Какво си си пожелавал напоследък да изживееш live (жив или умрял 🙂 ) ? Любовна трагикомедия, екстремно гмурване в океан, покоряване на висок връх (какъвто да е той/то) или да слушаш на живо някоя от групите, които изпълняват саундтрака на посредствено непосредствения ти живот? Аз искам всички тези неща, ама най-много последното. И желанието ми бе преизпълнено. Заради NOS Alive 2018.
Слушал ли си някоя от тези банди? Дори някои да не си ги чувАл, със сигурност поне малко ти притръпва като видиш, че на едно място можеш да съпреживееш Pearl Jam, Arctic Monkeys, QOTSA, Jack White и Nine Inch Nails…
А аз, нали съм си наивно впечатлителен, държах да си спомня, че съм бил превъзбуден тийнейджър на всички сцени и обикалях ли, обикалях, за да хвана минимум по 5 парчета от любими банди.
Трипът ми започна в четвъртък на 12 юли стремглаво с нахлуване в космическия кораб на Jain, която вече беше готова за излитане. Надъхва това момиче с една чистота, която скоро може и да изчезне, така че си струва да те вземе на пътешествие точно сега, дори да ти е писнала рекламата на A1.
От младостката музика, прескочих към класическия Bryan Ferry, който и на 70 си е същински музикален джентълмен, омайващ и невръстни девойки. Дори, когато се редят на пословични опашки, за да се сдобият с розово одеяло. На някои хора не им е писано да спрат да танцуват…
Като стана дума за танци и изгубена невинност, нямаше как да устоя и на новата визия (поне за мен е такава) на Ellie Rowsell от Wolf Alice… За пореден път португалци и чуждестранци се разкуфяха пред лондонската банда, а аз сънувах, че имат концерт и в България. Велико начало с Your Loves Whore и предизвестен край с Giant Peach.
Тъкмо се нагърмях с жица и трябваше да поема ОЩЕ ПОВЕЧЕ. NIN. Приятно унижение за най-върховите ми възприятия. Отключване на животинското не само слухово, но и визуално. Издрах се и за пореден път прокарах в плоския си мозък аналогията между Trent Reznor и Явор от Gravity Co…
След NIN обладаването, на главната сцена на Nos Alive 2018 щяха да излязат Snow Patrol. Тъй като бандата грам не ме трогва и не исках да си провалям настроението, се озовах точно пред Khalid. Позачудих се как по-голямата част от публиката на феста се раздвижи повече на него, отколкото на NIN, ама разни настроения, разни възрасти и интереси. Калидко, както го нарече съфестивалникът ми, се раздаде максимално заедно с кръшните си танцьорки, мятайки анцу(н)г, усмивки, силен глас и къдрици на главата и в брадата.
Do you wanna know как свърши за мен първата фестивална вечер? Ами, след като Алекс от Arctic Monkeys ми разказа от акорд до пълна симфония какво му се е случило през последните 15 години, започнах пак да вярвам в приказки… И в мотото на NOS Alive тази година: Where words fail music speaks.
Снимки: YoYo, още щраквания от Nos Alive 2018 тук, тук и тук.
- Total: 0
