Недостатъчно силна ли е светлината, за да я усетиш? Поне можеш да я чуеш, (ако не си), пресътворена от SUNBLINDS.
Бъди (със) SUNBLINDS за една кратка раздумка: DIY, tease, connect, reflect.
An: Здравейте, здравейте, най-накрая може да си поговорим на спокойствие след неспокойния концерт на Sunblinds, Mothmankiller и Лютеница в Грайнда. Озовавайки се там случайно, бях заслепена от Sunblinds – във вас има завихряща се енергия, която тепърва ще се отприщва. Та, нямаше как да не ви подхвана в DJambore раздумка. Какво седи зад фейсбук интрото ви: indie band, vocals/ guitar: Peter, guitar: Kalo, bass: Jordan, drums: Blago.
Какво ви определя като инди банда; кои са Peter, Kalo, Jordan и Blago?
Пепи (вокал, китара Sunblinds): Ами, определяме се като инди банда, тъй като сами правим всичко: нямаме лейбъл, сами публикуваме музиката си, организираме гигове с други банди и мисля, че звукът, който тепърва откриваме, е сходен с този на други банди, от които лично аз черпя вдъхновение.
Кои са те? Кои са бандите (тук и отвъд), които вдъхновяват; с които се чувствате на една вълна?
Пепи: Щастлив съм, че се запознаваме с много други банди и правим съвместни концерти. Има едно взаимно уважение между групите, което мен лично много ме успокоява, защото често хората не са склонни да бъдат дружелюбни, но явно точно музиката и това, че гоним някакви цели ни сближава още повече. Имаме си доста близки приятели, на които можем да разчитаме, например Mothmankiller, Blok13 – уникални хора и страхотни музиканти.
Калоян (китара Sunblinds): Най-голямо вдъхновение черпим от музиката на 90-те в лицето на групи като Radiohead, Blur, Oasis, Red Hot Chili Peppers. Огромно влияние върху нас оказва и съвременната indie rock музика.
Класика. А какви хора идват на вашите концерти? В Грайнда се бяха събрали много позитивни фенове, които излъчваха светлина. Такива ли сте и вие?
Пепи: Ами, интересното е, поне за мен, че на нашите гигове почти винаги идват нови и нови хора, има си, разбира се, и групички, които идват често, но ми прави впечатление, че на всеки концерт виждам нови лица и това ме радва изключително много. И да, опитваме се да предадем енергията на публиката и обратното, да вземем от тяхната енергия, за да се получи някакъв connection. За мен е много важно да усетя настроението в публиката и да се чувствам близо до тях, все пак музиката, която идва от нас, произлиза от лични преживявания и усещания и искам хората, които идват на наши участия да усетят музиката, както аз я усещам и също така, да споделям емоцията, която е комбинация от чувството, че Ти си написал песента и в момента хората я слушат, опитваш се да покажеш какво имаш в теб и самата тръпка от това да си на сцена с близките ти хора пред толкова цветна публика.
Откога тръпнеш на сцена, как започна всичко? Как така Sunblinds?
Пепи: Имах огромното желание да започна да свиря най-накрая някъде, с някой и единственият човек, който познавах и е активен на софийската сцена беше Данчо. Свързах се с него с цел да намерим заедно хора, с които да свирим и след няколко репетиции с различни музиканти, (с които до ден днешен съм приятел) получих идеята да събера Данчо, Калата (с него започнахме да пишем песни преди много време, още през 2019) и Благо се появи съвсем случайно (свърза се с мен, защото беше чул акустичния ми проект и каза, че мога да разчитам на него ако имам нужда от барабанист). Всичките ги познавам от много време преди да се формираме като банда, не исках други хора освен тях, тъй като са ми приятели и им имам огромно доверие и пред тях мога да покажа идеите си за песните, които пиша. Името дълго време беше в процес на създаване, може би процесът се забърза покрай първия ни гиг – трябваше бързо да кажем как се нарича тази формация, която сме и с течение на обстоятелствата, няколко интересни и ключови съвпадения, дни преди гига, Sunblinds си остана името, което избрахме.
Кои са обстоятелствата, които отличават „младите“ БГ групи от ветераните? Към какво се стремите и какво не искате да изгубите по пътя?
Пепи: Не искам да губим скоростта, която тепърва набираме, също така и първоначалната ни идея, а именно това да предадем по възможно най-точен начин емоциите от песните, които пишем.
Калоян: Младите са много по-открити към новонавлизащите стилове в България. При тях липсва елитизмът, който години наред тормози българската сцена. Младите групи не се боят да експериментират и да правят интересна и свежа музика.
Е, добре, че ви има, значи. 🙂 В профила ви в спотифай фигурира само Bordeaux… Кога ще качите повече парчета и какво мислиш за платформите за стриймване на музика?
Пепи: Ами, решихме да пуснем Bordeaux като сингъл с цел да започнем teasing-а за предстоящия ни дебютен албум, който в момента записваме. Извън групата, имам и соло проект, част от песните свирим с Щорите, което им вдъхва нов живот, тъй като са акустични, а ги аранжираме за бандата ни. Очаква се да пуснем още няколко сингъла преди да публикуваме албума!
Огромен фен съм на стрийминг платформите, можеш да покажеш на света кой си чрез музиката, която слушаш, за мен стрийминг платформите дават една уникална възможност да попаднеш на изпълнител, съвсем случайно, и да го обикнеш, да се вдъхновиш от това, че си попаднал на него, някак си магическо е това, че правиш открития, които ще те вдъхновят по невъобразим начин и то, докато лежиш в леглото си сам в стаята. Стрийминг платформите са способни както да бъдат за споделяне с хора, така и да бъдат нещо лично, само за теб, което е много готино!
На 2 септември ви предстои концерт с Простор и The Knife Massage в The Pit, Loud Music Bar. Как „кроп сетове по 40 минути, за анти-издегустация“ ще се превърнат в саундтрака на истинския ни живот?:)
Данчо (бас Sunblinds): Кроп сетове за анти издегустация не са саундтракът на живота. Това не е нещо, което си пускаш периодично. Това е нещо, което изживяваш един път и после си спомняш за него. Слушащите също са част от представлението, в този момент има обмен на енергия и това остава спомен завинаги. Изживяваш това нещо един път, когато публиката и изпълнителите са в пълна хармония.
Пепи, опиши с три думи послевкуса от този обмен на енергия?
Пепи: Надявам се хората да изпитват същите неща, които и аз изпитвам след концерта – имам един прозорец от време (около 30 мин.), в който имам чувството, че краката ми са на сантиметри от земята, чувствам се лек като балон с хелий, докато явно еуфорията от концерта не премине, та в този ред на мисли трите думи са: удовлетвореност, вдъхновение, спомени.
Айе, чакаме тази слънчева удовлетвореност след концерта в събота.
- Total: 0
