Събота. След късен следобед. Към 20 ч. Античен театър Пловдив. Малко вали, но приятно. Carminho излиза изпод шатрата си и пее под капките. I’m with you.
Ако искаш пак да призовеш гласа на Carminho пред себе си или ако никога не си го преживявал, но си сигурен, че трябва да опиташ, просто затвори очи и си представи…
Облаци и предзалезни светулки любопитно надничат над главите на хората, насядали в Античния театър, но най-вече треперят от емоцията в гласа на португалка, която не просто пее, а разказва истории. По възможно най-пленителен начин – чрез фадо. Заобиколена от четирима приказни музиканта, Carminho се впуска от един сюжет в друг, за да обрисува с гласа си вечни картини. Настръхващи. За неподозираните сълзи в очите си, предизвикани от магията на тук и сега. За чистата любов на жена, която никога няма да бъде забелязана. За порива на птиците и тъгата, за корените и за всички, носещи името Мария.
Продължавай да си представяш и ще разбереш, че носиш повече от частица от фадо историите на Carminho, която може да заглуши с акапелното си пеене и най-дръзките линейки в Пловдив. А пляскането не винаги е задължително. Напротив.
Достатъчно ли ти е, че събуди усещането за saudade? Ако, не, разгледай няколко фокуса от концерта и не спирай да си представяш…
фото: YoYo
- Total: 0
