That Divine at the rooftop

That Divine at the rooftop

Здравейте, Хаусери!

(здрависва ви Varna Houser – бел.ред.)

Пише ви един виден варненски хейтър. От има няма седем-осем години не съм ходил по партитата във Варна. Причините за това са две. Първо – дълго време въобще ме нямаше в страната и се въргалях по складове, скуотове, клубове и разни други плоскости на няколко хиляди километра северозападно от тук. Второ и малко по-съществено спрямо темата на днешния репортаж е, че просто бях останал с впечатлението, че от едно седем-осем години не е имало и партита на които да си струваа до отида във Варна.
Измежду изключително спрял тек-хаус, разни Beatport top 100 евенти и това, което в електронните среди напоследък наричат Бизнес Техно, бях стигнал до заключението, че толкова хубава хаус музика, колкото сам мога да си пусна, никой на никакъв Варненски евент никога няма да ми пусне.
И в следствие на тези презумпции се надявам читателите да ми простят, че когато бях поканен да бъда варненски кореспондент за DJambore.com и да отразя партито That Divine на покрива на Морско Казино, първоначално не бях особено въодушевен, нито пък даже си бях направил особено и труда да разбера за какво точно става дума…
Дотолкова бях отписал възможността там да ми пуснат нещо интересно, че с приятелите ми, ден преди събитието, взехме решение да се отрежем зверски на домашно с новите ми тонколони, на които поне да се порадваме на качествена Хаус музика, за да не останем без хич от уикенда. Петък вечер се превърна в събота сутрин, която евентуално стана събота вечер, а в това време музикално бяхме обходили всички градове които St. Germain споменава в онзи трак, в който изброява градове (New York, Paris, Chicago, Detroit) и от време на време казва „House Music!“
Денят вече е неделя, часът е 12 на обяд, махмурлукът е клин, а алкохолът, който възнамеряваме да изпием в CUBO, е другият клин, с който, следвайки стара българска мъдрост, смятаме да го избием. Към 2 часа вече не само сме свежи, но и чакаме с нетърпение партито да започне – то е нашият вектор, без който бихме загубили своята неделна инерция и бихме паднали от велосипеда на нашия уикенд с всичката ленива зрелищност на пиян човек, който пада от велосипед.
В четири следобяд пристигаме в Морско Казино, взимаме асансьора до покрива, запътваме се към бара и за първи път започваме да усещаме, че може би сме сгрешили, отписвайки по презумпция събитието, което трябва да отразим. Зад пулта е DJ Factuaw, настроението е лежерно, а музиката, за всеки малко по-запознат с творчеството на артистите от северната ни съседка, загатва едно дълго пътешествие през ритми, текстури и афтърпартита на афтърпартита на афтърпартита…
Докато пием Vodka LAPACHO (коктейл, който сам по себе си осмисля това да си платиш входа, за да си на евента, на който можеш да го поръчаш), музиката варира между лежерен румънски минимъл и разни по-джазови breakbeat неща.
В шест часа влиза първият трак с Open Hi Hat, с което groove-ът става с една идея по-закопчан, а първите купонджии започват да окупират местата си по дансинга. Там сме и ние и все повече, и повече първоначалната ни идея, че няма шанс да ни пуснат толкова хубава музика, колкото можехме да си пуснем сами на домашно, изглежда по-далечна, абсурдна, наивна. На нейно място започва едно чудене по четирите к-та: Кои са тези хубави хора, които слушат толкова хубав хаус? Как така ние не сме разбрали, че живеем в един и същи град с тях? Кога се е случило всичко това и къде сме били ние в това време?
Защото не само, че музиката определено е на доста високо ниво, но и за наше учудване сме заобиколени от хора, които не изглеждат като да са изскочили на купона, защото е бил единственото нещо за правене във Варненската неделя. Напротив – всички на партито са по-скоро in the know, вайбът е на ниво – като цяло по нищо не мога да различа това, което се случва от партитата, по които съм ходил в държави, където тази сцена вече е утвърдена като звучене. Изглежда не сме единствените, на които им е хрумвало да отпрашат до Sunwaves или WAHA в Румъния, изглежда  някак си без да сме разбрали този така обичан от нас саунд вече е намерил почва и в родния ни град.
Между осем и девет атмосферичните нотки са заменени от все по безкомпромисни баслинии и танцувални абстракции, а ние сме постоянно заселили се пред тонколоните. Factuaw пуска някакъв подстил на minimal-а, който съм чувал само веднъж преди на едно парти в Бристол с Carl Craig и изкушението да отида и да го питам за Track ID ме изкарва от транса на минималните танци и ме кара да се сетя, че като изключим пиенето на Vodka LAPACHO, пушенето на цигари и клатенето във ритъм, все пак съм имал и намерението да разбера как аджеба се е случило всичко това.
Започвам да обикалям и да задавам въпроси, докато в крайна сметка разследването ми ме води до един от организаторите, който се представя като Николай. Оказва се, че всичко започва преди около четири години, когато група германци, живеещи във Варна се местят в нова квартира и канят Николай и компания на гости в задния си двор. На партито има тонколони и оборудване, всичко се получава толкова добре, че всеобщото заключение е, че събитието трябва да се повтори. Именно в този заден двор идва началото на серията партита That Divine At The Backyard. Оттам нататък през следващите итерации идват приятели и приятели на приятели. Оказва се, че принципът „никой никога няма да ми пусне толкова хубава музика, колкото сам ще си пусна“ може да бъде основополагащ в създаването на нов нощен живот, стига да си решен да споделиш преживяването с други и да знаеш, че озвучение има не само в клубовете, но че може да се вземе и под наем.
Ако с труд и с решителност се справиш с нужната бюрокрация, можеш да направиш парти къде ли не, доказателство за което е партито на покрива на Морско Казино. Оказва се, че във Варна все още има хора, които помнят дали от опит, дали от легенди, ранните двехилядни на Варненския нощен живот, както и вълните, направени от тази ера в последвалото десетилетие. И се оказва, че нещо интересно отново се заформя – локации, звучене, вайб, както и аудитория с достатъчно развит слух, за да може да го оцени.
Между девет и десет Factuaw вече е засилил танцувалните абстракции на пълни обороти. Снимки от тогава нямаме, защото, честно казано, бяхме се заковали прекалено упорито пред сцената.
Ако в началото нямахме прекалено точна представа какво да очакваме от WhereWeAt, то в 9 и половина вечерта сме наясно, че звуковите пътешествия на фестивала ще ни заведат поне до най-далечните планети на Слънчевата Система, ако не и отвъд.
Датите са 3-6 септември. Локацията е някъде край Албена. Там сме. И не само това, ами този път няма тенденциозно да гръмнем два дни преди фестивала. Напротив! Твърдо сме решили преди WhereWeAt – стриктна диета, спорт и пречистване на организма. Не за друго, а за да сме сигурни, че ще сме в топ кондиция, за да успеем да прекараме максимално много време на фестивала точно пред тонколоните.
Ще се видим там!