снимки: Съвременни бохеми
Тази статия успя да закъснее достатъчно, за да я озаглавя така. Скрита зад ъгъла или на втория етаж, или пък в третия албум, истината рано или късно, но точно на време, излиза на бял свят. След дългото чакане, „бели врани“ проблеснаха в сивото, мъгливо небе над българската музика.
След 13 годишна пауза Анимационерите издадоха албум, който нарекоха Анимационерите. Имаше промоция, която мина и замина като поредния ивент. За някои от нас, обаче, този албум си е цяло събитие.
Субективното ми мнение е, че Анимационерите са една от най-важните банди в България. Защо? Отговорът е много прост – само те правят точно такава музика и точно на тях им се отдава.
Разбира се, всеки си има своите влияния, но да останеш автор в наше време хич не е лесно. Тази тенденция не само се запазва, а и се надгражда в третия едноименен албум на групата. И тук Анимационерите творят освободено, но премерено и без да се правят. Сякаш музиката от албума винаги е била там и просто е чакала да им дойде музата.
Като слушам новия албум без носталгия усещам, че О’ Шипка е отворила врати през 2016, не за да се върне старото време, а за да започне ново. Как да не се изкефи човек, като го побият подобни тръпки? (и тук опита за статия се заменя от хаотично лирическо отклонение).
През последните 13 години не се появиха много банди, като Анимационерите. Даже никакви. Но защо изобщо трябва да сравняваме и да се връщаме назад, вместо да продължим напред? Културата се променя и това е естествено. Малката бира е „жива“ и е 7 лв. Да живее малката бира! Ако подскочиш на концерт, 30 сресани младежа те гледат на криво. Ок! Няма нужда музиката да е музика. Ок! Ние сме поети и издаваме стихосбирки с песни. Ок!
Обективната истина, обаче, е че докато „суагът“ цъфти, културата в България хич не е Ок! А най-верният й представител – музиката – направо загива. И повярвайте, проблемът не е в прическата й. Просто, всичко е един огромен напън и всички знаем на какво мирише накрая. Сякаш лекотата в творчеството е някаква прищявка на „отминалото време“. Добре, де, само по-спокойно… От какво да сме спокойни от това, че музиката в България се развива най-слабо от всички европейски държави, ли? Дали не прекаляваш малко? НЕ! В тази музикална трагедия, в която сме затънали, новият албум на Анимационерите е не просто сламка, а спасителен пояс за нас – удавниците (простете метафората и лошия стил).
По едно време бях решил, че изкуството вече няма стойност (баласт, шум, безсмислие и тем подобни…) Оказва се, че е точно обратното! Културният крах, е най-големият проблем на държавата ни и това е най – обективната от всички истини. И не ми излизайте с номера, че напоследък се раздвижват „много неща“. Нека си признаем, че най-интересното, което може да ти се случи на повечето събития, е да опиташ да преброиш папагалите на тениската си. За това трябва да се ритнем в задника и да подхождаме с най-големият ентусиазъм, на който сме способни към значимите събития (веднъж на 13 години можем да си го позволим).
Ок (прокашляне), Анимационерите издадоха албум…
Най-накрая! Чувствам се като кучето от онова клипче, което претича целия град, за да се буфне в морето. Тс-с-с…
Сега, добре охладени, можем да се върнем по същество. Да анализираш, само по себе си е доста тъпо. Едно от най-тъпите неща, които можеш да анализираш безспорно е музиката. И като сложим и кой е анализаторът се получава нещо подобно:
С четири думи: В „Анимационерите“ има всичко. Траклистът е идеален и съответно ни води за ръчичка. В началото изстрелваме хит сингъла, да ни е спокойно и след като вече сме в космоса, бавно започваме да кръжим около земята.
Още от „Бели врани (Hospital)”, става ясно, че пътешествието ще е доста надълбоко. Някои хора твърдят, че космосът и океанът си приличат и сигурно са прави.
Няма да ви разказвам какво се случва песен по песен, но най-хубавото на албума е, че те предразполага да го изслушаш на един дъх (което в наши дни е чиста проба рядкост). На парчетата, които не ти правят впечатление на първо слушане, после обръщаш най-голямо внимание. След няколко слушания разбираш, че всички песни са еднакво важни за албума и просто не могат една без друга.
Не се притеснявайте, Анимационерите са помислили и за реге/рап феновете с цел облагородяване на така обичаните от нас стилове. Добре е да чуят младите, че рап може да се прави не само с Криско, а и с диско (стига да имаш Гурко).
За феновете на готварските риалити предавания, също е помислено, най-вече в парчето „Гаспачо“. Там Анимационерите ни готвят нещата от живота с 8 битов звук.
След средата на албума с ръка на разтуптяното сърце си казваме „Някъде там сме ние, някой да ни открие!“ Още първия път като чух последните парчета, всичките ми притеснения изчезнаха. Този албум не случайно се казва Анимационерите. А нима това са те? Повече от всякога!
А когато дойде краят, всичко приключва! Последното парче „Припаднали Звуци“ (т. нар. реге) просто кърти. Перфектният Тс-с-с, за този цялостен Бу-у-ф!
Не ми е ясно само, защо Гурко твърди насам – натам, че текстовете на Анимационерите не са достатъчно отговорни. Обективно погледнато – всеки един от тях има по-голяма стойност от тези, които пишат 97,9% от младите български поети като мен (дори, ако говорим за текста на „Foss”). Последният албум не прави изключение, а напротив. Слушай между редовете!
Относно дъбстеп мотивите в албума – единственият начин да ми хареса дъбстеп е, когато не е дъбстеп. Анимационерите явно са едни от много малкото, които владеят това изкуство. Благодарен съм, че реших дългогодишния си проблем с този стил и разбрах, че не е бил той виновен…
„Анимационерите“ е огромно явление за миниатюрната ни музикална сцена. Албумът сякаш припомня: Виж колко лесно се прави музика – въпрос на сърце, душа и мелодия. Звучи клиширано, но пък албумът звучи страхотно!
И така, нека си се върнем на любимата тема за държавата и нейните граждани. Единственият вариант някога да отида на протест е, ако той е под надслов: „Да излезем от цикъл, да видим малките неща, които не правим за благоуханието на културната обстановка и да ги направим“ (простете метафората и лошия стил отново).
Докато феновете като братовчед ми, за купона си купуват розова шапка с капси (с последните си 10 лв.), а не се сещат да пишат на лични в страницата на Анимационерите, за да си поръчат албума, купонът ще си е все тоя (простете безумието и продължителността, но това не беше метафора).
Вижте само колко удобно са го измислили – казва се „Анимационерите“, за да не става объркване. Какво се иска от вас? Веднага извадете смартфона си и си сложете римайндър: Анимационерите – КУПЯ! Така направи Иван Москов снощи и за него съм сигурен, че ще постъпи отговорно. А вие?
И не забравяйте – не става въпрос нито за парите, нито за диска, нито за принципа – просто така е по-яко за всички и не коства нищо.
„Анимационерите“ на Анимационерите ме вдъхновява и ме прави оптимист. Както ние, така и българската култура си имахме нужда от него. С тази музика, времето изчезва, границите се разширяват и надеждата се въоръжава до зъби. Относно обективната истина, тя е, че колкото повече истински неща се случват в България, толкова по-добре за нас.
- Total: 0
