Лятото лети, а душата е на Soulfly вълни, часове преди летният театър в Пловдив да се взриви. Пейките около Бунарджика са почернели, а хората с пе-ве-це-та-та все още не са полудели.
Леката суетня преди навлизането за подобаващо-нажежаващо-подгряващите Last Hope предвещава пътуване към минало незабравимо.
Last Hope:
- завихрят първите погисти пред сцената;
- избълват едно ново парче, което сбира старото и младото племе;
- се вмъкват точно навреме във времето, за да осъзнаем, че то не е достатъчно…
20-30 минути ни делят от сблъсъка с Макс Кавалера и ко, които излизат с гръм и трясък, за да припомнят, че Back to the Primitive удря, както преди 23 години. Who feels it, knows it. Знамената са бразилски.
Тъмнината, вече покриваща театъра, е приветлива. А мощното пого и осветление – поглъщащи. От сцената се носи енергия на талази, която стига до последните редове, не за да умре, а за да рикошира с още по-въздействаща сила.
Ритуалът стига апогея си над тресящи се глави и жадни очи. Освен No Hope = No Fear, Frontlines, Fire / Porrada, Prophecy, Seek ‘n’ Strike, обредът включва дори и кавър на Get Up, Stand Up, както и сепултурското Refuse/Resist, за да пресъздаде пак ритъма на очакван нов живот.
Скоро разбирам, че не само аз правя импровизиран little family gathering, но и Кавалера. На сцената изскача Richie Cavalera, доведеният син на Макс, а зад барабаните (единственият от бандата без китара:)) през цялото време е Zyon – първородното му дете.
След множество „майнаааа“-траш призиви, Soulfly отлитат, а племето, още неизлязло от транса си, продължава да се рее.
снимки: YoYo
- Total: 0
