестивал, а именно солото на легендарния диджей на Beastie Boys – Mix Master Mike. Скреч пионерът направи невероятен микс на живо, преплитайки рап класиките на Beastie Boys с цял куп парчета от други стилове. Както казват хората, имаше за всекиго по нещо и от всичко по малко. Изпълнението включи old school, new school, trap, big beat, както и метъл и електронна музика, като най-голямо впечатление ми направиха три определени парчета, които Mix Master Mike вкара по уникален начин – Papa Roach – “Last Resort”, Dr. P – “Tetris” и ABBA – “Mamma Mia”. Не бях и предполагал, че ще чуя тези песни в един микс и то на хип хоп фестивал, но се получи страхотно. Разбира се, нямаше как да мине без да покаже защо се слави, като един от най-добрите в скърцането на плочи и през цялото време преплиташе парчетата с класическите Mix Master Mike скречове, а за капак ни показа “beat juggling” само с една ръка!

Трябваше ни време да осъзнаем, какво се случва след “Повелителя на Микса” и техническото забавяне, което последва, беше добре дошло. Както каза водещият “не е Hip Hop Kemp, ако няма технически проблем”. Оправиха проблема и на главната сцена изскочи Freddie Gibbs. Роденият в Индиана рапър беше много надъхан и подобно на YBN Nahmir (като изключим плейбека) не спря да се движи по сцената. Изпълни доста парчета от последния си албум “Freddie” и не забрави да ни покаже колко мрази полицията. Бил съм на доста рап концерти и винаги има “fuck the po po”, но Freddie Gibbs направо счупи рекорда, като накара публиката да крещи нецензурни думи по адрес на органите на реда над 10 пъти.

Поздравихме подобаващо полицията и стана време за главния концерт на вечерта, а именно френската група Hocus Pocus. Освен двете емсита и диджей на сцената излязоха цяла банда музиканти, които свиреха на живо. Получи се пълна хармония между всички, като диджеят, може би принуден от Mix Master Mike, показа доста сериозни умения и техники зад грамофоните. Накара емсито на групата 20syl, който освен това е и диджей, да се качи при него и двамата направиха доста сериозно скреч и бийт джънгъл шоу. Всички класически парчета на Hocus Pocus бяха изпълнени в стил джаз хип хоп, като за някои от тях бяха подбрали изцяло нови инструментали, мен най-много ме впечатли най-известният сингъл на групата “Hip Hop ?”, защото новият инструментал нямаше нищо общо с оригиналния, но звучеше супер.

Концертите на главната сцена приключиха с Hocus Pocus, но партито не свърши до тук. На сцената пред хангара вече беше започнал легендарният The Alchemist. Алхимикът представи сет от изцяло негова продукция, а както може би знаете, той има доста. Отново с парчета, които той е продуцирал отдаде почит на три емсита, които за съжаление не са вече сред нас – GURU, Prodigy и Mac Miller. Завърши с изненадващ рап фрийстайл, за да ни припомни, че преди да “кове” инструментали, The Alchemist е започнал кариерата си като емси в групата “The Whooliganz”, а след това извика на сцената бруклинската легенда Illa Ghee, който също рапира на прима виста без подготовка.

Удари полунощ и се появи един наш познайник, който е бил не веднъж или два пъти у нас – BlabberMouf. Блабъра (както си го наричаме тук) беше подкрепен от друг наш познайник ElMatic и диджея продуцент Figub Brazlevic. Последва класическо BlabberMouf изпълнение на най-известните му тракове, като някои от инструменталите бяха изцяло заменени с продукция на Figub. По едно време толкова много избухнаха всички, че Figub реши, че му е скучно зад грамофоните, хвана микрофон и изскочи да помага на емситата, че дори и направи няколко набирания на сцената. Това може би е първият път, в който виждам изпълнителите на сцената да са по-екзалтирани от феновете под нея. След такова размазващо шоу нямах повече сила да остана на последните две изпълнения (WLODI и Supa Kaiju) и ден първи от Hip Hop Kemp 2019 приключи за мен.

