Всеки (дори не маскираният) можеше да покаже номерата си по време на шестчасовото представление на трупата The Smugglers Collective.
Искам да си имам машина на времето. Най-вече, за да ме разходи из улиците на Париж през 18 век и за да ме направи откривател на съществуващото в бъдещето. Иска ми се, ама нямам, и затова междувременно се стремя да запълвам празнотите на единственото „тук и сега“ с различни по форма и съдържание преживявания.
Оглеждам се за възможности в първомартенската събота. The Smugglers Collective ме спечелиха с предложението си за цирк в дискотека, и то цирк, пътуващ не къде да е, а във времето. Неуморните смъглари бяха се погрижили пътешествието да е незабравимо и в него да включат максимален брой желаещи да са на манежа или да гледат отстрани.
Партито в Mixtape 5 започна с ретро-рок-суингърското звучене, премина през мимове, жонгльори, акробати, танцьори, клоуни, затворници, животни… за да завърши с отворен край – микс от музиката на 30-те и 50-те години на 20 век… Абе, пълен цирк!
Решението ми да да бъда част от червено-бялата (по първомартенски) арена ми напомни, че дори и с машина на времето, трудно бих могла да срещна метълист с каскет или да се насладя на виртуозни брейкъри под звуците на суинг. И не само… Измежду вълните от шапки, рокли, папионки, точки и плитки, някой просто те докосваше по рамото и правеше безмълвно джентълменско предложение, което разбирах като „Хайде с мен на дансинга“. И морето от танцуващи познати и не чак до там разпознати, те лашкаше все по-осезаемо към следващото предложение на DJ-ите.
Масовката от талантливи и красиви преплетикрачовци ту се делеше на двойки, ту се обединяваше за групово изпълнение. Други пък не на шега преминаваха под лентата със суингърска стъпка или просто си играеха на „Ема-ема-е-са-са-са“.
Всеки (дори не маскираният) можеше да покаже номерата си по време на шестчасовото представление на трупата The Smugglers Collective. А смъгларите си бяха подбрали Elvis Presley, Jerry Lee Lewis, Imelda May, Little Richard, Vicente Amigo и още толкова много, за да ни довършат – тръгнахме си потопени и препотени, но усмихнати. Дали пък не преживях мечтаната си обиколка с машината на времето и после пак рязко се озовах в сивия подлез?
Чудя си се и си чакам следващото контрабандно музикално отвличане във времевото пространство. А дотогава ще си тананикам и подскачам на Sex on Fire на The Rocker Covers. 🙂
[flickr_set id=“72157641847133863″]
- Total: 0