Carminho. Звучи непреходно. Като вечно променящите се и преливащи едно в друго усещания, които Maria do Carmo Carvalho Rebelo de Andrade изпява и препредава. Carminho е и проводник, и катализатор на фадото, откакто съществува (тя). Затова на 18 юни в пловдивския Античен театър ще повярваш, че пътуването във фадото е съдба. А за да надникеш още по-скоро в Мария, заслушай се в Alma, докато се зачиташ в думите ѝ.
anna: Здрасти, чакам отдавна да чуя гласа ти и в България. Преди ме е замайвал по време на Nos Alive 2017 в Лисабон. Тогава ме превърна в дете, на което за първи път разказват вълшебна приказка, без да разбира от нея и дума, но вживявайки се във всеки звук… Чувствала ли си се по подобен начин, слушайки песни, изпълнени на непознат за теб език?
Carminho: Здрасти! Благодаря ти за милите думи. Определено съм се чувствала по същия начин, когато слушам традиционни песни на непознати езици като например „Мистерията на българските гласове„. Според мен гласът е този, които носи емоцията. Мисля, че гласът е най-емоционалният диригент. Разбира се, класическата музика без пеене също поражда дълбоки чувства, но усещанията са по-силни, когато слушаш гласа и текста, независимо дали го разбираш или не. Те носят тяхната истина.
Има ли история от португалския фолклор, която описва твоя живот, твоята същност?
Мисля, че градът и начинът, по който живеем в Лисабон, определят нашата личност. Много сме екстровертни, но имаме много летни улични фестивали и винаги сме навън с красивото време, независимо дали е ден или нощ. Правим фадо в малки клубове през нощта, създаваме дълбока и носталгична атмосферата, която ни определя като личности. Хем сме много щастливи, приветливи и весели, хем сме много дълбоки и носталгични, изпълнени с размисли и копнеещи да се върнем към минали изживявания…
Пресъздаваш ли минали изживявания в последния си албум Maria от 2018 г.? На теб ли е кръстен албумът или има друга история зад името му?
Има няколко причини албумът да се казва Maria. Да, едната е, че първото ми име всъщност е Мария, но също така Мария е най-често срещаното име в Португалия, не само за жени, но и за мъже. Мисля, че всеки може да се припознае в Мария. Всички харесват това име, защото е древно и португалско. За мен това е името, олицетворяващо духа и португалската душа. Жените, представени в албума, са много обикновени, но носят в себе си това, което отличава всяка една португалка. Тя е щастлива, но и потънала в дълбоки размисли и копнежи. Характерна черта, за която вече споменах. Ние сме много носталгични, живеем край и с морето, с нашите истории и митове, които се съживяват в реалността. Постоянно привнасяме мистика в ежедневието си и обратно…
Затова сигурно при фадото реалността се губи. Заличава се разликата между преживяно и въобразено; между бъдеще, минало и настояще; между изпято и премълчано… Премълчаваш ли нещо в песните си?
Мисля, че винаги има какво да споделим не само от нашия опит, но и от изживяванията на хората около нас. Никога не можем да сме сигурни в представата за себе си, за това, какви искаме да сме, за живота, който живеем. Представите се променят постоянно, защото ние се променяме. Затова и винаги има за какво да се пее…
За какво ще пееш в следващия си албум, за кога го планираш?
Планирам да издам нов албум в началото на 2023 г. Всъщност сега съм в студиото, правя нови песни и традиционно фадо.
Какъв е саундтракът на мечтите ти?
И той постоянно се променя. Бях малко момиче, което започваше да учи и да пее. Пътувах много, за да печеля пари, преживях невероятни истории по време на пътешествията и се върнах, за да започна сериозна кариера. Започнах да печеля повече, купих си къща, омъжих се. Сега имам син. Така че, мотивите непрестанно се променят, но фадото остава моят език. Започнах да пея, когато учих португалски. Естествено е музиката да е в кръвта ми, да изразявам себе си чрез нея. Виждам себе си през много фадо и португалски традиционни песни, така че да, мога да кажа, че фадо разказва историята ми. Освен че обичам много различни жанрове, като бразилска или класическа музика, обичам джаз, американски поп песни и също много традиционна музика от други страни, но фадото ме описва най-добре.
Интересувала ли си се от други изкуства освен музика?
Мисля, че всички изкуства, начини на изразяване са свързани като братя и сестри. Вярвам, че творците се вдъхновяват един друг, дори и видът на изкуството да е различен. Обичам визуалните изкуства. Впечатлявам се от фотография, живопис, музика и театър… Изобщо всичко, което се съчетава и изгражда света ни. Заобиколена съм от музиканти; майка ми е певица и винаги съм била потопена в музика. Родителите ми имаха къща в Лисабон, приютяваща фадо музиканти, така че винаги съм живяла в такава атмосфера. Разбира се, бързо ми повлияха и други средства на изразяване. Всички форми на изкуство формират твореца.
А какъв беше най-важният съвет, който майка ти Teresa Siqueira ти даде?
Мисля, че най-добрият урок, който можеш да получиш от друг фадо певец е свързано с това да разбереш как можеш да разчетеш история и как да я предадеш, интерпретираш по възможно най-честен начин. Как да бъдеш верен на себе си, на чувствата си и как да ги възпееш. Именно така се предава енергията на песента, независимо дали слушащият разбира езика ти или не. Важно е да се учиш. И никак не е лесно.
Можеш ли да дадеш синоним на думите fado и saudade?
Saudade не е дума, която подлежи на превод, затова и не мога да дам синоними. Има обяснение. Фадото е съдба или вяра. Нещо, което те предопределя.
Saudade пък е нещо различно. Нещо, което ти липсва, но те кара да изпитваш различни емоции като щастие или тъга. Нещо, което си изгубил или нещо, което никога не си имал, но така или иначе ти липсва. Нещо, което никога не си преживял. Изпитваш saudade към човек, който е далеч, защото искаш този човек да е близо до теб. Но saudade не въплъщава само тъга. Това е и удоволствието от любовта, преживяните моменти с другия. Тоест, това е многостранно чувство и е трудно да се побере в една дума, точно определение или превод…
Благодаря ти! Със сигурност ще усетим saudade по време и след концерта ти в Пловдив!
- Total: 0