Ден 2.

Времето беше чудесно, разходихме се в Храдец Кралове, хапнахме и дойде време да се върнем пред главната сцена за откриването на втория ден. Там заварих една изпълнителка, която не бях чувал, но останах доста впечатлен от нея. Yugen Blakrok от Южна Африка заедно с нейния диджей и продуцент Kanif the JhatMaster направо завладя публиката с присъствието си и тежките тематики на парчетата и. Беше в черни кунг фу дрехи, все едно излязла от някой от филмите, вдъхновили Wu Tang Clan и дори за миг не изгуби вниманието на публиката. Препоръчвам на всеки един от вас да преслуша няколко нейни парчета, защото е наистина добра.

Без никаква пауза след Yugen Blakrok изскочи Black Milk заедно с неговия бенд, който се състоеше само от клавирист и барабанист. Няма да лъжа, започнаха слабо и даже бяха скучни в началото, но с напредване на времето вместо да се изморяват, като че ли набраха скорост. Към края на изпълнението си вече бяха много надъхани и успяха да компенсират напълно слабия старт. По едно време дори имах чувството, че цялата сцена се тресе по ударите на барабаните, а Black Milk подобно на Блабъра от предишната вечер, не спря да се движи до края на изпълнението му.

Бях доста доволен от силния старт на деня и реших да отида до брейк денс арената. Там се провеждаше състезание двама срещу двама наречено “Funk Style”. Музиката беше стриктно фънк, както може би се досещате от името, а участниците бяха заложили главно на “Toprock” стила. Получи се добро състезание, макар и да не успях да запомня имената на двамата победители, за което моля да ме извините.

Брейкът продължи с класически един срещу един турнир, но нямах възможността да остана до финала, защото на сцената започнаха класиците от Smif-N-Wessun. Последва класически SNW лайв, който не се различаваше с много от участието им в София през май. По едно време дори Steele даде шише с вода на фен в публиката, на когото явно му беше станало лошо. Разбира се, нямаше как да минем без дебютния сингъл на групата “Bucktown”, както и със сегмента, в който отдават почит на починалите си колеги. Завършиха с парче посветено на единствения член на Boot Camp Clik, който не е сред нас – Sean Price!

Hip Hop Kemp е мястото, където може да намерите цял куп нови изпълнители, за които не сте чували. На втория ден аз открих цели три нови, като първите две бяха дами. Smif-N-Wessun си тръгнаха, а ние отидохме пред хангара, където беше започнала Ivy Sole. Не бях чувал за тази изпълнителка от Филаделфия и подобно на Yugen Blakrok останах много приятно изненадан. Ivy Sole може да пее, може да рапира и може да прави и двете по уникален начин. След момчетата от Бъктаун нейното соул рап изпълнение дойде доста релаксиращо, като да ни подготви за предстоящата лудница.

Върнах се на главната сцена, където за осемнадесети пореден път на Hip Hop Kemp забиваха словашките легенди Kontrafakt. Който е бил на този фестивал, няма как да не е чувал Kontrafakt, а публиката, която беше доста по-многобройна от обичайното, леко казано полудя. До този момент нямаше друг изпълнител или група, когото публиката да боготвори така, както Kontrafakt. Личи си, че чехите и словаците си ги обичат повече от американските легенди, е няма лошо – нека се подкрепя местната сцена.

Отново на сцената пред хангара се беше събрала тълпа, а аз открих нов изпълнител номер три за вечерта или в този случай не един човек, а група. Too Many T’s директно от Лондон, за пръв път на кемпа взривиха тълпата с нестандартния си стил наподобяващ Beastie Boys, ако се бяха родили през 21 век в Обединеното кралство. Много надъхани двамата от Too Many T’s направиха страхотен концерт, представяйки дебютния си албум “South City”. Споменаха, че мечтата им е да обикалят света с музиката си, е явно им се получава.

