Преди няколко десетилетия в България всяка сутрин учениците са били подложени на гимнастика, която се зовяла „сутрешна ведрина“ и целяла раздвижване на телесата.
В съботната вечер на 15 февруари 2014 г. цикълът „Музиката на Америка“ ни предложи „вечерна ведрина“ за раздвижване на мозъчните гънки и сърцата. За целта бяха поканени Пинкас Цукерман (в ролята на цигулар-диригент) и Аманда Форсайт (в ролята на виолончело).
Присъстващите бяха предварително подготвени, че ще съпреживеят изключителен концерт. Затаих дъх и още с първите тонове ме облада ефектът на „вечерната ведрина“. Някои подпрели глави, уютно настанили се в карета, се наслаждаваха безтрепетно на музикалното пътешествие сред горския път, птичките и кончетата… Друга част от спътниците пък отмерваха с глави амплитудите в цигуларските лъкове. И всичко това, благодарение на виртуозното изпълнение на Бетовеновата увертюра „Егмонт“. Забележителното бе, че не само публиката, но и изпълнителите съпреживяваха музикалния бриз, омагьосани от вълшебната пръчица на диригента.
Келтската тема ни качи на музикалния си кораб и ни плъзна по ръба на струните, принуждавайки ни да притворим очи и да помечтаем. Някой е капитан, друг е моряк, трети е откривател… Всички бяхме музикални пътешественици с непредизвестен за сърцето музикален бряг.
Паузата даде възможност на малцина да пушат, а на множеството – да разгледат изложбата „България в блясък. Владетели и дворци на Третото българско царство“. И хайде, после пак – отново бяхме потопени в музиката на Бетовен заради майсторското изпълнение на Цукерман, този път превъплътен в цигулар.
Ту лице в лице с публиката, ту с гръб към нея, Цукерман хем изпълняваше изключителните сола, хем дирижираше. Лъкът на цигулката бе магическа пръчица, която хем подаваше на изпълнителите музикалните съставки, хем ги създаваше и то с лекота, която проникваше безапелационно през сетивата, достигаше до мозъците… Резултатът бе, че телесата потрепваха.
Ведрината от музикалната химия, която гост-музикантите, с изключителна съсредоточеност и отдаденост, поднесоха на дози, успя да раздвижи всеки – емоционално и рационално. Въпреки че, публиката бе настоятелна, бис нямаше. Аз бях от онази част от публиката, която толерантно отсъди, че музикантите са прекарали повече от 4 часа на сцената (репетиция и концерт) и е нормално да не могат да продължат безкрайно, колкото и да ни се иска…
- Total: 0
