Защо си губя времето изобщо да описвам очакваното – концерт на Анимационерите, който успя и след над четвърт век от сътворението им да ми запали бузите, блузите и бермудите? Може би защото продължавам да съм с
- изпечен нос, въпреки бръчките;
- красивата лулу, въпреки симулацията;
- чаши кратери, въпреки жегата…
Със сигурност нищо не се е променило, откакто постният прилеп писа преди 10 години: Субективното ми мнение е, че Анимационерите са една от най-важните банди в България. Защо? Отговорът е много прост – само те правят точно такава музика и точно на тях им се отдава. Субективните ни мнения съвпадат. За съжаление няма някой нов, който да яхне „жълтата музика“, или аз съм пълен невежа, който не може да се навежда.

Бях ли с много хора? Ами, бях с достатъчно, изгряха отвъд, дадоха го на екс и всичко беше топец. Елиттна (подчертано с две „т“-та) подгряваше.
С какво се почна? Гурко и ко. излязоха пред познатата публика без скафандри, но пък се/ни изстреляха в орбита с Перката. Логично последваха електро и мистери, за да се разгърнем към гаспачото, рисковете и червено е кола. А сноуборд не беше за бис.
И к’во? За блаженството ни се погрижиха чакани парчета като Love Beat, а между тях разбрахме малко повече за разчупването: Гурко заяви, че ще чуем нови парчета. И най-новото и свежото дойде! Не, ама ДА! Шармантната Неда (по-красива от чутите Лулу и Сузи), която имам честта да познавам, взриви вече възрастните с акомпанимент и дръзкото Къде ще седнем/седим! Горгоната отключи глад за още… Следващия път…

П.С. Чакам хубавите снимки, че този път визуално нямах джамборе подкрепа…
Дете до мен се поклащаше с розов швепс. Енд ит’с найс, защото и то беше тук, и то щеше да помни музика, която е анимирана извън контекста на времето си. Друсаше ни сюреализъм.
А накрая? Не искам край. Искаме ОСТАВКА. Поизнизах се незабелязан и от самия себе си и продължавах да слушам + в гората. Вече беше ахнала и природата. А нима това е тя?
- Total: 0