Обратно на главната сцена за коронните изпълнения на вечерта. Първи беше Masego, който нямаше как да не започне с вечния си хит “Tadow”. Излезе с огромен бенд и своя доверен саксофон и направи наистина грандиозно шоу. Имаше рап, имаше соул, имаше джаз и най-важното имаше уникално сценично присъствие. Това беше един от най-добрите концерти за фестивала, а Masego показа, че освен да пее и да свири може и да прави инструментали. На живо пред публиката с помощта на синтезатор и лууп машина спретна за 20 секунди инструментал с джаз хип хоп звучене, мечта за всеки един саундклауд рапър. Наистина огромен музикант.

Веднага след него щафетата пое Tech N9ne. Най-успешният независим рапър в света излезе на сцената с Krizz Kaliko и направи близо час и двадесет минути концерт, като дори изпълни колаборацията си с Machine Gun Kelly “No Reason”, заради която започна войната между MGK и Eminem. Основателят на “Strange Music” не пропусна да спомене този факт без особено много контекст. Самият Tech N9ne сподели, че е имал огромното желание да подготви два часа шоу, но просто не е имал достатъчно време. Въпреки това, никой не му се разсърди, тъй като двамата с Krizz Kaliko изпълняваха съвместни и солови парчета повече от час.

Кратка почивка и започна последният концерт за втория ден на фестивала, а именно Brother Ali на малката сцена пред хангара. Тъй като това беше последното изпълнение изобщо за вечерта, тълпата беше многобройна и нямах никакъв шанс да се набутам отпред, но прес пропускът ми даваше право да вляза в “бекстейджа” отстрани на сцената. Там вече чакаха Brother Ali Yugen Blakrok, Tech N9ne и Krizz Kaliko, както и Illa Ghee, който беше в публиката по време на изпълненията на по-голямата част от колегите му. Brother Ali излезе на сцената и показа защо е един от най-значимите изпълнители на “Rhymesayers Entertainment”. Изпълни парчета горе-долу от всичките му шест студийни албума, както и няколко сингъла. На края публиката беше толкова въодушевена, че не го остави да си тръгне. Въпреки, че самият Brother Ali не беше подготвил нито едно парче за бис, изпълни акапела преди да си тръгне. С това изпълнение приключи вторият ден от феста и вече беше време за почивка, както за публиката, така и за изпълнителите.

Ден 3.

Последният ден на Hip Hop Kemp започна и понеже съм любител на диджеинга и търнтейбълизма, реших да посетя Скреч шоуто на една от малките сцени. Там се бяха събрали няколко местни ентусиаста, които скърцаха под съпровода на фънки инструментали и представяха различни техники на публиката. До сега на фестивала не бях присъствал на такова шоу и бях приятно изненадан, но не мога да кажа впечатлен, тъй като няколко месеца по-рано бях на Qbert и Първият Български Скреч Сайфър в Пловдив в рамките на фестивала “Street Masters”, но това е друга тема…

Главната сцена отвори за последен път тази година и първи там бяха DJ Skizz и Crimeapple. Диджеят излезе и направи брутален микс с доста известни фънк парчета и интересното тук беше, че всяко едно от тях е семплирано в още по-известен рап трак. Общо взето, тази година имаше доста силни диджейски изяви през цялото време. Crimeapple е рижаво бяло момче от Ню Джързи, но интересното при него е, че рапира на испано-английски и изненада всички присъстващи като изскочи с римите си на испански.

Второто изпълнение за деня на главната сцена беше на легендарните Masta Ace & Marco Polo. Поради лични проблеми Marco Polo, е пропуснал последните няколко турнета и това беше първото им съвместно участие от доста време насам и се постараха всичко да е на ниво. Подкрепен от своя дългогодишен приятел и колаборатор Stricklin Masta Ace, изпълни парчета от последните си два албума, като наблегна на “A Breukelen Story”, който е продуциран изцяло от Marco Polo. Чухме също и “Do It Man”, което е първата колаборация между двамата.

