Музиката на Америка изигра главната роля тази петък вечер.
Колко често ви се е случвало да се замислите за музиката на някой филм, докато гледате сцените му?! Май почти никога… Екшън, драма, фентъзи – няма значение. Винаги сме много по-опиянени от това, което виждат очите ни – дори когато то не си заслужава особено вниманието ни, и оставаме слухът ни някъде далече на заден план.
След петъчната вечер с Музиката на Америка и филмовите звуци, смятам обаче да променя начина си на гледане на седмото изкуство и да започна да оставам по още няколко минутки в киносалона, за да видя в надписите накрая създателите на всичко това, което е допълвало по незабравим начин редящите се картини. Не знам на какво се дължи решението ми – дали на невероятните музиканти от оркестъра и хора на Класик ФМ радио, или на виртуозните пръсти на пианиста Ангел Заберски, или пък може би на тромпетните ритми на Михаил Йосифов. Знам само едно – пропускала съм сигурно половината от насладата от всеки един филм, като съм оставяла музиката му просто да ме отминава.
И с тези важни мисли в главата, си седя в петъчната вечер в зала „България“ и просто си се усмихвам. Сигурно изглеждам глупаво отстрани, слушайки Музиката на Америка, но няма значение. Нали съм се пренесла някъде из карибските морета и виждам Черната перла да лети над вълните под командването на Джак Спароу, бия се с мумии, говоря с елфи и дори треперя под погледа на всевиждащото око на Мордор. А наоколо ми летят звуци и описват такива картини, които се чудя дали някой режисьор би могъл да превъплъти в нещо за очите. „Виждам“ как вали дъждът, как Спайдърмен събира сетни сили, за да се бие с лошите, как се влюбват Ромео и Жулиета. И не искам да отварям очи, пленена от новия свят, разкрил тайните си пред мен и събрал се в музиката на Америка.
В миг обаче любопитството надделява и отправям поглед към залата. А точно там срещу мен, едно детенце вдъхновено имитира диригента Франсиско Ноя.
[media link=http://www.youtube.com/watch?v=qYq85kcIlVc]
- Total: 0
