Владислав Илиев (Vladzen): НЕ ЗАБРАВЯЙ И ТИШИНАТА

Владислав Илиев (Vladzen): НЕ ЗАБРАВЯЙ И ТИШИНАТА

Предстоящата Bulgarian Rave Archive (BRA) изложба забива фокус към отминали рейвърски времена и бъдещи търсения на творците, провокиращи я. Един от тях е Владислав Илиев (Vladzen). Сухо, но съдържателно инфо за него тук:

Владислав Илиев ( Vladzen ) е интердисциплинарен визуален артист с фокус върху възприятието ни за светлина и пространство, сценичен дизайн и видео. Завършва НАТФИЗ, специалност Сценичен и Екранен Дизайн, а от 2016 г. е гост лектор по Видео Мапинг, специалност Дигитални Изкуства в НХА, София. През 2009 г. създава студио Phormatik с интерес към развиването на дигиталната култура в сферата на изкуството и създаването на преживявания чрез изкуство, технология и дизайн. През последните години работи в областта на интерактивният дизайн, 3Д мапинг и нови медии и развива интегрирането им в театъра и перформативните изкуства.

А ето и влажна раздумка:

anna: Каква е ролята на музиката в играта ти със светлина и пространство? Допълва ли я или я провокира?

Vladzen: Всеки проект е различен и носи своята тема и изказ, в този контекст за мен е важен процесът и как тълкувам решаването на дадена задача в него. За мен светлината е средство, както и музиката; така всеки елемент създава една сложна творба, именно някъде там при създаването се опитвам да погледна на работата като съвкупност от различни части, ако говорим за колективно изкуство.

Какво те вдъхнови за реализирането на мултижанровата изложба на BRA Bulgarian Rave Archive? Кои артисти още са замесени?

Склонността ни да забравяме винаги ме е интересувала като тема, това и в някаква степен носталгията и състоянието на сцената, комбинираха у мен желанието да започна проекта. Мисля, че е достатъчно любопитен и бих се радвал, ако успея да вдъхновя хората така, както тези години вдъхновяваха и мен. Като визуален артист работата с архивни материали ме провокира да погледна на изложбата като обща цялостна творба. От една страна – през призмата на сценограф, от друга – като куратор се опитвам да интегрирам материалите в голяма степен през видеото като нещо, което ме вълнува като изразност. Разбира се, работим с целия екип на Форматик, Михаил Илиев, Ивелина Иванова, Виктория Цачева, звук от Станислав Генадиев, видео оператори Михаил Новаков и Марин Кафеджийски.

Планирате ли поредица от подобен тип събития, посветени на други музикални стилове?

Не, нямаме такъв план, но искаме проектът да се разшири и продължи. Освен документалния филм, над който работим, имаме и сайта, който ще започне активно да функционира след изложбата. Там ще могат да се видят дигитализирани голямо количество архивни материали, видеа, интервюта, фотографии и флаери. Ще се радваме, ако повече хора се включат и успеем да съберем повече любопитни материали не само от София, а и от цялата държава.

Ще покажете рейва на 90-те в България посредством „1350 минути архивни видеа, над 200 фотографии, над 100 оригинални плаката и флаери, части от радио предавания, интервюта с над 20 личности – продуценти, диджеи, организатори, фейс контроли, фенове…“. Откъде събрахте толкова пъстър архив? Колко време ви отне реденето на пъзела на BRA?

Проектът се роди преди две години, а активно работим от една година, след като получихме подкрепа от Столична община и програма Култура. Изключително благодарен и щастлив съм, че имаме страхотни партньори по отношение на архивите в лицето на Метрополис и Синемак с предаването ТеХно, както и чудесните колекции от флаери на Рада Еленкова и Марта Данева ( Lallya Dane ). Плакати и дизайн от Делян Христов ( D-Alien ) и Иван Дончев. Чудесно е, че постоянно се включват хора, които искат да дарят архиви и изявяват желанието си да ги дигитализираме.

А ще загатнете ли накъде е тръгнал рейвът сега? Каква е моментната картинка, тази която виждаме в движение, тук, по улиците и в клубовете?

Вие сами виждате колко клубове има и по-важното каква музика се слуша в тях. Бих казал, че времето е различно, но все пак София има места като „Студиото“, „Микро“, „Телми“, които са истински оазис в моментната обстановка. Според мен липсва културата в истинския смисъл на думата. Ще се радвам с изложбата да поставя този въпрос на повече хора и всеки сам да намери отговора какво липсва и накъде сме тръгнали.

Със сигурност ще разбуни духовете. А каква музика слушаш най-често, когато останеш сам?

Колкото и клиширано да е, напоследък слушам тишината, нещо, което като че ли е дефицит в момента, особено в контекста на града, хубаво е човек да не забравя и за нея.

Бях впечатлена от наскоро провелия се Berlin Festival of Lights. Може ли да се състои подобен мащабен фестивал в София? Кои локации за 3Д мапинг би избрал за провеждането му?

Разбира се, аз не един път съм казвал, че градът ни има нужда точно от такъв тип събитие и това трябва да възпитава вкуса и ценностите в обществото ни. Фасади има доста, но мога да откроя познатите Библиотеката, Двореца, Народния театър, НДК… все такива, на които сме виждали вече прожекции, но по-интересно е, че не само фасади могат да бъдат интересни за мапинг, това могат да бъдат обекти, скулптури, улици, калкани, възможностите наистина са безброй.

Ако можеш да опишеш само с една снимка рейв движението у нас през 90-те, коя би била тя?

Заповядайте на изложбата и лично ще ви покажа коя.

Благодаря, ще заповядаме. 🙂

Phormatik. @ WAKE UP – VARVARA