От главната сцена се насочих към хангара, откъдето звучаха джази инструментали. Там заварих Awon & Phoniks, които не са особено известни, но който ги е чувал знае, за тяхното джаз хип хоп звучене. Awon изпълни много парчета от дискографията им, която наброява цели четири студийни албума, като не пропусна вечната класика “Real Hip Hop”. Това постави началото на три поредни концерта на малката сцена пред хангара, които си бяха достойни за главната.

Втори от тройката бяха Clear Soul Forces, които след джаз звученето на Awon & Phoniks удариха доста тежко. Момчетата от Детройт представиха чисто новият си албум “Still”, като сценичното им поведение беше най-доброто за фестивала. Единствената група на феста с подготвена хореография – взимаха си микрофоните от ръцете докато рапират в точно определени моменти, когато имаше изстрел в парчето някой от тях се строполяваше на земята и какви ли не други заучени неща. Личеше си, че са се подготвили добре и не го правят за пръв път. Това беше и единствената група, която си нямаше диджей и едно от емситата изпълняваше тази роля, но и тук си личеше, че и това са изпипали, защото нямаше грешка. Междувременно направиха няколко фрийстайла и за капак завършиха с парчето, което ги направи известни “Get No Better”.

Третият беше моят личен фаворит Illa Ghee. Той не изневери на тежкия си бруклински стил и направи много добро шоу. Изпълни доста класики плюс парчета от новият му албум “The Whole Half Of It”. Не пропусна да отдаде почит на двамата помогнали най-много за развитието на кариерата му – Sean Price и Prodigy. Както ви споменах по-горе, Illa през цялото време си беше в публиката по време на фестивала и дори на неговото собствено участие, не се сдържа и слезе да изпълни “Dope Pushers” долу сред тълпата. Дори след края на концерта остана да се види с всеки един фен, който желае.

Поздравих Illa, разписа ми програмата на фестивала и се насочих отново към главната сцена. Там публиката беше огромна, колкото на Kontrafakt предишната вечер, а на сцената се качиха добре познатите у нас Dope D.O.D.

Без да си кривя душата заявявам, че не съм им фен и тяхната музика не ми допада, но не мога да отрека, че направиха грандиозно шоу и дори аз скачах заедно с тълпата. Изтъкнаха на няколко пъти, че те са истинска група, която пее на живо и казаха на “плейбек” рапърите “да го духат”. Не знам дали визираха YBN Nahmir или по-скоро говореха общо за всеки, който не уважава публиката и не си прави труда да си изкара репертоара на живо.

Dope D.O.D. си тръгнаха след няколко “последни” песни, а с тях и голяма част от тълпата, което беше супер, защото вече можеше да се диша. Много цветни и надъхани EarthGang направо превзеха сцената. Проповядваха световен мир и не пропуснаха да изпълнят най-известното им парче “Meditate”. Подсетиха ни, че съвсем скоро ще издадат дебютния си албум “Mirrorland” и дори събраха най-странната танцова формация. Избраха пет случайни човека от публиката, които се качиха на сцената и танцуваха заедно с тях. Справиха се добре, почти като да са го репетирали. Самите EarthGang признаха, че правят това на всяко тяхно шоу, но този път на кемпа им се е получило най-добре.

Последното изпълнение за кемпа тази година бяха поверили на младата надежда Token. Двадесет годишният рапър от Бостън се раздаде за публиката и дори спомена, че в Европа се чувства като у дома си, защото първото му турне в живота е точно в Европа, когато дори в родния му Бостън никой не е искал да му уреди участие. Изпълнението беше изцяло с ново трап звучене и представи сравнително новото си парче “Run It Back”. Интересното беше, че за изпълнението на Token имаше най-сериозна охрана, като дори не позволиха на фотографите да го доближават, а накрая го изведоха, като с полицейски кордон. Това беше краят на тазгодишния фестивал.

На следващата сутрин си събрахме лагера, пихме по едно кафе и си тръгнахме към България. Надявам се разказът ми да ви е бил интересен и да се видим следващата година в Храдец Кралове на Hip Hop Kemp 2020.